Спете спокойно, мистър Инфантино! Или как Белгия спаси ФИФА
Н. Гавазов
Най-щастливият човек на подложения на шок стадион в Сиатъл в понеделник не беше Шарл Де Кетеларе, въпреки че неговият дубъл помогна на Белгия да разгроми САЩ с 4:1. Това беше президентът на ФИФА Джани Инфантино.
След 36 часа на спортно-политически игри, които заплашваха да погълнат Световното първенство, Белгия раздаде правосъдие на терена, издигайки се над целия шум, за да изхвърли съдомакините.
Скандалът около условната отмяна на наказанието на Фоларин Балогун от независимата Дисциплинарна комисия на ФИФА бушуваше чак до първия съдийски сигнал. Белгийската футболна асоциация дори подчерта, че не ѝ е предоставен нито един документ по случая и ще обмисли последващи съдебни действия, ако загуби мача. Това обаче не се случи. В барутната атмосфера на Западното крайбрежие Белгия смълча пристрастната публика, тъй като САЩ просто не дорасна за това голямо събитие.
За повечето американски играчи това беше най-важният мач в кариерите им. Шанс да поправят грешките от предишни турнири на родна земя; шанс да покажат, че този спящ гигант на световния футбол най-накрая се е събудил. Вместо това обаче всичко се превърна в кошмар.
Де Кетеларе показа най-доброто от себе си. Със своя по-флегматичен стил на игра той изглеждаше по-скоро като ученик, отколкото като майстор на това Световно, но в понеделник се отплати подобаващо за доверието на селекционера Руди Гарсия, който го предпочете пред Ромелу Лукаку в стартовия състав. Нападателният му инстинкт си пролича при първия гол, когато чукна топката в мрежата, а след това демонстрира и въздушно майсторство, надскачайки Тим Рийм за втория гол с глава. Малик Тилман бе изравнил между тези две попадения, за да даде искрица надежда на феновете, но тя се оказа напразна.
Психическият срив на Балогун и провалите в защита
Бурите в спорта идват и си отиват, но тази Около Балогун не бяхме виждали от доста време. В нея се намесиха както президентите на ФИФА, така и на САЩ – като последният дори злорадстваше публично, че е помогнал за отмяната на наказанието. Включиха се национални и континентални ръководни органи. Някои ще спорят, че червеният картон срещу Босна на 1/16-финалите е бил несправедлив или че процедурата с ВАР е била сгрешена, но в целия този цирк никой не се замисли за самия играч.
Балогун започна на върха на атаката за САЩ, както го правеше през целия турнир, но енергичната искра от груповата фаза напълно липсваше. Това бе най-слабият му мач на Световното – постоянният медиен прожектор през последните дни очевидно не му помогна на терена. Нападателят се нуждаеше от повече от 80 минути, за да стигне до първия си чист шанс, но тогава Тибо Куртоа бе на мястото си и го отказа.
Този момент символизираше силното и професионално представяне на стража на Реал Мадрид. Същото обаче не можеше да се каже за неговия колега на отсрещната врата Матю Фрийз. В дефанзивен план това бе най-слабият мач на САЩ на Световното и те бяха сурово наказани.
Катастрофалната грешка на Фрийз през второто полувреме го остави в "ничия земя“, безпомощен пред удара от 35 метра на Ханс Ванакен, който просто изпрати топката в опразнената мрежа, убивайки всякаква интрига. В края Ромелу Лукаку добави сол в раната с четвърти гол – попадение, на което официалният профил на "червените дяволи“ в Х (Twitter) се наслади максимално.
Равносметката
В крайна сметка Белгия, която до момента разочароваше на този турнир, показа нужната класа в големите моменти, за да пречупи американците. Безценният шанс за домакините просто се изплъзна между пръстите им.
Докато Белгия продължава към четвъртфинал срещу Испания, САЩ ще се надяват, че този домашен турнир ще успее да изгради нещо трайно в нация, която вече е приела отбора в сърцето си – нещо, което така и не се случи след Мондиал 1994. Сега нещата са много различни, но това е тема на друг разговор.
Що се отнася до ФИФА – този резултат слага край на една сага, която заплашваше да взриви футбола. Инфантино може да спи спокойно с мисълта, че всичко е добре, когато завършва добре за него... освен ако Доналд Тръмп не реши да направи още едно телефонно обаждане.
След резултат като този обаче, за Инфантино би било най-умно да държи телефона си на безшумен режим.
А не бурно да празнува, както го направи на 16 февруари 2026 година*.
* Инфантино, който е женен за ливанската гражданка Лина ал Ашкар, получи ливански паспорт на 16 февруари 2026 година. Парадоксът е, че според ливанското законодателство, на ливанските жени е забранено да предават националността си на съпрузите и децата си. Но...
Сподели
