Възход и падение… и величие


Н. Гавазов

Възход и падение… и величие

На 25 ноември от този свят внезапно си отиде един от най-противоречивите герои на нашето съвремие. Някои смятат Диего Марадона за гений и са готови моментално да го обявят за светец, а други за обикновен шарлатанин и лъжец. А някои просто за по-лесно и прагматично отделят Марадона - футболиста от Марадона - човека. Впрочем, никой не се съмнява в едно – в уникалността на футболния талант на аржентинеца, който твореше чудеса на терена.

Малко хора знаят, че първият момент на слава Диего е получил в Шотландия, където националният отбор на Аржентина организира истинско шоу по време на лятното  си турне през далечната 1979 г. Марадона вкарва един от фирмените си голове – след индивидуален пробив, матирайки половината противников тим, а също така се отчете с асистенция към Леополдо Луке.

Не закъснява и реакцията на британските вестници, които за първи път на живо имат възможност да видят таланта на аржентинеца. Интервюта, снимки, анализи и коментари – това предизвиква представянето на 18-годишния младеж в Страната на гайдата и уискито. Още тогава британските таблоиди в един глас уверяват за изгрева на нова звезда на футболния небосклон. В типичния си критичен стил се задават въпроси и за отсъствието на Марадона от финалите на Световното през 1978 г. Комплиментите от пресата следват един след друг. Същата тази преса след седем години ще пише друго за аржентинеца, разпъвайки го за гола му с ръка срещу Англия на полуфиналите на Мондиал 1986.

Друго интересно е, че Марадона е можел да се окаже на Острова съвсем млад. Но цената от 450 000 паунда, която Архентинос Хуниорс поискал за 17-годишния младеж се оказала непосилна за Шефилд Юнайтед. Има и друга версия на тази история, а именно, че военната хунта в Аржентина е оказала натиск при сделката и цената на играча от 150 000 паунда е нараснала на 450 000 именно заради военните.  Факт е обаче, че  скаутите на "остриетата" и Хари Хаслам така и не успяват да убедят спонсора Admiral Sportswear да отпусне краткосрочен заем на изпадналия от елита клуб.

По-късно Арсенал прави пореден опит да доведе Марадона на Острова, като инициатор на трансфера е същият човек, който се опитал да го купи в Шефилд – Хари Хаслам. Този път не възникват нито проблеми с финансите, нито с хунтата, макар че "артилеристите" трябвало почти три пъти да подобрят трансферния рекорд на Британия, предлагайки 4 милиона паунда за Диего. Аржентинецът обаче не получил разрешение за работа на Острова.

Как ли е щяла да се развие съдбата на Диего, ако той се бе озовал в Англия? Дали отново щеше да се говори за Марадона – човека или само за Марадона – футболиста? Факт е, че пътят на аржентинеца тръгна в друга посока, а кариерата му в Наполи най-ярко отразява неговата двойственост и това, че е човек на крайностите – да бъде обичан в Неапол и мразен в Италия.

Диего Марадона не бе обичан и в Барселона, но мачът срещу Атлетик сложи край на неговата страстна и противоречива каталунска кариера. Нападателят се измори от постоянното внимание на медиите и клубните шефове, които гледаха как се забавлява, какво пие и колко се раздава на тренировките. След последния съдийски сигнал на последния мач от сезона, Диего изпусна парата от натрупания негатив и се нахвърли върху Мигел Солу, провокирайки бой между отборите пред очите на Краля на Испания.

Марадона е наказан с тримесечна дисквалификация, а ръководството на Барса толкова го вбеси, че аржентинецът бе готов сам да изкупи договора си. За щастие се намери  и друг вариант – борещият се за своето оцеляване Наполи бе запален от идеята да подпише със звезда, въпреки трудния характер и скандалната репутация. Още преди прехода между играча и Неапол се формира силна връзка, която не се изчерпва с признанието на таланта на Марадона. Когато президентът на Барса Хосеп Луис Нунес поиска допълнителни  550 000 долара в последния момент след приключване на преговорите, жителите на града от  Южна Италия организираха набиране на средства и бързо събраха нужните пари - толкова силно искаха да видят Диего в небесносиня форма.

"За да разберете как пристигането на Марадона промени града, трябва да познавате Неапол“, обясни Фиамета Луино, архивен продуцент на документалния филм "Диего Марадона".

"Манталитетът на града е такъв, че те непрекъснато чакат спасител. Хората чувстват, че северът ги ограбва  от години, но вярват, че някой ще дойде и ще помогне", добавя Луино.

