Юрген Клоп наскоро описа Нюкасъл като "един от трите клуба, които могат да си позволят всичко във финансово отношение. Отдавна е известно, че най-добрите клубове в света наистина разполагат с впечатляващ финансов ресурс и германският специалист не казва нищо ново. Но дали в случая с Нюкасъл това е така?

Към момента планът на Нюкасъл е да играе редовно в европейските турнири и да се състезава за трофеи с подкрепата на държавния инвестиционен фонд на Саудитска Арабия. Това са целите на повече клубове, а от година "свраките" разполагат и с ресурс за това. Явно за Клоп Нюкасъл вече е наравно с Манчестър Сити и Пари Сен Жермен. И нещата са прости - искате или не, в повечето случаи печелят тези, които имат повече пари. И съответно повече възможности на трансферния пазар. Точно на това акцентира Клоп.

OЩЕ...

18.12.24 | 18:36

Слот: Не съм изненадан, че се борим за четири трофея

Но...

След като клубът получи нов собственик, Нюкасъл похарчи повече от 90 милиона паунда за укрепване на отбора. Януарските трансфери помогнаха на "свраките" да избегнат изпадане от Висшата лига.

През лятото Нюкасъл отново влезе на пазара и счупи трансферния си рекорд, като купи нападателя на Реал Сосиедад Александър Исак за £60 милиона. Така разходите за нови играчи през тази календарна година достигнаха умопомрачителните 200 милиона паунда.

А в момента Нюкасъл е трети в класирането на Висшата лига и резонно всеки успех на тима ще бъде свързан преди всичко с парите. Но дали това е истинската и основната причина за прогреса на "свраките"?

Всичко има свой собствен контекст, включително финансовата история на въпроса. Преди сензационното придобиване от саудитския фонд, Нюкасъл направи само една покупка в два трансферни прозореца, купувайки Джо Уилок. Гръбнакът на отбора остава непроменен от 2017 г., т.е. от завръщането на тима във Висшата лига. Очевидно е, че съставът трябва да бъде актуализиран. И се случи така, че Нюкасъл нямаше възможност да продаде и след това да купи нови играчи с приходите. Нямаше кой да продава. И в такава ситуация клубът имаше остра нужда от инвестиции. Може дори да се каже, че просто нямаше алтернатива, а това постоянно изнервяше отчаяните фенове на "свраките" до степен да намразят и превърнат в злодей Майк Ашли. С право, но това е друга тема.

Нюкасъл със сигурност се промени, но има един важен нюанс. Шестима от 11-те играчи, които стартираха срещу Тотнъм, бяха играли за Нюкасъл преди Еди Хау да пристигне. За това не става въпрос само за пари.

Закупеният за £3 милиона Фабиан Шер  играе важна роля в този отбор, не на последно място благодарение на когото Нюкасъл в момента има най-добрата защита в лигата. Значителен напредък е постигнат от Жоелинтън и Шон Лонгстаф, а без мотора Уилок е  трудно да си представим как биха играли "свраките".

Изключение от това е Калъм Уилсън, който винаги е бил жизненоважен (и качествен) играч в Нюкасъл. Невъзможно бе да се каже същото за останалите до един момент, но те също успяха да достигнат ново ниво. Не на последно място благодарение на Хау и неговия екип. Първото голямо постижение беше пролетният пробив, който позволи на отбора да запази мястото си в елита.

И още малко за парите. Дан Бърн игра като ляв бек в мачовете с Ман Юнайтед, Евертън, Тотнъм, Астън Вила и Саутхемптън, представяйки се отлично и заслужавайки висока оценка. През януари, когато този човек се присъедини към Нюкасъл от Брайтън, нямаше голямо търсене за него. Защо никой не се интересуваше от 30-годишния възпитаник на Дарлингтън?

Ник Поуп, брилянтен вратар, се присъедини към тима през лятото от изпадналия Бърнли. Само за три милиона паунда. Други клубове не можеха ли да си позволят този трансфер?

