Откровено за квотите


Т. Михайлов

Откровено за квотите

В последно време темата за повсеместното налагане на квоти в различни сфери от икономическия, социалния и културния живот разпалва все повече дебати и става причина за остър сблъсък на, понякога, крайни мнения. Големи компании обявиха, или бяха принудени да назначават на ръководни постове определен брой жени. Филмови продукции следва да осигурят наличието на актьори и помощен персонал с различен цвят на кожата и различна сексуална ориентация, стига да искат да участват в разпределението на някои от най-важните награди в киното. А президентът Джо Байдън си постави за цел да управлява с най-диверсифицираната администрация, допускайки до назначаване на висша позиция и някои спорни откъм компетентност хора. Но описаното е тенденция по-скоро в държави, в които наистина е имало расова и/или полова сегрегация.

От икономическа гледна точка подобни квоти са неоправдани. Намалявайки конкуренцията за дадена позиция, неминуемо можеш да изпуснеш потенциално по-добър кандидат за заемането й. Изправен си пред две възможности – назначаваш допълнителен брой хора, за да запълниш квотите, но и да успееш да привлечеш и най-подходящия служител (разбира се, най-добрият вариант е, ако той е именно някой от квотните групи), или се примиряваш с по-ниско квалифициран персонал, от което губиш конкурентно предимство. В културата пък се стига до други "объркващи“ ситуации, особено когато дадена творба пресъздава някой исторически или литературен сюжет, в който обаче спазването на конкретни физически характеристики е от значение.

Но вероятно читателят ще се запита, какво общо има това със спорта, и по-конкретно с футбола. Има и то много. Вчера, ни в клин, ни в ръкав БФС обяви, че ще премахне една друга квотна система, а именно – ограничението за картотекиране на чужденци, извън ЕС. Вече всеки клуб отefbet лига ще може да картотекира до 20 чуждестранни играчи, без значение, дали те са от ЕС или не. Това би следвало да повиши нивото на отборите, тъй като ще повиши конкуренцията. Нали именно по-горе обяснихме, че квотите са нещо вредно. А и практиката показа, че лесно се заобикалят, например с натурализация.

Мнозина ще се разтревожат за това, какво ще стане с българските таланти, които отново няма да имат шанс за изява. Всъщност логиката показва, че в по-конкурентна среда, би трябвало да излязат по-изявени футболисти. И нима и при наличието на сегашните ограничения, десетки българи се състезават в най-големите първенства на Европа, а националният ни отбор не е пропускал голямо първенство от 18 години?

Демографската криза и намаляващото младо население няма как да не дадат отражение на пазара на труда в страната. Спортът, и футболът в частност, не правят изключение. Стига се до момент, в който бързият икономически растеж е довел до рекордно ниска безработица, а от там до липса на качествени кадри, която може да бъде компенсирана само с внос. Въпросът е този внос да бъде добре селектиран. Вероятно мнозина си спомнят времената преди влизането на България в Европейския съюз. Тогава, за да попадне роден играч във Висшата лига на Англия или Шотландия, се изискваше същият да има определен брой мачове за националния отбор, определен процент изиграни минути в мачовете на клубния му тим и да отговаря на други подобни критерии, които гарантират по-високо ниво.  

Затова подминавам с лека усмивка приказките на някои президенти и футболни дейци с мислене, спряло някъде в средата на 60-те, че нивото на българските футболисти и национален отбор ще се влоши от наличието на повече конкуренция. Но трябва да има ясни критерии, гарантиращи, че привлечените футболисти, които ще бъдат най-вече от Южна Америка и Африка, няма бъдат събирани "от кол и въже“ и по плажовете, а ще донесат допълнителна класа на българските клубове. Така, от една страна ще премахнем неработещите и морално неоправдани квоти, а от друга - ще повишим нивото на футболния продукт у нас. 

  Сподели
1451