Франция - Хърватия: Какво ни говорят цифрите


Н. Гавазов

Франция - Хърватия: Какво ни говорят цифрите

Кулминацията на Световното първенство по футбол се състоя в неделя, а чудесата и приказките на турнира приключиха някъде около 15-та минута, когато Антоан Гризман се хвърли на земята и спечели наказателен удар, след който дойде и първият гол на французите - при това след засада на Пол Погба.

Крайното 4:2 за Франция осигури на "трикольорите" световна титла, която мнозина международни медии язвително определиха като "ала VAR". Ние обаче няма да говорим за изобилието от съмнителни съдийски решения в посока колектива на Дидие Дешан, нито ще обсъждаме как героичният и мъжествен Владимир Путин се оказа единственият с чадър над главата под проливния дъжд, който се изсипа над "Лужники", докато останалите световни лидери и чиновници (включително и дамата от Хърватия) стоически търпяха капризите на московското време.

В случая нашето внимание е насочено само и единствено към цифрите от финала между Франция и Хърватия, а изводите от този мач ще са на базата на статистическите данни. Сухо и скучно? Не съвсем и това ще разберете, ако прочетете материала докрай.

Инициатива

Французите играха така, както в повечето мачове от турнира. Максимална концентрация върху надеждността на отбраната, ефективно използване на статичните положения и контраатаките. За това и La Gazzetta dello Sport побърза да определи успеха на "трикольорите" като италиански. Впрочем, това няма значение, важното е, че рационалният футбол сработи превъзходно. Французите взеха връх, съзнателно отдавайки инициативата на хърватите.

"Шахматистите" извършиха 940 технико-тактически действия, а "сините" - 647. При това процентът на успешните е 79 към 73 в полза на вицешампионите.

Процентът на владение на топката 58.2 : 41.8 за Хърватия, а проведените атаки 100 към 77 за хората на Златко Далич.

Единоборства

Тук превъзходството на хърватите също е налице, макар и не толкова осезаемо. Традиционно по-темпераментните и бойко настроени балканци спечелиха 95 единоборства срещу 87 на французите.

Отбранителни действия

Тук данните са много интересни, защото с оглед на по-голямото владение на топката от хърватите би следвало французите да проведат повече действия в отбрана. Но цифрите показват друго - 23 успешни отбранителни действия от общо 47 на Хърватия срещу 23 от 39 за Франция.

Обяснението на това може би идва от факта, че прихванатите топки от колектива на Дидие Дешан са 64, докато съперниците им се ограничиха само с 30. Най-ефективният футболист по този показател е Самуел Умтити с 11 прихванати топки.

Креативност

Тук безапелационни лидери са хърватите. Мозъчните им центрове в лицето на Лука Модрич и Иван Ракитич извършиха по 9 подавания в наказателното поле на французите, като 67% от тези 18 подавания бяха успешни. За сравнение, най-опасният играч от страна на шампионите Килиан Мбапе има 3 подавания в наказателното поле на Хърватия.

Трудолюбие

Тук показателите отново са на страната на хърватите. Централният полузащитник Марсело Брозович извърши 148 технико-тактически действия в мача, с 18% брак, което е повече от всеки един друг участник в двубоя. Това е невероятен показател, с оглед на това, че максимални стойности се считат около 110 ТТД на среща при около 20% брак. Втори в подреждането по този показател сред 22-та е Лука Модрич със 107 ТТД и 21% брак. Трети е Иван Ракитич със 104 ТТД и 20% брак, а първи от французите и четвърти от всички футболисти е Пол Погба със 103 ТТД и 18% брак. Всички останали играчи са извършили под 100 технико-тактически действия в мача.

Реализация

Логично е да се запитаме, как така е възможно да победи отбор, който отстъпва в почти всички показатели в даден мач, как е възможно тим да спечели първото полувреме във финал на Световно първенство с резултат 2:1 без да е създал нито едно положение за гол? Отговорът е прост - в реализацията. Дори бихме уточнили - французите показаха космическа мастер-класа по прагматизъм. Нека само да си припомним какво се случи в началото на второто полувреме: хърватите започнаха мощно, притиснаха съперника, но получиха гол. Впрочем, статистиката на ударите е повече от красноречива: Хърватия отправи 14 удара и вкара два гола. Французите стреляха седем пъти, но от тях 6 бяха в очертанията, като при това четири се оказаха резултатни.

Най-добри играчи  в мача

Съгласно WhoScored, играч на мача е Пол Погба. По-прецизната платформа за футболни анализи InStat Scout също потвърждава това, давайки на полузащитника 390 точки. Втори в класацията е Деян Ловрен с 356 точки, следват Килиан Мбапе (344 т.), Иван Ракитич (342 т.) и Антоан Гризман (340 т.).

Най-лоши играчи в мача

Тук отново ще се опрем на InStat Scout, съгласно който най-зле се е представил традиционно активния Анте Ребич. А второто място си поделиха Лука Модрич и Оливие Жиру.

И може би именно провалът на носителя на "Златната топка" от Мондиал 2018 във финала и убийствената реализация на французите обясняват загубата на хърватите в решаваща среща. Никой не отрича активността на Лука, но капитанът на "шахматистите" загуби 80% от единборствата си в отбрана (!), прихвана само две топки (три пъти по-малко от традиционното) и пет пъти загуби топката в собствената половина на терена.  

Никой няма намерение да прикрие влиянието на аржентинския съдия в резултата от мача Франция - Хърватия, както и откровеният провал на VAR именно в решаваща среща (освен всичко друго, къде бяха асистент-съдиите в 30-та минута, когато Погба наруши правилата срещу Манджукич?), но футболът е и статистика, и памет и история, а тя показа неефективен хърватски отбор и тим-убиец в лицето на френския колектив, който напомни за испанското лято от 1982 -ра, когато Паоло Роси наниза три гола във вратата на фаворизираната, но неефективна Бразилия.

1195