Наистина важен беше трансферът на Киърън Трипиър, ​​който преди това успя да спечели Ла Лига с Атлетико Мадрид. Нюкасъл свърши страхотна работа, когато разбра за готовността на играча да се завърне във Висшата лига. Останалите клубове в този момент по някаква причина се суетяха много. За сметка на това Нюкасъл прояви гъвкавост и подписа с английския защитник, който ще е вечно благодарен на клуба за възможността да се завърне на Острова.

Същото може да се каже и за трансфера на Бруно Гимараеш, който, подобно на Свен Ботман, демонстрира с играта си какво ниво иска да достигне Нюкасъл. Въпреки факта, че за тези момчета наистина трябваше да се платят прилични пари, все още не може да се каже, че новите собственици харчат средства наляво и надясно. Това бяха обмислени трансфери за разумни пари. Между другото, цената на Гимараеш и Ботман поскъпна и в момента те струват повече.

В същото време има случай, не съвсем успешен. Ще има ли друг клуб в Англия, който би се съгласил да купи Крис Ууд от Бърнли за 25 милиона паунда? Едва ли. Но в този случай Нюкасъл се ръководеше от прагматични съображения. Предвид контузията на Уилсън, отборът се нуждаеше от опитен централен нападател. И Ууд също участва в спасяването на Нюкасъл от изпадане в Чемпиъншип.

 Да, клубът плати огромна сума за Исак, но тук вече трябва да се разбере, че този трансфер е част от прехода към ново ниво.

Като цяло, досега Нюкасъл действа възможно най-внимателно, вземайки интелигентни решения.

Хау имаше пълното право да реагира на думите на Клоп, защото Нюкасъл в много отношения започва от нулата. Да кажем, че тренировъчната база на клуба е на етап модернизация. Новите собственици, заедно с клуба, получиха база, за чието описание е най-подходящ епитетът "руина“. Какво ще кажете за търговията и маркетинга, друг важен източник на доходи във футбола? Когато Дарън Ийлс пое поста главен изпълнителен директор през август, той имаше само четирима служители. В най-големите клубове работят 250 души и около 60-70 в по-малките.

Що се отнася до амбициите, те може и да нямат таван, но засега Нюкасъл има няколко основни препятствия – инфраструктура, качество на персонала и финансов феърплей.

Двубоят от 12-ия кръг на Висшата лига срещу Брентфорд в миналия сезон на Англия бе първи за Хау като мениджър на Нюкасъл. След мача, завършил наравно 3:3, "свраките" се сринаха на дъното на класирането. И сега, след 14 кръга... Нюкасъл е в топ 4.

Истината е, че Нюкасъл постигна невероятен прогрес на терена. Отборът на Хау направи равенство срещу Манчестър Сити и Манчестър Юнайтед този сезон, а в мача срещу Ливърпул допусна решителния гол секунди преди последния съдийски сигнал. Очевидно сегашният Нюкасъл има лице. И няма как да твърдим обратното на фона на победите над Евертън, Тотнъм, Астън Вила и вчерашната над Саутхемптън, които идват една след друга и след все по-добра игра! Истинското удоволствие от гледането на двубоите на Нюкасъл е точно обратното на това, което имаше предвид Клоп, който говори за финансовите възможности на "свраките". Но паралелно с това Нюкасъл работи всеки ден, за да подобри проекта си - и не само на трансферния пазар, но и на тренировъчното поле. И това си личи не толкова от резултатите, а от прогреса в играта на отбора, за което споменахме по-горе. За това и няма как третото място да бъде извън контекста от работата на колектива на Еди Хау (тук включвам и играчите), от нормалността и интелигентността, които царят на "Сейнт Джеймсис Парк".

В английската Висша лига се появи нова сила. И тя не идва на основата на петродоларите. Засега.