И вълкът сит, и агнето цяло!


Т. Михайлов

И вълкът сит, и агнето цяло!

В наглед спокойната неделна вечер, светът на футбола бе внезапно разтърсен с появата на съобщението, че почти всички европейски футболни гиганти са стигнали до споразумение за създаване на своя собствена лига, без същото да е съгласувано с официалните футболни власти в лицето на УЕФА и ФИФА. Този своеобразен преврат беше остро посрещнат от чиновниците в Нион, но и от голяма част от футболните фенове по света, които го определиха като "предателство“ и дори "убийство“ към футбола. Така ли е наистина? И няма ли вариант всички страни в революционния процес да са доволни?

След като първоначалният шок отмина и се чуха и някои подробности около идеята на грандовете, както и някои повече емоционални, отколкото обмислени заплахи от страна на УЕФА към замесените клубове и техните играчи е време да се направи по-трезва преценка на позициите и, разбира се, да се анализират картите, с които двете страни разполагат. Защото със сигурност нещата ще търпят развитие и вероятно ще се стигне до преговори.

От едната страна са УЕФА и ФИФА. Това, което губи Европейският футболен орган е твърде много. Клубовете, които са се съгласили да участват в новия проект са "златните кокошки“ на Федерацията. Само и единствено заради тях, Шампионската лига е най-успешният спортен продукт, a от него идват и огромна част от приходите, които после централата преразпределя по знайни и незнайни места. Така че заплахите, които започнаха да бълват президентът Александър Чеферин и други висши чиновници, сякаш са прибързани и изглеждат като голям блъф. Още повече, че националните федерации, макар първоначално шокирани от обявлението, ясно ще осъзнаят, че не могат без най-големите си клубове, а и реално не губят нищо, защото отборите ясно заявиха, че не мислят да прекратяват участието си в националните шампионати.

Губят ли нещо обаче колосите на Европа? На пръв поглед част от реномето си. Върху тях се изсипа голям фенски гняв и обвинения, че са комерсиализирали най-великата игра до такава степен, че могат да убият футбола. Акциите на някои от участниците в бъдещата лига обаче скочиха рязко. Президентът на Реал Мадрид Флорентино Перес ясно посочи какви са причините за този ход. На първо място, клубовете са тежко засегнати от ковид-кризата и това е начинът, някои от тях да се спасят.

Освен това, аргументът, че Шампионската лига е скучна до към ¼-финалите е напълно обоснован. В тази връзка е чудно, защо клубове като Байерн Мюнхен, Борусия Дортмунд и ПСЖ още се дърпат от проекта, при положение, че в националните си шампионати имат, всичко на всичко по 3-4 интересни мача на сезон. Но, вероятно като калкулират ползите и загубите от подобно начинание, "баварците“, "жълто-черните“ и парижани бързо ще видят, че за тях друга алтернатива няма.

В целия калабалък има и трета страна. Националните федерации пасивно ще изчакат в каква посока ще тръгнат нещата, но едва ли има и малко съмнение, че ще застанат зад най-големите си клубове. Още повече, че Флорентино Перес обеща много по-голям процент отчисления от колосалните приходи на Суперлигата, именно за по-малките клубове. При евентуално финансово възстановяване на гигантите, цените на топ-играчите отново ще хвръкнат нагоре, което при всички случаи е добре за по-малките тимове, които изграждат тези играчи и ги реализират на трансферния пазар.

А може ли всички да са доволни?

Идеята за подобен супертурнир не е нова, а реализацията вероятно е закъсняла. След дълги преговори с клубовете УЕФА предложи нов формат на Шампионската лига, който обаче очевидно не се е видял достатъчно смел на големите, а и е отложен чак за след 4 години, а нуждата от пари е належаща в момента. Но той все пак е база, върху която може да се надгражда. Как би могъл да изглежда компромисният вариант?

УЕФА и клубовете могат да помислят над следния подходящ формат, който би могъл да удовлетвори всички страни.

Създава се Европейска лига с 3 или 4 основни дивизии с по 20 клуба всяка. Клубовете в нея могат да изпадат и да се изкачват в съответните дивизии, като би могло да се помисли и за т.нар. "запазени квоти“ за европейските колоси, подобно на идеята, която така или иначе беше възприета за новия формат на Шампионската лига.

Извън тази основна схема, трябва да се даде възможност и на други по-малки клубове от по-бедните федерации да имат възможност да попаднат в елитните дивизии, както и да играят повече качествени двубои. Така би могло четвъртото ниво да бъде формирано на регионален принцип, със създаването на 6 регионални групи. Разбира се всичко това може да е под егидата на УЕФА, която има опита да го организира и би било приемливо за националните федерации и полезно за всички клубове от Европа. На ход са чиновниците от Нион.

2627