Марио Караилиев е на 21 години и е роден в Монтана. Преди три години заминава за САЩ, в преследване на мечтите си. Там, той учи, тренира и играе баскетбол. Тази година 206 сантиметровия център дебютира в Първа колежанска дивизия с екипа на Florida A&M. Марио разказва за впечатленията си от щатите. Добрите и лошите моменти, трудностите, през които е преминал и за това, какво е да играеш сред най-добрите.

- Вече три години учи и тренираш в САЩ, трудно ли беше да се отделиш от родината?

OЩЕ...

30.10.24 | 20:00

Гришо: Условията на този Мастърс са трудни

- Едно ново начало винаги е трудно. С моите родители осъдихме надълго и нашироко, дали да се преместиш да живееш на 10 000км. е правилната стъпка. Америка определено има повече предимства от България и това ме накара да се преместя. Първите няколко месеца бяха кошмарни. Всичко е различно- хора, език, манталитет, климат. Винаги, когато се сетя колко неща съм оставил зад гърба си в името на една мечта, ми става малко тъжно. Но в крайна сметка съм в щатите за да си осигуря едно по-добро бъдеще.

- Какви са позитивните и негативните страни на това, да играеш в чужбина?

- Позитивите са много. Играейки баскетбол тук, аз получавам напълно безплатно образование. В щатите този спорт е религия, където и да те срещне някой човек те поздравява и винаги е насреща за да ти помогне. В баскетболно отношение, тук са най-добрите атлети, а тренировките са на най-високо ниво. Да може да се изправя срещу най-добрите, е мечтата на всеки спортист. Недостатъците са, че си далеч от дома. Пътувам 36 часа за да се прибера. Пропускам много празници и рождени дни.

- В България си играл за Рилски спортист. С какво тренировъчният процес в САЩ е по-различен?

- Разликата в тренировките е много голяма. В България не се залага на индивидуалните тренировки, докато в щатите си има цяла система за индивидуални тренировки- кога да се влиза във фитнеса, какво да се прави, кога да работиш самостоятелно и кога с отбора. Натоварването също е различно, а американските треньори са много по-големи специалисти и професионалисти от българските си колеги, затова играчите тук успяват да напреднат значително.

- Какви бяха първите ти впечатления, когато започна да учиш във военния институт в Розуел?

- В началото бях шокиран. Разбира се, очаквах да има режим и дисциплина, но чак пък толкова- НЕ! Пристигнах в 3:00 часа сутринта, а в шест старшината на ротата щеше буквално да влезе с вратата при мен. Когато излязох навън, всички правеха лицеви опори. В този момент през ума ми мина "Боже, дойдох на другия край на света за това ли?!". В последствие шокът премина и започнах лека полека да свиквам.

- От сезон 2014/15 играеш в Първа дивизия на колежанските отбори. Как премина първият ти сезон сред най-добрите?

- Изминалият сезон бе много тежък. Много пътувания със самолети из цялата страна, много мачове и т.н. На хартия не се представихме много добре, но като цяло това беше един образователен процес. Отборът ни беше напълно нов, всичките 14 играчи не бяха играли в Първа дивизия досега. Трябваше ни време да се сработим като отбор, да свикнем с новата обстановка и с темпото на игра.

- Какви са целите на Florida A&M през новия сезон?

- Имаме петима нови играчи, които се предполага да ни помогнат. "Колкото повече, толкова повече" както е казал Мечо Пух, хахаха! Всеки мач е битка за победа, даваме най-доброто, пък каквото стане. Надявам се да постигнем едно задоволително представяне.

- А твоите, след дипломирането ти?
- Искам да започна магистратурата си по финанси. Другата година през май месец завършвам. Трябва да взема един изпит, който е проверка за да те допуснат до кандидатстването. И от там нататък, обучението е година и половина.

- Смяташ ли, че някой ден европейските отбори ще достигнат нивото на тези в САЩ?

- На моменти даже го правят. Ежегодно има турнири, в които отбори от Евролигата играят срещу такива от НБА. В повечето случаи европейските отбори. Много играчи напускат Националната баскетболна лига и заиграват в Европа, което е предпоставка за изравняване на силите.

- С какво баскетболът зад океана е по-различен?

- Уважението на хората към самия спорт. Има много големи и красиви зали, които са построени за да може всеки да практикува любимия си спорт. Няма мач, на който залата да е празна. В чисто техническо отношение, атлетизмът е на по-високо ниво. Всеки скача и забива в коша с лекота.

- Интересът към колежанското първенство е огромен. Разкажи ми за атмосферата по време на мач.

- Истински баскетболен празник. Феновете пристигат преди нас в залата, облечени са в цветовете на училището и са готови да вдигат колкото се може повече шум. Оркестърът винаги е до скамейката на гостите, така че когато има таймаут, те да не може да контактуват помежду си. Всички скачат и пеят, изливат си емоциите заедно с играчите и правят една незабравима атмосфера.

- Мислиш ли да се занимаваш професионално с баскетбол?

- Никога не ми е било като фикс идея. Искам всичко да се получава от само себе си. Ако един ден имам задоволително предложение, бих го приел. Но дотогава има време. Човек никога не знае какво го очаква.

Интервюто взе Борислав Огнянов