Колоездачната обиколка на Италия бе официално открита вчера. Това стана с церемония по представянето на отборите, провела се в Летния театър в Бургас.

А в петък, 8 май, стартира първият Гранд тур за сезона в колоезденето – Джиро д'Италия. Първите три етапа от надпреварата ще се проведат извън Апенинския полуостров – в България, която "Корса Роза“ посещава за първи път в историята си.

OЩЕ...

04.05.26 | 10:01

Детройт и Кливланд оцеляха в седми мачове и се срещат в полуфиналите на Изток

Стартът в България значително усложнява логистиката около началните етапи на Джирото и организаторите решиха проблема по традиционен начин: състезанието започва ден по-рано от обичайното, а след първите три етапа колоездачите ще получат допълнителен ден за почивка и спокойно преместване в Италия.

Както всеки от трите Гранд тура, Джиро д'Италия има своята специфична идентичност. През годините италианската надпревара си изгради репутацията на най-тежкото състезание по отношение на маршрутите.

Джирото остава най-старомодният от трите Гранд тура. В съвременното колоездене ясно се забелязва тенденция към отказ от дългите и изтощителни етапи на оцеляване в полза на по-къси и интензивни формати.

И Тур дьо Франс, и Вуелта а Еспаня са сред водещите примери за тази промяна, докато Джирото продължава да следва концепцията за колоезденето като спорт на свръхиздръжливост.

"Тур дьо Франс е състезание за скорост, а Джиро д'Италия – състезание за оцеляване“ – популярна фраза в колоездачната общност, която кратко и точно описва разликата във философията на двете най-големи събития в световното колоездене.

Също така Джиро д'Италия традиционно се смята за по-планинската супермногодневка в сравнение с Тур дьо Франс, с по-малък акцент върху индивидуалните бягания по часовник. Въпреки това през последните 10–15 години тенденцията се промени и днес Джирото често изглежда дори по-балансирано от Тура по отношение на съотношението между планински етапи и "разделки“.

Самите изкачвания в Джирото също са специфични – те са изключително тежки. Ако Тур дьо Франс е територия на ритмични, дълги и сравнително плавни проходи със стабилен, но не екстремен наклон, то в Италия има огромно количество свръхстръмни изкачвания като Дзонколан или Мортироло, със среден наклон от 10 и повече процента – нещо, което практически липсва във Франция.

Освен това организаторите на Джирото често включват в маршрута и свръхвисоки проходи – буквално "над облаците“ – като Стелвио, Гавия и Аниело, чиито върхове се намират на над 2700 метра надморска височина.

За повечето хора Италия се асоциира с море, слънце и жега. През май обаче Апенинският полуостров далеч не винаги отговаря на този стереотип.

Джиро д'Италия често преминава при хладно и дъждовно време, а най-сериозните проблеми климатът създава именно по онези свръхвисоки проходи, за които стана дума по-горе.

Дори в края на май по тези проходи често все още има многометрови снежни преспи, които трябва да бъдат разчиствани преди преминаването на Джиро д'Италия. И дори това невинаги зависи само от организаторите: през май в италианските Алпи често пада нов сняг, а температурите слизат под нулата.

Съвременният метеорологичен протокол забранява провеждането на състезания при подобни условия, затова организаторите нерядко са принудени буквално в последния момент да променят маршрута на ключови планински етапи, премахвайки най-високите проходи.

Тежките атмосферни условия по време на планинските етапи често създават проблеми и с телевизионното излъчване – картината може да прекъсва или дори напълно да изчезва. Именно заради това организаторите на Джирото често търпят сериозни критики.

Все пак трябва да се признае, че организаторите на Тур дьо Франс и Вуелта а Еспаня почти никога не се сблъскват с подобни климатични предизвикателства.

Друга традиционна особеност на Джиро д'Италия е концентрацията на най-тежките и решаващи етапи през последната, трета седмица от надпреварата.

Това лесно може да се обясни географски: организаторите се стремят да обхванат всички региони на Италия, докато Алпите се намират в най-северната част на страната.

Опитите за компенсация идват чрез коварни етапи още през първата и втората седмица – например с включване на сектори с чакълести настилки и макадам.

С маршрута на Джиро д'Италия 2026 читателите вече бяха подробно запознати още през декември миналата година, непосредствено след официалното му представяне.

История и интересни факти

– Идеята за създаването на Джиро д'Италия принадлежи на най-голямото спортно издание в Италия – La Gazzetta dello Sport.

Именно медията стои и зад появата на двете най-престижни италиански еднодневни класики – Милано – Санремо и Обиколката на Ломбардия, които са част от петте Монумента на колоезденето.

През повече от век история връзката между Джирото и La Gazzetta dello Sport остава неразривна. Организатор на надпреварата е холдингът RCS Sport, в който освен редица други престижни италиански колоездачни състезания влиза и самата La Gazzetta dello Sport.

