Президентът на Палестинската футболна асоциация Джибрил Раджуб не получи американска виза в навечерието на Световното първенство през 2026 година. А преди това същият Раджуб отказа да стисне ръката на вицепрезидента на Израелската футболна асоциация Басим Шейх Сулейман по време на конгреса на ФИФА във Ванкувър. Палестина и Израел са остра политическа тема, на която FUTBOL TV погледна от футболна гледна точка.

По време на финалния мач от Шампионска лига през 2026 година в Будапеща феновете на ПСЖ разпънаха на трибуните на стадион "Ференц Пушкаш“ огромен флаг на Палестина и банери Free Palestine! Какво правеха останалите привърженици на ПСЖ по улиците на Париж след мача, празнувайки победата, е добре известно. И там също имаше както палестински знамена, така и печално известните банери.

OЩЕ...

27.06.26 | 02:46

Трабзонспор си връща Андре Онана под наем

Без съмнение мнозина от тези палестински симпатизанти биха били силно изненадани, ако бяха видели състава на националния отбор на Палестина в първия му официален международен мач – на 16 март 1934 година в Кайро срещу отбора на Египет в квалификациите за Световното първенство през 1934 г.

Тогава на терена на стадион British Army Ground в Кайро отборът на Палестина излиза в следния състав: вратар – Вили Бергер; защитници – Авраам Резник, Пинхас Фидлер; полузащитници – Залман Фридман, Гдаляху Фукс, Йоханан Сукеник; нападатели – Амнан Харлап, Пери Краус, Паул Кастенбаум, Хаим Райх, Авраам Нуделман. Своеобразни палестинци – до един евреи.

Всъщност националният отбор на Палестина изиграва общо само пет мача: по две квалификационни срещи за Световните първенства през 1934 г. (срещу Египет) и 1938 г. (срещу Гърция), както и приятелски мач срещу Ливан през 1940 година. След това избухва Втората световна война, а след нея се създава държавата Израел, чиято футболна федерация става правоприемник на довоенната футболна Палестина.

Как се стигна дотам, че в националния отбор на Палестина първоначално са играли изключително евреи?

Малко история

Без да изпадаме в излишни подробности от далечното минало, все пак няма как да минем без минимална историческа справка – за да се разберат тогавашните реалии.

Съвременната държава, наречена Палестина, възниква през 1988 година на близкоизточна територия, където в продължение на повече от две хилядолетия са живели различни народи в състава на различни държави. Тези земи в различни епохи са били под властта на ханаанците, филистимците, евреите (Израилското царство и Юдея), асирийците, вавилонците, персите, гърците, римляните, Византия, мамелюците, турската Османска империя и накрая – под управлението на Британската империя със статут на подмандатна територия (след Първата световна война).

Името "Палестина“, произлизащо от древния народ на филистимците, се среща за първи път при древногръцките историци през V век пр.н.е. През II век сл.н.е. римляните наричат бившата Юдея "Сирийска Палестина“ и това название, в различни вариации, се утвърждава.

Важен момент: евреите живеят на тази територия, която винаги са наричали Ерец Израел (Земя на Израел), приблизително от XIII век пр.н.е. – през цялото това време. Дори когато са били прогонвани, част от тях винаги е оставала, а след това по малко са се завръщали. Тоест евреите са живеели в Палестина дълго преди създаването на държавата Израел, дори дълго преди там да се появят арабите, които на определен етап започват да бъдат смятани за палестински народ.

Разбира се, това противоречи на мита, че след Втората световна война и трагедията на Холокоста добрите палестинци от съжаление са приели евреите, които впоследствие са ги изтласкали от родните им територии като кукувица и оттогава вече почти 80 години геноцидират нещастните палестинци от сутрин до вечер. Истината е, че най-старото население по тези земи са евреите.

За нашия сюжет, който се ограничава до довоенния период, е важно да се разбере, че през 20-те и 30-те години на миналия век в Подмандатна Палестина (Mandatory Palestine) стабилно пристигат евреи от различни страни по света – дори въпреки съпротивата, която британските мандатни власти оказват на еврейската имиграция. Не са отивали заради охолен живот: на Светата земя ги е чакал суров климат и тежък труд. Тогава евреите са отивали там в съответствие със заповедта да живеят в Ерец Израел, бягайки от антисемитизма и стремейки се да живеят сред свои. За 20 години от мандата в Палестина са пристигнали 376 хиляди легални имигранти и още 65 хиляди нелегални.

