Тихата революция на Скалони: Как един „случаен“ избор се превърна в архитект на аржентинското величие
Н. Гавазов
През 2018 г., след катастрофалното представяне на Световното първенство в Русия, аржентинският футбол бе в руини - Лионел Меси бе пред отказване, а в медиите се появиха скандални публикации за атмосферата в съблекалнята, включително и за отношението на южноамериканските футболисти към персонала на базата, хотелите и феновете...
Обществеността и медиите настояваха за назначаването на Диего Симеоне – фигура с авторитет и твърда ръка, която да въведе ред в хаоса, оставен от краткия и турбулентен престой на Хорхе Сампаоли. Вместо това обаче, юздите на националния отбор бяха поверени на неговия асистент – Лионел Скалони. Попадайки на пейката на "Албиселесте“ сякаш по случайност, треньорът от Санта Фе дирижира най-тихата, но и най-ефективна революция в съвременния футбол. А онези, които го познават добре, са категорични: той винаги е бил орисан за величие.
От "изплатен дълг“ до нов фундамент
Скалони, бивше крило на Депортиво Ла Коруня и Лацио, започва треньорския си път в Севиля, учейки се именно от Сампаоли. След тоталния крах в Русия, Скалони е единственият член на треньорския щаб, който запазва поста си при масовата чистка. Причината се крие в миналото: самият Сампаоли, изградил се като стратег по прашните терени на Санта Фе, е въведен във футболния свят от бащата на Скалони. По-късно Сампаоли привлича сина му като свой асистент в ясен акт на благодарност. След като този "дълг“ е изплатен и Сампаоли си тръгва, бившият футболист, окачил обувките на пирона само преди три години, остава единственият оцелял.
Първият революционен ход на Скалони като старши треньор е брилянтен в своята простота. Той привлича за свои асистенти Фабиан Аяла, Валтер Самуел и Пабло Аймар. Тази стъпка инжектира нова енергия и шампионски манталитет в съблекалнята – нещо, което липсваше при предишния щаб. Освен това, Скалони има безценен коз: на Световното първенство през 2006 г. той е съотборник на Лионел Меси.
"Треньор още на терена“
Стефано Колантуоно, който му е треньор за сезон и половина в Аталанта, си спомня ясно какъв е бил Скалони в залеза на състезателната си кариера. Пристигайки в Бергамо като опитен ветеран, той се превръща в жизненоважен мост между треньора и южноамериканската колония в отбора, включваща Херман Денис, Карлос Кармона и Алехандро "Папу“ Гомес.
"Още тогава той притежаваше мъдрост. Имахме нужда от него, за да сплоти колектива. Спомням си как веднъж организираха огромно асадо (традиционно аржентинско барбекю) в тренировъчния център в Зингония. Най-голямото му качество обаче беше уважението, което всички изпитваха към него заради кариерата и опита му“, разказва Колантуоно.
Макар в последните си два сезона да записва едва 15 мача като резерва, ролята му е да носи баланс в съблекалнята. Според бившия наставник на Аталанта, Скалони е бил спокоен лидер, който винаги е сядал начело на масата по време на отборните вечери, водейки разговорите и служейки като отправна точка за всички.
"Когато обсъждахме определени ситуации, той вече мислеше като треньор на терена или от пейката. За мен съдбата му беше предначертана и това си проличава днес в работата му с Аржентина. Силните му страни не са само в управлението или емпатията с играчите, но и в тактиката. Като футболист показваше интелект в движенията си – правеше точните пробези и никога не хабеше излишна енергия.“
Спокойствието като оръжие срещу хаоса
Израснал в Аржентина, но изградил професионалната си кариера в Европа, Скалони се оформя като играч в легендарния състав на "Супер Депор“ под ръководството на Хавиер Ирурета, печелейки титлата в Ла Лига, две Суперкупи и Купата на краля. След кратък престой във Висшата лига, той шлифова тактическите си познания в Италия.
Когато застава начело на националния отбор, той попада в емоционално сложна, наелектризирана среда. Но именно благодарение на спокойното си поведение, той успява да остане непоклатим и бързо да овладее съблекалнята с категоричност. Преливащият талант на аржентинците очевидно се е нуждаел точно от фигура с нисък профил, за да разцъфти истински. Познавайки отлично културата на местния футбол, Скалони съумява да неутрализира капризите и емоционалните изблици, характерни за отбора в миналото.
Тактически акумен и път към вечността
Днес, подходът на Скалони не се изчерпва само с деликатното менажиране на групата, обединена около гения на Меси. Той демонстрира мъдро лидерство в най-трудните моменти и забележителна тактическа гъвкавост. Анализаторите припомнят как смените му в ключови мачове – като двубоя срещу Англия, когато тимът му изоставаше след гол на Гордън – позволиха на отбора да обърне развоя на събитията. Тази способност да променя хода на играта се прояви в множество ситуации, когато Аржентина се оказваше догонваща в резултата на световната сцена.
Сега, подготвяйки се за поредния си голям финал след спечелването на предходните три (включително Световна титла и Копа Америка), Лионел Скалони е на прага на нов исторически връх. В Ню Джърси той ще търси четвъртата звезда за своята родина и четвърти трофей в рамките на едва пет години. Едно постижение, което окончателно ще превърне "случайния“ треньор в абсолютна легенда на световния футбол.
Сподели
