Преди време казах, че Албания и Азербайджан ще ни задминат на футболната карта, сега същото казвам и за Косово - до 7-8 години тази държава ще ни изпревари и ще има по-добър национален отбор от българския.

Точно Горалски е пример колко нещастно е българското първенство, колко надут балон е Лудогорец и къде се намира българският футбол, т.е. няма го на картата. Големият играч Горалси се представи като огромна дупка в средата на терена на Полша, тактически и технически много назад спрямо всеки един от съперниците, с които поляците играха. Няма как Полша да излезе от групата с футболист в състава си като Горалски. Единственият що годе грамотен мач бе срещу Япония и то най-вече защото Беднарек покриваше зоната му. Не виждам участие ба България на Световно през следващите 20 години и то само при положение, че направят финалите от 64 отбора. И пак е съмнително, защото отбори като Тонга, Люксембург и Фиджи бележат прогрес, докато ние танцуваме "Радка пиратка", а отстрани муцуни като Венци Стефанов и цялата подобна кохорта ръкопляскат в екстаз от собственото си благополучие без грам да имат идея и желание как може да се развива този спорт. Разбира се, тук са и услужливите им медии, които вместо да повдигнат теми от дневния ред, налагат "новини" за Мунчо и Мунчовица, за големи победи в контроли, за измислени герои, за Животното, Мечката и т.н. и най-вече за това, колко хубаво е с престъпното и некадърно БФС. Страшното е, че никой не се събужда от летаргията - вместо да се хване тоягата, зомбитата даже ходят на стадионите, вживяват се в измислените си герои, даже спорят в социалните мрежи, без да съзнават, че кукловодите доволно потъркват ръце около тях, надсмивайки им се над наивинитета и глупостта да бъдат част от цирка.