Местните араби, предимно селяни и номади-бедуини, били недоволни от еврейското съседство. Сред очевидните причини е фактът, че евреите с тежък труд превръщали пясъчните пустини и блатата (земи, които легално купували) , пълни с малария, в цъфтящи земи и строели върху тях нови градове и селища, чувствайки се там като у дома си. Това дразнело арабските съседи. Освен това съществували религиозни противоречия. Затова периодично имало нападения и погроми от страна на арабите. По-конкретно, през август 1929 г. се случват жестоки погроми в Йерусалим, Хеврон, Цфат и други градове. Между другото, тогавашният мюфтия на Йерусалим Мохамед Амин ал-Хусейни впоследствие става поддръжник и съюзник на Хитлер, а след войната е признат за нацистки престъпник.

Но за нас е важен именно историческият фон, на който се е създавала футболната история на Палестина. Защото в нашия свят нищо не се случва само по себе си, а винаги е част от някаква система и звено от някакъв процес.

Футболът на Светата земя

Футболът е пренесен в Палестина от британските военни по време на Първата световна война, а по-нататъшното му развитие се дължи на европейските еврейски имигранти, които са имали опит в играта от своите родни страни.

През 1928 г. Йосеф Екутиели, лидер на еврейската спортна организация "Всемирен съюз Макаби“, основава Палестинската футболна асоциация (ПФА).

Още през 1925 г. Екутиели се опитва да постигне членство на съюза "Макаби“ (създаден през 1921 г.) във ФИФА. Молбата е отхвърлена, тъй като във ФИФА могат да бъдат приемани само асоциации, представляващи държави.

Повратният момент за създаването на Палестинската футболна асоциация (ПФА) става посещението в Палестина през юни 1928 г. на Сър Алфред Монд – известен политик и бизнесмен, депутат в парламента и бивш министър на здравеопазването на Великобритания.

В младостта си Сър Монд е бил професионален футболист. По време на визитата си той обявява готовност да финансира създаването на национален отбор на Палестина от 18 играчи, които да пътуват за мачове в Англия, за да играят там в Първа лига. Въпреки че и преди това някои местни отбори понякога са провеждали демонстративни мачове в чужбина, Монд е първият, който предлага създаването на национален отбор.

И така, още на 14 август 1928 г. Йосеф Екутиели обявява създаването на ПФА, в състава на която влизат както еврейски, така и арабски отбори от Подмандатна Палестина.

Между другото, от идеята на Сър Алфред Монд не излиза нищо: поради непримиримия конфликт между двете главни еврейски спортни дружества "Макаби“ (кръстено на исторически герой, подобен на Спартак) и "Апоел“ ("Работник“) възникват опасения, че по време на престоя в Англия в отбора няма да има необходимата дисциплина.

Затова пък на 6 юни 1929 г. ПФА е приета във ФИФА в съответствие със заявката на Всемирния съюз "Макаби“. ПФА се оказва първата от 14-те спортни организации на Палестина, които получават международно признание и впоследствие стават центрове за привличане на еврейски спортисти, бягащи в Палестина от растящия в страните от Европа антисемитизъм.

Кадровият ресурс за палестинския футбол е бил доста добър: в няколко страни в Европа съществуват еврейски клубове, понякога – много силни. Така например виенският клуб "Хакоах“ ("Сила“) става шампион на Австрия през 1925 г., а капитан на този отбор е бъдещият легендарен треньор Бела Гутман.

През 1928 г. в Палестина се провежда първият общонационален турнир – Купата на Палестина (победител е "Апоел“, Тел Авив). От 1932 г. под егидата на Палестинската лига (Лига Ерец Израел) започва провеждането на шампионата на страната (първият победител е отборът на Британската полиция, Йерусалим).

Напомняме, че още през август 1929 г. в палестинските градове се случват ужасни погроми над евреи. Затова няма нищо изненадващо в това, че ПФА (Палестинската футболна асоциация), в която доминират еврейски играчи и ръководители, от самото начало започва системно да ограничава участието на араби, гарантирайки, че еврейските клубове съставляват мнозинството от членовете ѝ. Ръководството на ПФА определя иврита като основен език за официална комуникация и включва ционисткия флаг със звездата на Давид в логото си. Тези действия отблъскват арабските клубове, които се чувстват маргинализирани и изключени от процесите на вземане на решения в ПФА.

ПФА иска да изпрати национален отбор на първото Световно първенство в Уругвай (1930), но поради бойкота на ФИФА от страна на Английската футболна асоциация, последната не позволява на отбора на Палестина да замине за Мондиала.

През 1934 г. всички араби, участващи в ПФА, официално се оттеглят от нея поради липса на представителство. Те напускат Асоциацията, за да създадат Всеобща палестинска спортна асоциация, изтъквайки причини като липса на представителство, налагането на иврита и разписанието на мачовете в петък, което противоречи на арабските обичаи. Така в играта остават само евреи.