По това време Неапол изглежда последното място в Европа, където трябва да отиде един от най-известните играчи в света: Наполи не бе най-добрият клуб, градът бе лидер  в Италия по отношение на безработицата, а мафията бе овладяла всички структури в града и на практика тук нямаше държава. Освен всичко това, земетресението от 1980 година бе оставило италианския юг в руини.

Всъщност тежката съдба на Неапол предопределя страстта, която пламва между града и футболиста. Диего не се различаваше много от италианските южняци както по история, така и по манталитет: той израсна в пренаселеното и бедно предградие на Буенос Айрес Вила Фиорито, където баща му трябваше да работи като зидар почти ден и нощ, за да изхранва семейството си. Важно е също така да се отбележи, че столицата на Аржентина стана дом на една от най-големите диаспори на италиански имигранти, така че двете нации се сближиха много преди Марадона. За пролетарския Бока Хуниорс, в който започва славата на Диего, той се превръща в символ на борбата срещу истаблишмънта, олицетворяващ Ривър Плейт, а в Барселона пренебрежително е наричан жалък латиноамериканец (sudaca) заради тъмната си кожа и произход.

След като преживява унижението и бедността, Марадона не пренебрегва неаполитанците, които му се кланят, превръщайки го в светец   още преди първия мач за новия клуб. На 5 юли 1984 г. Диего пристига на стадион Сан Паоло с хеликоптер, посрещнат с ентусиазирани викове от 70 000 фенове, а всеки негов ход e проследен от над 100 журналисти и фотографи. "Чувствах, че наистина съм обичан -спомня си Марадона. - Неапол бе същият луд град като мен и футболът в него беше отделен живот. Много неща ми напомниха за миналото ми. Хората също стачкуваха заради глада, някои се оковаха с вериги за оградата на стадиона и ме молеха да се преместя. Как можех да ги подведа?".

Зашеметяващи голове, експлозивен темперамент и непредсказуеми финтове само засилват усещането, че Неапол е намерил свръхестествен покровител в лицето на Марадона.

Кореспондентът  на The Guardian Ед Валиами описва ефекта, който Диего оказа върху феновете като почти мистично преживяване: "Неапол съществуваше в сянката на вулкан, тясно свързан с култовете на смъртта и отвъдното. След титлата през 1990 г. и тридневни тържества на гробищата се появиха графити с надпис: "Не знаете какво изпуснахте“. Скоро се появи отговор: "Какво те кара да мислиш, че сме пропуснали?".  Какво общо има това с Марадона? Най-буквалният. Марадона чародейства на терена. Футболът му бе като вуду. Той четеше мислите на противника още преди те да са разбрали за тях. Марадона играеше езически футбол в езически град и бе обичан заради това.

Резултатите на Наполи след пристигането на Диего потвърждават неговото  величие. За седем години аржентинецът доведе клуб, който никога досега не е печелил Скудето, до две титли, Купа на Италия и Купа на УЕФА. Само да напомним, че по това време Серия А доминираше в европейските първенства, докато Марадона накара Наполи да доминира в Серия А.

Делириумът сред неаполитанците достига невиждани размери. Местните започват да сравняват Диего със светеца-покровител на Неапол Свети Януариус. Децата биват кръщавани в негова чест, а през последните седмици на триумфалния сезон 1986/87 на витрините на магазините се появиха картонени кутии с променения текст на молитвата "Отче наш“: "Марадона наш, който е на терена! Нека твоето име блести, твоето царство е Наполи, спаси ни от разочарование, но ни изведи до титлата. Амин".

Друга причина за култа към Марадона е ролята на футболиста в конфронтацията между северната и южната част на Италия. Сблъсъкът между  регионите продължава от обединението на страната през 1871 г. и се проявява основно в икономическо неравенство. Северняците смятат южняците за груби, мръсни, мързеливи и невежи. Южняците обвиняват северняците в арогантност, снобизъм и алчност. Враждата често приема унизителни форми: отборът на Марадона е посрещан на стадионите на Ювентус и Милан с транспаранти с лозунги "Добре дошли в Италия", "Измийте се!".

Уважаваните северняци са свикнали да доминират във всичко - лесно е да си представим какъв шок предизвиква титлата на Наполи сред италианската футболна общественост.

"Всичко беше срещу нас. Битката на севера срещу юга ме закали и ми позволи да се бия за нещо. Борих се за бедните, борих се за справедливост. Това, което постигнахме, бе мощен удар по  севера. Преди нас никой в ​​южната част на страната не е печелил Скудето. Бях обичан от всички бедни южняци, станах техен покровител. Аз символизирах борбата с могъщия север, защото взех нещо важно от богатите и го дадох на бедните", спомня си Марадона.

