На 4 февруари Фенербахче официално обяви привличането на 34-годишния дефанзивен халф Н'Голо Канте, който през 2018 г. стана световен шампион с националния отбор на Франция. Сделката се превърна в знаково събитие както за "жълтите канарчета“, така и за цялата турска Суперлига, тъй като пристигането на звезди от подобна величина в това първенство е силно ценено и обичано.

Само ден преди официалното обявяване на трансфера обаче Фенербахче шокира феновете си с друго съобщение – сделката за Канте се беше провалила по вина на саудитския Ал-Итихад, където французинът играеше от лятото на 2023 г. Тогава турският клуб заяви, че е изпълнил всички необходими условия за финализиране на трансфера, но саудитците неправилно са въвели информацията в съответната международна система, поради което сделката пропаднала, тъй като трансферният прозорец в страната бил затворен. Същността била, че двата клуба са се договорили за паралелни трансфери – по един играч във всяка посока. В Истанбул трябваше да пристигне Канте, а в Джеда очакваха Юсеф Ен-Несири. След като преминаването на Н'Голо се провали, и трансферът на Юсеф в Ал-Итихад стана невъзможен, въпреки навреме оформените документи.

OЩЕ...

14.02.26 | 10:53

Трабзонспор – Фенербахче: Дерби на върха в турската Суперлига

Изглеждаше, че сделките окончателно са пропаднали и феновете на Фенербахче вече обсипваха ръководството на саудитския клуб с остри обиди, когато… страните все пак намериха решение. Формално Ал-Итихад разтрогна договора с Канте по взаимно съгласие, което премахна пречките пред осъществяването на двата трансфера. Веднага след като французинът подписа с "жълтите канарчета“, в Джеда потвърдиха пристигането на Ен-Несири.

Но как ръководството на Фенербахче е убедило колегите си от Ал-Итихад да намерят изход? След като турският клуб публично хвърли вината за провала върху саудитците, изглеждаше малко вероятно страните бързо да изгладят недоразумението, особено след разменените обвинения. Оказва се, че именно тогава на помощ е дошла неочаквана сила – президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган.

Самият Фенербахче призна ролята на държавния глава, така че това не са медийни спекулации. След обявяването на трансфера клубът публикува специално писмо, в което благодари на Ердоган за "значителната му подкрепа за успешното завършване на процеса, който ще допринесе за развитието както на Фенербахче, така и на турския футбол като цяло“.

Според турски политически анализатори, малко преди това в Рияд се е състояла официална среща между Ердоган и саудитския престолонаследник Мохамед бин Салман. Основната тема била геополитиката и икономиката, но в един момент турският президент повдигнал и въпроса за преминаването на световния шампион Канте в Истанбул. До него вече била достигнала информация, че по вина на ръководството на Ал-Итихад сделката е пропаднала и турската Суперлига рискува да се лиши от звезда от световна величина.

Обсъждането с принца било особено актуално, тъй като Ал-Итихад, както и Ал-Хилал и Ал-Насър, принадлежат на Суверенния фонд на Саудитска Арабия, чиято ключова фигура е именно настоящият премиер и фактически ръководител на страната.

В крайна сметка, според информирани източници, Ердоган и Мохамед бързо се договорили Фенербахче и Ал-Итихад да намерят решение, така че и двата трансфера да бъдат успешно завършени. Решението станало разтрогването на договора на Канте със саудитския клуб, след което той преминал в Истанбул като свободен агент и получил няколко допълнителни дни за финализиране на формалностите.

Защо Ердоган изобщо е повдигнал на подобно високо ниво въпрос, който изглежда дребен? Причината е, че съвременният турски футбол е силно политизиран – мнение, споделяно от повечето добре информирани анализатори. Правилата в Суперлигата, особено за грандовете Фенербахче, Галатасарай и Бешикташ, често отстъпват пред имиджовите съображения. Реалното финансово състояние на трите клуба не е блестящо, но федерацията избягва санкции, осъзнавайки значението, което държавният глава отдава на образа на националния футбол и на принципа, че обществото има нужда от "хляб и зрелища“.

Ердоган дори активно подпомага трите гранда – последният пример е именно случаят с Канте. Това още веднъж показва колко тясно е свързан съвременният футбол с голямата политика, независимо от опитите да се твърди обратното. В крайна сметка, ако дори президентът на ФИФА лавира между политически интереси – от символични награди за американския президент Доналд Тръмп до защита на руския футбол – може ли да има съмнение в това твърдение?