Националният отбор на Палестина, както вече беше отбелязано, изиграва пет международни мача до края на британския мандат през 1948 г. През всички тези пет мача националният отбор извежда на терена само еврейски играчи. Преди всеки мач са се изпълнявали три химна: британският "Боже, пази краля“, еврейският (а в бъдеще и израелски) "Ха-Тиква“ ("Надежда“) и химнът на отбора на съперника.

Резултатите от мачовете на този отбор на Палестина са следните:

16 март 1934 г. Квалификации за Световно първенство 1934 г. Кайро. Египет – Палестина 7:1. Голът за Палестина отбелязва Авраам Нуделман.

6 април 1934 г. Квалификации за Световно първенство 1934 г. Тел Авив. Палестина – Египет 1:4. Голът за Палестина отбелязва Йонатан Сукеник. Треньор на отбора в тези мачове е Шимон Ратнер, родом от Краков.

Египет се класира за финалната фаза на Световното първенство, което се проведе в Италия. В 1/8-финалите (турнирът се проведе по олимпийската система) Египет игра в Неапол срещу Унгария и загуби с 2:4.

Четири години по-късно националният отбор на Палестина участва в квалификационния турнир за Световното първенство през 1938 г.

22 януари 1938 г. Квалификации за Световно първенство 1938 г. Тел Авив. Палестина – Гърция 1:3. Голът за Палестина отбелязва Франц "Пери“ Нойфелд.

20 февруари 1938 г. Квалификации за Световно първенство 1938 г. Атина. Гърция – Палестина 1:0. Треньор на отбора е Егон Полак, родом от Виена.

Интересно е, че по-късно победителите Палестина отново са наказани от унгарците. Във втория кръг на квалификациите силният отбор на Унгария, който впоследствие става вицешампион на света, разгромява националния отбор на Гърция в Будапеща с 11:1. Неудържимият нападател Дюла Женгелер отбелязва пет гола.

Националният отбор на Палестина изиграва още един мач две години по-късно:

27 април 1940 г. Приятелски мач. Тел Авив. Палестина – Ливан 5:1. Головете за Палестина отбелязват: Вернер Каспи (2), Херберт Майтнер, Гаул Махлис, Авраам Шнейдерович. Треньор на отбора е Артур Баар, родом от Виена. За националния отбор на Ливан това е първият международен мач, а за отбора на Палестина – последният…

В състава на националния отбор на Палестина играят няколко футболисти, родени в Украйна. По-конкретно, срещу Гърция през 1938 г. играе роденият в Киев Шмуел "Мила“ Гинзбург, ляво крило ("Макаби“, Тел Авив); а срещу Ливан през 1940 г. – роденият в Одеса Ари "Льоня“ Дворин, защитник ("Бейтар“, Тел Авив).

Но Втората световна война вече е в разгара си и на много страни не им е до футбол…

Другата Палестина

Всеобщата палестинска спортна асоциация (арабска), основана през 1938 г., през 1946 г. подава меморандум до ФИФА с искане за отделно признаване – поради непримиримите политически и социални различия между арабската и еврейската общност в Подмандатна Палестина. В меморандума е подчертано дълбокото напрежение и неспособността на двете общности да си сътрудничат в спорта в рамките на съществуващата структура.

След създаването на Държавата Израел през 1948 г. ПФА преминава през ребрандиране: тя става ИФА (Израелска футболна асоциация) и наследява членството във ФИФА. Започва нова страница от историята на футбола в суверенната еврейска държава.

Що се отнася до арабската страна, новата Палестинска футболна асоциация е създадена през 1962 г. Първоначално в състава ѝ влизат клубове от Западния бряг на река Йордан (Лигата на Западния бряг е създадена още през 1944 г.). А през 1976 г. към тях се присъединява и Лигата на ивицата Газа.

Новата ПФА е приета във ФИФА през 1998 г. Припомняме, че държавната независимост на Палестина е провъзгласена през 1988 г. Палестинските араби губят шанса си за създаване на собствена държава след разделянето на Подмандатна Палестина на еврейска и арабска територия (1947 г.) след Войната за независимост на Израел. А тази война избухна заради нападението на съседните арабски страни (Египет, Сирия, Ливан, Трансйордания, Ирак, както и Саудитска Арабия и Йемен) срещу Израел веднага след провъзгласяването на резолюцията на ООН за разделянето на Палестина на 29 ноември 1947 г.

Няма да задълбаваме в спорните исторически въпроси относно възникването на съвременния "палестински народ“ (работа на СССР, КГБ и Щази) с уникален статут на вечни наследствени бежанци и многомилиарден бюджет от ООН, от който се облагодетелстват шепа хитреци. Само ще си припомним прочутата четвърта министър-председателка на Израел Голда Меир, която многократно е твърдяла: "До 1948 г. всички ние бяхме палестинци. Аз съм палестинка“.

Първите мачове на националния отбор по футбол на Палестина потвърждават това твърдение.