Мениджърът на Челси Аврам Грант даде обширно интервю на Андрей Андреев от  в-к “Стандарт”. В него той разказва за приятелството си с Емил Велев – Кокала, за Левски, за големите звезди с които е работил в Челси и за Димитър Бербатов.

- Г-н Грант, за кой път сте в България?
- За пети или шести, не мога да кажа с точност. Мисля, че са толкова от 1991 г. насам, когато за пръв път посетих България.

- Какво ви доведе насам този път?
- Имах път до Англия от Израел. България е по средата на тази дестинация и видях, че имам възможност да се видя с приятел, какъвто за мен е Емил Велев. Да се запозная с това, което прави, и да си поговорим, въпреки че тук времето не е много приятно.

- Откога се познавате с Емил Велев?
- От 1991 г., но никога не съм бил треньор. За съжаление винаги сме били съперници и сме били един срещу друг на терена. Това, което ми правеше впечатление, е, че той е умен футболист, играе с главата си и хвърля много енергия на терена. Допадаше ми, харесвах го. Сега се надявам, че ще бъде и добър треньор.

- За какво си говорите с него?
- Естествено за футбол. Не за политика. Емил е много любопитен. Знае много, но иска да научи още. Според мен това е пътят на треньора да се развива. Знам, че ходи и в Англия. Нещата в професията ни се променят постоянно. Особено в последните 10 години.

- Какви са впечатленията ви от българските футболисти? На времето доста от тях играеха в Израел и каква е причината в момента отново наши играчи да са там?
- Винаги съм имал добри чувства към българските футболисти. Ние помогнахме на вашия отбор за онова четвърто място на световното през 1994-а, като бихме Франция в Париж, което никой не очакваше. Анализирал съм играта на вашия национален отбор като коментатор на израелската телевизия по онова време. Мисля, че България и Израел играха 4 пъти в последните шест години. Винаги съм имал впечатления от вашите играчи.

- Спряган сте за селекционер на България. Как гледате на тази идея? Вашият сънародник Пини Гершон се зае с подобна задача в баскетбола.
- Във футбола никога не се знае нищо. Преди 5 години не съм и мечтал, че ще бъда треньор на Челси. Обичам да чертая предварително кариерата си. Винаги съм имал планове, преди да предприема нещо. В частния си живот - каквото се случи, случи. Пини Гершон го знам добре. Не се учудвам, че е постигнал успехи. Той е много добър. Той е голям треньор и човек. За мен е №1 сред колегите си в Европа. Аз съм голям фен на баскетбола.

- Какво знаете за Левски?
- Знам, че Левски е сред най-големите отбори в България. Гледал съм записи с мачове, които Велев ми е давал. Отборът се развива. С всеки мач играе все по-добре. А това е много важно във футбола. Не трябва да се гледа резултатът от един мач, а цялостното развитие. В Левски нещата се развиват добре за клуба и Велев, на когото му предстои добро бъдеще.

- Ще се видите ли с други футболни личности?
- Не. Исках да видя Пини, но разбрах, че има ангажименти в Гърция.

- Велев пое Левски изненадващо, както вие Челси. Какво се иска от треньорите в такъв момент?
- Не е важно името на човека, а класата. Най-добрият Милан беше този на Капело и Саки, които бяха неизвестни в професията преди това. Малцина знаеха и Венгер, когато Арсенал го назначи. Най-важното е да имаш качества и познание за футбола, както и процесите в него. Тактиката се промени в последните 5 години повече, отколкото две десетилетия преди това. Аз смятам, че в Левски са постъпили правилно и са уцелили с назначението на Велев. Хората в този клуб не мислят за момента, а за бъдещето. Искахме да направим същото в Челси, но накрая прецених, че е по-добре да си почина.

- Ще гледате ли Левски срещу Локомотив?
- За съжаление, не. Но ще гледам запис.

- Велев търси ли ви за съвети и какъв беше първият, който му дадохте?
- Да бие. Футболът преди всичко е резултат. Обичам да гледам много футбол. Не само английски или френски. Всякакъв, дори от Тайланд и Китай. Говори за историята, която има България в тази игра и къде ще бъде в бъдеще.

- На какво се дължи пробивът на израелските треньори в чужбина?
- Първо беше баскетболът, а после дойде футболът. Според мен в малките страни като моята и вашата има много добри специалисти. Виждате, че има големи играчи от държави, които иначе не са постигнали нищо. Просто ти трябва шанс. И след 10 години ще видите какви имена ще се появят във футбола. Рафа Бенитес 15 години работи в школата на Реал, Моуриньо беше преводач...

- С кой е по-трудно да се работи, с Абрамович или със звезди от ранга на Балак и Шевченко?
- Не е трудно. Абрамович дава всичко, за да има успехи. От най-дребните неща до играчите. Докато Балак и Шевченко са доказани имена. Беше невероятно да играем за пръв път на финал за КЕШ.

- Не си ли починахте?
- Имах нужда от това. 35 години работих като треньор. Трябваше да видя футбола и от другата страна. Не е лошо. Играчите имат ваканции, а треньорите - не. Те трябва да обмислят стратегията. Преди 2 г. заминах на почивка в САЩ. Изключих си телефона за 1 час и имах 20 съобщения. Казаха ми: "Къде изчезна? Не го прави повече".

- Бихте ли работили заедно с Велев?
- Да, ако има добра оферта и му трябва помощник.

- Какво мислите за Бербатов?
- Голям играч. Той беше в списъка ни за селекция в Челси. Футболист от топкласа. Прави невероятни неща с топката в крака.


Андрей Андреев, в-к "Стандарт"