Собственик на RCS Sport е италианският бизнесмен Урбано Кайро, който притежава и Торино. В последните години обаче сериозен интерес към холдинга проявява и Саудитският публичен инвестиционен фонд PIF, който разглежда състезанията на RCS Sport като потенциално ядро на бъдеща Суперлига в световното колоездене.

– Розовото не е избрано случайно за лидерската фланелка на Джиро д'Италия. Именно на розова хартия през цялата си история излиза La Gazzetta dello Sport. Оттам идва и популярният прякор на състезанието – "Корса Роза“, което в превод от италиански означава "розовото състезание“.

– Победителят в Джирото получава прочутия Trofeo senza fine ("Безкрайният трофей“) – златна спирала, върху която са гравирани имената на всички шампиони в историята на надпреварата.

– Джиро д'Италия се провежда за първи път през 1909 година. След това надпреварата не се състои единствено по време на Първа световна война и Втора световна война. През 2026 година Джирото ще се проведе за 109-и път в историята си.

Първият победител в състезанието е Луиджи Гана. Въпреки съвпадението на фамилиите, при звездата на съвременното колоездене Филипо Гана не са открити роднински връзки с триумфатора от първото издание.

– В първите пет години от съществуването на "Корса Роза“ победителят не е определян по общото време за преминаване на етапите, а чрез специална точкова система.

През 1912 година на Джирото дори няма индивидуално класиране – само отборно, спечелено от тима на Atala.

– От 1914 година Джиро д'Италия преминава към познатия и днес формат, при който генералното класиране се печели от състезателя с най-ниско общо време.

Именно Джиро д'Италия 1914 остава вероятно най-тежкото и най-селективното издание в историята на надпреварата.

Победителят Алфонсо Калцонари финишира с аванс от 1 час, 57 минути и 26 секунди пред втория Пиерино Албини – най-голямата разлика между първо и второ място в историята на Джирото.

Фактите също говорят сами за себе си: именно изданието от 1914 година остава най-бавното в историята по средна скорост – едва 23,437 км/ч.

До финала достигат само осем колоездачи – антирекорд за италианската супермногодневка.

– Рекордът по победи в генералното класиране на Джиро д'Италия се поделя между трима колоездачи с по пет триумфа.

Това са:

Алфредо Бинда – победи през 1925, 1927, 1928, 1929 и 1933 година
Фаусто Копи – 1940, 1947, 1949, 1952 и 1953 година
Еди Меркс – 1968, 1970, 1972, 1973 и 1974 година

– През 1927 година Алфредо Бинда печели рекордните 12 етапа в рамките на едно издание на Джиро д'Италия от общо 15 възможни.

Дълго време именно Бинда държи рекордите както по етапни победи (41), така и по брой дни с розовата фланелка на лидер – 65.

Последният рекорд по-късно е подобрен от Еди Меркс, който прекарва 77 дни в розово – постижение, неподобрено и до днес.

Рекордът на Бинда по спечелени етапи оцелява още по-дълго – чак до 2003 година, когато е надминат от легендарния спринтьор Марио Чиполини.

Със своите 42 етапни победи "Кралят Лъв“ и до днес остава рекордьор в историята на Джирото.

– Фаусто Копи печели Джиро д'Италия пет пъти, но спокойно е можел да стане едноличен рекордьор на надпреварата.

Легендарният "Il Campionissimo“ просто няма късмет с епохата си: върховите години от кариерата му съвпадат с Втора световна война, когато нито Джирото, нито останалите големи колоездачни състезания се провеждат.

Въпреки това Копи и до днес държи рекорда за най-голям интервал между първата и последната победа в Джирото – 13 години.

Той остава и най-младият победител в историята на надпреварата: при дебютния си триумф през 1940 година Фаусто е едва на 20 години и 158 дни.

– Най-възрастният победител в историята на Джиро д'Италия остава Фиоренцо Мани, който триумфира през 1955 година на 34 години и 180 дни.

Мани държи и още един уникален рекорд: през 1948 година печели Джирото с най-малката разлика в генералното класиране – едва 11 секунди пред Ецио Чеки.

– Най-много победи в историята на Джиро д'Италия имат домакините от Италия – общо 69.

Последният италиански триумф в генералното класиране обаче вече е сравнително далечен – през 2016 година, когато побеждава великият Винченцо Нибали.

Белгийците имат 7 победи, а французите – 6.

– Рекордьор по брой подиуми в генералното класиране на Джиро д'Италия е Феличе Джимонди – общо 9.

В три от тези случаи – през 1967, 1969 и 1979 година – "Феникса“ стига и до крайната победа.

Джимонди спокойно е можел да спечели Джирото повече от три пъти, но просто няма късмета да се състезава в различна епоха – той е съвременник на ненадминатия Еди Меркс.