Но кариерата на Диего в Италия постепенно се превръща в трагедия: безпрецедентното обожаване довежда и  до неговия крах. Почти веднага след пристигането на аржентинеца в Неапол се появява информация, че Камората е участвала в трансфера му, но журналистите, които задават неудобни въпроси, са изгонени от пресконференциите и дори са принудени да напуснат страната. Така и не става ясно, дали мафията организира трансфера му, но е факт, че престъпниците по всякакъв начин задоволяват порочните желания на Марадона, основно снабдявайки го с проститутки и кокаин. По-късно ще стане известно, че нападателят е опитвал  наркотици докато все още е бил в Барселона, но именно в Неапол той става зависим от кокаина. Именно с любезното съдействие на местната мафия. В книгата на журналиста Джон Ладън "Имало едно време в Неапол" е описано как през 1985 г. Марадона е смъркал кокаин в банята на папа Йоан Павел II по време на лична аудиенция пред главата на католическата църква.

По-късно Марадона се забърква в поредица от скандали.  22-годишната Кристина Синагра заяви, че е родила дете от футболиста. По това време Диего вече е женен за Клаудия Вилафание, с която се познава от детството и която по-късно става майка на двете му дъщери. Диего публично изоставя детето на Синагра и го разпозна едва през 2016 г., въпреки че ДНК тест потвърди бащинството му още през 1993 г. Образът на Диего окончателно е развален за останалия свят, с изключение на Неапол.

Ситуацията стана невъзможна за игнориране, когато лошите навици и характер на Марадона започват да влияят на играта му. Диего закъснява за тренировки, спори с ръководството и през 1990 г. преминава всички граници, когато отказва да лети с отбора за мач със Спартак Москва в Шампионска лига. Той пристигна в Москва с частен самолет вечерта преди мача и се присъединява към съотборниците си след посещение на мавзолея на един от най-големите престъпници в човешката история - Ленин.

Накрая става ясна и  връзката между нападателя и Камората. Диего публично се кълне, че не знае за криминалните дела на клана Джулиано, но полицията прави достатъчно снимки, за да докаже обратното: футболистът прекарва времето си в джакузита на гангстери, присъства на семейните им тържества и поръчва проститутки от тях под предлог, че се среща с фенове. Може би всичко е щяло да се потули, но информацията за връзката на Марадона с Камора съвпада със скандалното представяне на Диего на Мондиал 1990. Марадона призовава Южна Италия да подкрепи "албиселесте" преди полуфинала между Италия и Аржентина.

"Не ми харесва, че всички искат неаполитанците да бъдат италианци и да подкрепят италианския национален отбор", казва Диего на пресконференция.

Някои южняци се подчиняват на местния светец и подкрепят Аржентина, която печели с дузпи, но в цялата страна провокацията нанася непоправими щети на репутацията на Марадона. Gazetta dello Sport назовава Диего "дявол", а в анкетата на La Repubblica за това коя историческа личност италианците презират най-много, аржентинецът заема  първо място. Почти всеки ден местната преса излиза с негативен материал за футболиста.

Точно тогава стават известни връзките на Марадона с Камората. А през пролетта на 1991 г., след мача с Бари, в допинг теста на нападателя е открит кокаин. Диего е дисквалифициран за 15 месеца, а по-късно и арестуван за притежание на кокаин и осъден на 14 месеца условно. Излишно е да казваме каква медийна кампания и политически натиск се разгаря срещу него. Това принуждава самозабравилия се аржентинец да потърси спокойствие в Севиля.

Интересното е, че Марадона напуска Италия с образа на  злодей и антигерой, но остава светец в Неапол. Когато дъщеря му Далма посещава града през 2011 г., хората падат пред нея, принуждавайки я да посети болница, където безнадеждно болни  пациенти я молят за помощ.

Не по-различно стоят нещата и извън Италия. Има хора, които обожават Марадона, но не по-малко са тези и които го ненавиждат или са безразлични към футболните му качества заради скандалния образ на живот. Аржентинецът се забърква в поредица от криминални истории, стреля по журналисти, говори против децата си, става зависим от алкохола, увлича се по левичарски лозунги, призовава "да бъдат изядени богатите", татуира си лика на Че Гевара - доказан престъпник и убиец... Но дали без всичко това този образ щеше да е пълноценен? Дали тогава щяхме да говорим за човек на крайностите?  

"Не толкова отдавна гледах документален филм за Диего. Диего бе сензационен тип, а Марадона имаше проблеми, така да се каже. Ще ми липсват и двамата", заяви вчера Юрген Клоп по повод новината за кончината на Марадона.

Да, Диего имаше своята тъмна и светла страна. Да, той бе обичан от едни и мразен от други. Но истината е, че когато топката се намираше в краката му, той наистина бе наместник на Бог.

Почивай в мир, Диего!

1241