Мъченикът


Н. Гавазов

Мъченикът

Хосеп Бартомеу е четвъртият от последните петима президенти на Барселона, който напусна поста си  преди края на мандата си. Той се присъедини към Луис Нунес, Жоан Гаспар и Сандро Росел.

Единственият президент, който изцяло изпълни мандата си на "Камп Ноу"  е Жоан Лапорта, който донесе требъл на клуба.

Най-интересното е, че Бартомеу също има требъл в актива си, но ако за Лапорта такова историческо постижение се оказа резултат от поредица компетентни решения, то за последния бос това е късмет и наследство на Лапорта.

Бартомеу пое Барселона, считана за един от най-силните отбори в света и успя да я превърне в сбирщина от съмнителни наемници, които пристигат в клуба чрез задкулисни договорки с агенти и в крайна сметка се опозориха  в Шампионска лига. Позната родна картина, само където говорим не за пародия на клуб, комично първенство и имитация на футбол, а за световна марка, една от най-популярните в света (все още).

Бартомеу пое Барселона, считана за един от най-богатите клубове в света, за да го докара до фалит, неспособен да купува нови играчи и да плаща на настоящите футболисти съгласно договорите.

В крайна сметка Бартомеу ще бъде запомнен не с требъла си, а с багажа от нула трофеи за миналия сезон, унижение от Рома, Ливърпул и Байерн, унищожаване на Ла Масия, конфликт с Лео Меси, наемане на компания от тролове, критикуващи противниците, включително и някои от водещите играчи.

Големият въпрос е, защо Бартомеу все пак реши да се оттегли? В края на миналия месец бившият президент бе категоричен, че даже не мисли за оставка и не смята да оставя клуба в ръцете на мениджъри с ограничени умения. Само след по-малко от 48 часа  обаче ситуацията се промени. Защо?

Всъщност,  в тези две изказвания в рамките на малко повече от един ден се крие цялата същност на Бартомеу – тарикат на дребно, "специализирал" се в гасенето на малки пожари чрез разпалване на нови.

В този смисъл тук няма задкулисие, няма скрити мотиви и мисли с няколко хода напред. Пожарникарят няма този капацитет, а нещата са много прозаични. В деня на оставката Генералитетът на Каталуния реши, че може да бъде свикан референдум за вот на недоверие на президента на Барселона.

Тарикатът се надяваше, че главният орган на автономния район ще забрани  референдума  поради трудната епидемиологична ситуация в Испания и невъзможността да се събират голям брой хора. Това обаче не се случи и за всички стана ясно, че нищо не може да спаси Бартомеу от позорното му изгонване.

Интересното е, че тарикатът остана нагъл до края. И в един момент прояви загриженост за здравето на официалните фенове на клуба (сосьос), чиято средна възраст е над 55 години. Превръщайки се в мъченик.

 "Ние бяхме принудени да избираме между здравето на нашите фенове и правото им на глас. Затова не тръгнахме да организираме гласуване и решихме да подадем оставка", заяви Бартомеу.

Съгласно устава на Барселона, при оставка на цялото ръководство управлението на клуба преминава в ръцете на шефа на Икономическата комисия. Това е Карлес Тускетс. Кой е той? Голям бизнесмен от Каталуния, който миналата година неуспешно се кандидатира за президент на Търговско-промишлената камара на Барселона. Сега той управлява компаниите Trea Capital и Banco Mediolanum.

Тускетс дойде на "Камп Ноу"  на 27-годишна възраст, получавайки статут на функционер, отговарящ за търговската дейност. Това се случи , когато легендарният Хосеп Луис Нунес бе  президент на клуба.

Основната работа на Тускетс е да организира изборите в рамките на максималния срок от три месеца.

Кандидатите  за поста на новия президент на Барселона са: Жоан Лапорта, Виктор Фонт, Жорди Фаре (който стартира събирането на подписи за вота на недоверие) и Тони Фрейша (човекът на Бартомеу). Никой обаче не знае какво ще се случи след три месеца. Към момента е ясно, че Фрейша няма шансове, заради обвързаността си с досегашното ръководство.

А Бартомеу? Той ще бъде запомнен с едно от най-лошите управления на клуба и подводните камъни, заложени за следващите управници. Останалото е надежда. Защото Барселона е марка и ще бъде световна марка, независимо от всякакви тарикати, пожарникари или мъченици.

Mes Que Un Club…

584