Шестте най-токсични и безмилостни треньорски позиции във футбола
Н. Гавазов
Дори при най-добрите условия, кариерата на един футболен треньор може да бъде кратка. Комбинацията от прекомерни очаквания, звездни футболисти с огромно его и ръководства, готови да натиснат спусъка още при първия сериозен провал, превръща някои клубове в изключително токсична среда за работа.
В навечерието на новия сезон в топ първенствата на Европа, FUTBOL TV посочва шест от най-тежките треньорски позиции в световния футбол в момента.
Клубовете преминават през възходи и спадове, епохите се сменят, но работата в Реал Мадрид продължава да бъде най-непоносимата треньорска позиция в световния футбол.
В настоящия си вид Мадрид е същата сапунена опера, както винаги — само че способността паралелно с всичко това да печели трофеи сякаш е изчезнала. Новият наставник Жозе Моуриньо получи съблекалня, в която футболистите буквално са готови да се сбият помежду си.
Има Килиан Мбапе — феноменален футболист, който в същото време сякаш не се вписва в отбор, който иска да бъде победител в Шампионската лига. Има Винисиус Жуниор, който твърдо вярва, че е най-добрият футболист в историята и не желае да слуша възражения.
Дори играчите, които действително дават всичко на терена — като Федерико Валверде — се оказват въвлечени в конфликти със съотборниците си.
И всичко това се случва на фона на очаквания, при които всеки резултат, различен от спечелване на Шампионска лига, се счита за провал. А понякога дори това не е достатъчно — особено ако си позволиш да загубиш битката за титлата от Барселона.
Това е изключително тежка работа, която изглежда подходяща само за много тесен кръг треньори.
Изминаха вече 13 години, откакто Сър Алекс Фъргюсън обяви оттеглянето си от Манчестър Юнайтед, но сянката му все още тегне над "Олд Трафорд" и напомня на всеки нов треньор за величието от миналото.
Сър Фъргюсън постави практически недостижима летва и дори след неговото напускане от клуба продължаваха да очакват същото ниво. Реалността обаче се оказа съвсем различна.
На всеки от многобройните треньори, които клубът назначи, му бе изключително трудно. От една страна, бе семейство Глейзър, което не само източваше пари от клуба, но и поверяваше управлението на хора като Ед Уудуърд, очевидно неподготвени за подобна отговорност.
Сега с футболните въпроси се занимава INEOS начело с Джим Ратклиф, но и те вече взеха няколко доста странни решения, които трудно могат да бъдат определени като стабилна основа за бъдещи успехи.
Скромността на Рубен Аморим рязко контрастираше с традиционния образ на Юнайтед като клуб победител. Майкъл Карик успя донякъде да стабилизира ситуацията, но отборът при него участваше само в един турнир.
През следващия сезон — независимо дали Карик ще остане, или клубът ще назначи друг треньор — от Манчестър Юнайтед отново ще се очаква борба на всички фронтове. Проблемът е, че клубът отдавна не изглежда като отбор, способен да понесе подобно натоварване.
Барселона
За треньора на Барселона не е достатъчно просто да побеждава — той трябва да го прави по "правилния“ начин.
Стилът, заложен от Йохан Кройф, отдавна се е превърнал в негласна конституция на клуба. Вярата в тази философия е толкова силна, че дори през сезона, в който Луис Енрике изведе отбора до требъл, през зимата се появиха информации за възможна раздяла с него — заради прекалено директния стил на игра.
Както и при Реал Мадрид, един от основните проблеми е испанската преса, на чийто фон английските медии изглеждат почти приятелски. Ханзи Флик обаче трябва да се справя не само с това. В клуба има изборно ръководство, а президентът и бордът мислят за преизбирането си не по-малко, отколкото за спортните резултати.
Има и друг проблем — дългове от 3,5 млрд. евро, натрупани вследствие на катастрофалното управление на Жозеп Бартомеу. Не е изненадващо, че през миналото лято Барселона похарчи само 25 млн. евро за трансфери.
В крайна сметка Флик работи под колосален натиск както вътре в клуба, така и извън него, без да разполага с възможността да харчи толкова свободно, колкото клубовете от Висшата лига. А ако футболът му не изглежда достатъчно "барселонски“, вратата бързо ще му бъде посочена.
Основният проблем при работата в Челси изглежда е, че мениджърът не получава възможност просто да тренира отбора. Когато приемеш поста, автоматично приемаш и постоянната намеса на BlueCo.
Американският инвестиционен фонд диктува свои правила, медицинският щаб получава право да влияе върху решенията, а именно това доведе Енцо Мареска до момента, в който реши да си тръгне. Ръководството определя кого да купува и продава клубът, а съставът се изгражда по-скоро с мисъл за бъдеща печалба, отколкото за спечелване на трофеи.
За средняк във Висшата лига подобен модел вероятно би могъл да работи. Но историята на Челси създаде съвсем различно ниво на очаквания — от клуба се изискват победи в най-големите турнири, а всеки друг резултат се приема като провал.
В крайна сметка мениджърът се оказва в почти безизходна ситуация: млад и нестабилен състав, прекалено активно ръководство и невероятно висока летва на очакванията.
Национален отбор на Англия
Фразата "It's coming home“ отдавна се превърна в самоироничен мем, който се появява преди всеки голям турнир, но тя отлично показва нивото на натиск, на който е подложен всеки селекционер на Англия.
Казано директно, за родината на футбола почти всеки резултат, различен от световна титла, се приема като провал — особено предвид факта, че мъжкият национален отбор не е печелил голям трофей от 60 години.
Футболът е най-популярният спорт в страната и с началото на всеки голям турнир 60 милиона души внезапно се превръщат във футболни експерти. Никой не иска да слуша обяснения от типа: "Испанската система за развитие на младите футболисти десетилетия наред създаваше технични играчи, докато в Англия традиционно се разчиташе повече на дълги подавания към мощен нападател“.
Гарет Саутгейт бе близо до успеха и успя да разсее тежката атмосфера на негативизъм, която тегнеше над неговите предшественици.
Томас Тухел обаче е човек отвън и при първия сериозен срив критиките към него вероятно ще бъдат безмилостни. Интересното е, че фиаското срещу Аржентина на Мондиал 2026 не промени отношението към германеца. Може би причината е в хвалебствията спрямо Томас преди Световното. Но бъдете сигурни, че подобен резултат на Евро 2028, а дори и загуба на финал, неминуемо ще доведе до раздяла с Тухел.
Луис Енрике може би е намерил формулата за успех, но това изобщо не означава, че работата в Пари Сен Жермен е станала по-лесна.
Основната трудност на треньорската позиция в парижкия клуб е, че успехът се измерва само по един начин — с победа във всички турнири.
Ако например Арсенал спечели Висшата лига, но загуби финала на Шампионска лига, малцина ще определят сезона като провал. Ако обаче ПСЖ спечели титлата във Франция, но не триумфира в Шампионска лига, това вече се възприема като катастрофа.
Очакванията са огромни. Да, разполагаш с практически неограничен трансферен бюджет, но заедно с него идва и задължението да бъдеш най-добрият треньор в света.
Сподели
1786687686.jpg)
