Завинаги на 27
Н. Гавазов
На 2 юли 1994 г. Андрес Ескобар напуска клуб "Падова“ в Меделин.
Компания му правят най-близките му приятели Едуардо Рохо и Хуан Хайро Галеано, заедно със съпругите си. Годеницата на самия Андрес – Памела, остава у дома, тъй като не се чувства добре.
"Андрес се обади на приятелите си около 16:00 ч., което им се стори странно, защото той почти никога не закъсняваше до късно. Футболът заемаше цялото му време. Беше изключителен професионалист и живееше само с работата си. Oткакто играеше за Атлетико Насионал, той дори не близваше алкохол“, разказва по-големият брат на футболиста – Сантяго Ескобар.
В онази вечер Сантяго не е там, където се разиграва трагедията. Той не вижда как Андрес раздава автографи на масите и как разговаря с хората, които се приближават до него – в крайна сметка това е родният му квартал и всички се познават.
И, разбира се, "Шанти“ Ескобар не вижда как на излизане от клуба някой изкрещява в гърба на брата му: "Поздравления за великолепния автогол!“
Зад гърба му стоят Сантяго и Педро Гайон с охраната си – известни в града наркотрафиканти, които се превръщат в босове след убийството на главния криминален авторитет на Меделин, Пабло Ескобар, от полицията. Андрес – който не е роднина, а просто съвпада по фамилия с Пабло – знае много добре кои са те и разбира опасността. Затова тръгва право към своята Honda Civic, докато зад гърба му продължават да отекват обиди.
Едва след като сяда зад волана, той се обръща към тях с думите, че трябва да проявят малко повече уважение. Само миг по-късно в него са изстреляни 6 куршума от упор.
Кошмарът на Мондиал '94
По време на Световното първенство Сантяго Ескобар се намира в САЩ. Той с очите си вижда как мечтата на Колумбия за световна слава се превръща в кошмар на Мондиал '94. Първо идва загубата с 1:3 от Румъния, а след това и позорното 1:2 от домакините от САЩ – мач, в който именно брат му Андрес отбелязва решителния гол в собствената си врата.
"За нас, като негово семейство, бе наистина тежко. Бяхме зад него на трибуните, а той лежеше на тревата, закрил главата си с ръце.“
"Андрес много искаше да направи силно световно първенство, защото през цялата година Милан го следеше изкъсо. Скаутите казваха, че виждат в негово лице заместника на Франко Барези. Когато вкара този автогол, той ми каза: "Никога през живота си не бях вкарвал в собствената си врата, а го направих на Световно първенство. Сега мога да забравя за Милан“. Опитвах се да го убедя, че са го наблюдавали цял сезон и 1-2 мача нямат значение, но не ме послуша.“
Никой обаче, освен роднините и самите футболисти, не знае под какъв огромен натиск са играли на това първенство. Колумбия все още е под индиректния контрол на картелите, а броени часове преди мача със САЩ селекционерът Франсиско Матурана и полузащитникът Габриел Гомес получават смъртни заплахи. Ден по-рано, при странни обстоятелства на пътя, загива по-големият брат на десния бек Луис Ерера.
Какво са искали картелите? Никой не знае със сигурност. Говореше се, че са заложили огромни суми пари за излизането на Колумбия от групата и затова са били изнервени до краен предел. И точно тогава Ескобар бележи в собствената си врата...
Фаталното завръщане у дома
Победата с 2:0 над Швейцария в последния мач вече не решава нищо. Сантяго съветва Андрес да остане възможно най-дълго в САЩ, докато бурята у дома отмине, заради личната му безопасност. Футболната звезда обаче отказва заради любовта – неговата годеница Памела Каскардо тъкмо се дипломира като зъболекар в Меделин и той иска да бъде до нея.
А на 2 юли решава да отиде в нощен клуб, за да се разсее. За него е непосилно да спре да превърта автогола в съзнанието си отново и отново.
"С жена ми бяхме в Лас Вегас, когато ни се обадиха. Беше 2:00 часа през нощта. Изминаха 32 години, а тези образи все още не ме напускат. Обичах го. Исках да бъде тук по-дълго. Дори след 32 години аз все още плача за брат си и не мога да проумея смъртта на човек, който правеше само това, което обичаше най-много – забавляваше хората, носеше им радост и даваше всичко за страната си. Той имаше обноски, ценности, принципи и беше наистина добър човек“, разказва през сълзи Сантяго.
След разстрела на защитника, семейството им сякаш бива застигнато от проклятие. Родителите им умират рано от рак; по-късно същата съдба сполита още двама от братята и сестрите му. Самият "Шанти“, както го е наричал Андрес, в момента също преминава през химиотерапия.
Междувременно братята Гайон излежават едва по 15 месеца в затвора за убийството, а Умберто Муньос Кастро – охранителят, натиснал спусъка – е осъден на 43 години, но излиза на свобода след само 11.
Истинското възмездие застига Сантяго Гайон едва през февруари 2026 г., когато застаряващият бандит е застрелян в ресторант в Мексико. Той живее достатъчно дълго, за да види десетки графити, посветени на Ескобар в цяла Колумбия, откриването на музей на Андрес в собствения му дом и модата сред ултрасите на Атлетико Насионал да си татуират лицето на разстреляния защитник.
"Само че това изобщо не ме развълнува“, признава Ескобар-старши. "Ако това можеше да върне Андрес, щеше да има смисъл, но е невъзможно. Никаква смърт няма да върне Андрес. Той завинаги остана на 27.“
Сподели
