Гьокереш: машина за Швеция, загадка за Арсенал
Н. Гавазов
Виктор Гьокереш сякаш живее две напълно различни футболни реалности. В едната е неудържимият голмайстор на Швеция – нападател, който превръща почти всяко свое участие в заплаха за противниковата врата. В другата е футболистът на Арсенал, който все по-често изглежда като чуждо тяло в атаката на Микел Артета, остава на пейката и вече предизвиква въпроси дали изобщо е правилният човек за системата на лондончани.
Контрастът е толкова огромен, че понякога изглежда сякаш говорим за двама различни футболисти.
С фланелката на Швеция Гьокереш отново показа защо около името му имаше толкова голямо вълнение. Голът му срещу Румъния беше четвъртият му в четири мача, а нападателят се разписа във всяка среща от продължителния международен прозорец. Така той вече има 25 попадения за националния отбор и се изкачи до 11-ото място сред най-добрите реализатори в историята на Швеция.
Това не е просто добра статистика. Това е доказателство за забележителна ефективност.
По съотношението между голове и изиграни минути Гьокереш отстъпва само на двама шведски футболисти в историята – и двамата родени преди началото на Втората световна война. За играч, който едва навлиза в най-зрелия етап от кариерата си, подобно постижение говори достатъчно.
И точно тук започва мистерията.
Как може футболист, който изглежда толкова безмилостен с националната фланелка, да бъде толкова неубедителен в един от най-богатите и силни клубове в света?
Феновете на Арсенал вече почти могат да се пошегуват, че Гьокереш има таен брат близнак. Единият носи синьо-жълтата фланелка и бележи. Другият облича екипа на Арсенал и сякаш губи най-силните си оръжия.
Последният гол на шведа за лондончани дойде срещу Фулъм през май. След него последва серия от 10 поредни мача без гол или асистенция. Това вече не е просто временен спад. Това е период, който неизбежно кара треньора да задава въпроси.
И Микел Артета ги задава.
През втората половина на миналия сезон испанецът все по-често предпочиташе Кай Хаверц пред Гьокереш, въпреки че шведът формално оставаше най-добрият реализатор на Арсенал. Проблемът очевидно не се свежда само до завършващия удар. Става дума и за взаимодействието му със съотборниците, движението му в позиционната структура и способността му да участва в начина, по който Артета иска неговият отбор да атакува.
Настоящият сезон започна по същия начин.
Гьокереш остана резерва, а отношението на Артета към него ясно личеше от факта, че нападателят не получи нито минута във Висшата лига до третия кръг. Дори тогава той се появи за едва 12 минути. В началото на кампанията стартовите му възможности бяха концентрирани основно в мачовете за купите.
За футболист с неговата репутация това е тревожен сигнал.
Но може би най-голямата грешка би била да се заключи, че Гьокереш просто не е достатъчно добър за Арсенал.
Защото Швеция показва нещо различно.
При националния отбор нападателят получава среда, в която неговите най-силни качества могат да бъдат използвани по много по-директен начин. Греъм Потър разполага с още един нападател от световна класа в лицето на Александер Исак и именно това му позволява да изгради система, която освобождава Гьокереш от част от задачите, които иначе би трябвало да изпълнява сам.
Двамата действат в класическа схема 4-4-2. Исак често се връща по-дълбоко, участва в изграждането на атаките и свързва отделните линии. Това позволява на Гьокереш да остане по-близо до последната третина и да се концентрира върху най-силното си оръжие – атакуването на пространството и завършването.
Това е Гьокереш в най-чистия му вид.
Не футболистът, който трябва да бъде едновременно плеймейкър, свързващ нападател, пресиращ играч и човекът, който да завършва атаката.
А нападателят, който трябва да бъде намерен.
И когато бъде намерен, обикновено наказва.
Разбира се, не трябва да се пренебрегва и нивото на съперниците. Международният футбол не предлага същата постоянна интензивност, физическа мощ и тактическа конкуренция, с която Гьокереш се сблъсква почти всяка седмица във Висшата лига. Това също е част от обяснението.
Но едва ли е цялото обяснение.
Защото има още един фактор, който често се подценява – доверието.
Потър очевидно вярва безусловно на Гьокереш. Нападателят знае, че ще започне мача, знае каква е ролята му и знае, че дори да пропусне възможност, следващият мач няма автоматично да го изпрати на пейката.
В Лондон ситуацията е различна.
Арсенал е сред най-конкурентните отбори в Европа. Всеки детайл има значение. Всеки пропуск може да бъде анализиран. Всеки неуспешен мач увеличава напрежението. А когато зад теб стои огромна трансферна сума и очакването да бъдеш човекът, който ще реши проблемите на отбора в атака, доверието започва да тежи почти толкова, колкото и липсата му.
Гьокереш вече усеща това.
Но съдбата понякога отваря врата точно когато изглежда, че всичко се затваря.
Контузията на Кай Хаверц в задната част на бедрото може да даде на шведа нов шанс. Ако германецът отсъства при подновяването на първенството, Артета ще трябва отново да погледне към Гьокереш.
И тогава няма да има оправдания.
Няма да има национален отбор, различна система или по-слаб съперник.
Ще има Арсенал.
Ще има Артета.
И ще има Гьокереш.
Това може да се окаже най-важният момент за шведа от началото на престоя му в Лондон. Защото футболист като него не може безкрайно да бъде оценяван само по това, което не прави. Той трябва да получи възможност да покаже какво може да даде.
И тук се крие голямата загадка.
Може би проблемът никога не е бил в Гьокереш.
Може би проблемът е, че Арсенал все още не е намерил начина да използва футболиста, който Швеция вече отлично познава.
Гьокереш не е типичният централен нападател, който трябва да участва във всяко действие, да се връща постоянно назад и да бъде още един полузащитник в позиционната атака. Той е хищник. Неговата сила е в движението, физиката, атакуването на пространството и безмилостното завършване.
Ако бъде поставен в правилната среда, той не се нуждае от много.
Една пролука.
Един пас.
Една секунда.
И топката е във вратата.
Точно това Швеция получава от него почти автоматично. Арсенал все още чака същото.
И затова следващите мачове могат да дадат отговор не само дали Виктор Гьокереш ще се върне към головете, но и на много по-важния въпрос: дали Микел Артета ще промени начина, по който използва шведа, или ще продължи да очаква от него да се превърне във футболист, който никога не е бил.
Защото Гьокереш вече е доказал, че може да бъде машина за голове.
Сега трябва да докаже, че може да бъде такава машина и в Лондон.
А Арсенал трябва да докаже, че знае как да я включи.
Сподели