– Рекордьор по победи в планинската класификация е легендарният Джино Бартали – цели 7 пъти.

– Рекордът по победи в точковата класификация, известна още като спринтьорска, се поделя между двама колоездачи – Франческо Мозер и Джузепе Сарони, които печелят тази категория по четири пъти.

Любопитното е, че двамата са не само съвременници, но и големи съперници – техните дуели се превръщат в една от най-ярките отличителни черти на Джирото в края на 70-те и началото на 80-те години.

Основни действащи лица

Фаворитът

В статута на безспорен фаворит №1 към старта на Джиро д'Италия 2026 пристига Йонас Вингегор, за когото това ще бъде първо участие в Джирото.

И дебют, който още от първия опит може да се окаже исторически: при победа датчанинът ще стане едва осмият колоездач в историята, спечелил и трите Гранд тура в кариерата си – и ще влезе в този елитен клуб преди Тадей Погачар.

Безспорно решението на Вингегор да стартира в Джирото може да бъде разглеждано като преследване на историята.

Но може да бъде тълкувано и като своеобразно вдигане на бялото знаме в битката с Погачар за Тур дьо Франс – надпревара, в която лидерът на Visma | Lease a Bike все пак ще участва.

Логиката изглежда ясна: да победиш словенеца на Тура в момента изглежда почти невъзможно, а класата на Вингегор спрямо останалите претенденти е толкова висока, че дори с натрупаната умора от Джирото той спокойно може да се качи на подиума на "Голямата примка“.

Както и да се погледне ситуацията, на Джиро д'Италия 2026 датчанинът ще бъде безспорният фаворит №1, а по пътя към крайната победа вероятно само форсмажорни обстоятелства могат да го спрат.

Още повече, че през настоящия сезон Йонас Вингегор вече демонстрира великолепна форма, спечелвайки и двете многодневни състезания, в които участва – Париж – Ница и Тур на Каталуния.

На разположение на Вингегор в Джирото ще бъде изключително силен състав на Visma | Lease a Bike, в който няколко състезатели също могат да се борят за високо място в генералното класиране.

Сред тях са призьорът от Джиро д'Италия 2020 Вилко Келдерман и шампионът от Вуелта а Еспаня 2023 Сеп Кус.

Очакванията са свързани и с прогреса на талантливия катерач Давиде Пиганцоли, който засега все още не успява да разгърне пълния си потенциал на професионално ниво.

Италианските надежди

Основният съперник на Вингегор, както и фаворит за бялата фланелка, ще бъде Джулио Пеличари, който в младежките категории се движеше рамо до рамо именно с вече споменатия Пиганцоли.

Разликата е, че състезателят на Red Bull Bora Hansgrohe вече се утвърди при мъжете като един от най-талантливите многодневни колоездачи от новото поколение, докато Андреа все още търси своето място на най-високо ниво.

Пеличари успя за първи път да привлече сериозно внимание именно на миналогодишното издание на Джиро д'Италия.

Тогава той пристигна като помощник на Примож Роглич и изпълняваше съвестно ролята си до отпадането на словенеца, след което получи свобода на действие.

На пръв поглед обаче изглеждаше твърде късно – Джулио се намираше едва на 18-о място в генералното класиране.

Блестящата трета седмица обаче позволи на Джулио Пеличари да се изкачи до шестото място в генералното класиране.

Ако беше получил свободата да кара за собствен резултат още от старта на Джиро д'Италия, той спокойно можеше да се намеси и в битката за подиума.

След това дойде и впечатляващото му представяне на Вуелта а Еспаня – етапна победа и пето място в крайното класиране.

Още в края на миналия сезон се появиха разговори, че Red Bull Bora Hansgrohe поема сериозен риск, натоварвайки толкова млад талант с участие в два Гранд тура в рамките на една година.

Имаше опасения, че подобно натоварване може да се отрази негативно на развитието на кариерата на Пеличари, но засега тези страхове изглеждат неоснователни.

Италианецът направи много силно начало на сезона: подиуми в генералното класиране на Вуелта Валенсиана и Тирено – Адриатико, както и победа в Тур на Алпите, който традиционно се приема като генерална репетиция за Джирото.

На разположение на Пеличари също ще бъде изключително силен състав с няколко претенденти за високи позиции в генералното класиране.

В помощ на италианеца ще бъдат Джей Хиндли и Александър Власов.

И двамата в последните години караха Гранд турове основно в ролята на грегари, но що се отнася до способността на австралиеца да се бори за челните места, съмнения трудно могат да съществуват.

Още повече, че шампионът от Джиро д'Италия 2022 наскоро остави много добри впечатления и на Лиеж – Бастон – Лиеж.

Още една надежда на Италия ще бъде ветеранът Дамиано Карузо, който за пореден път изгради подготовката си за Джиро д'Италия 2026 чрез Тур дьо Романди.

На швейцарската надпревара обаче 38-годишният италианец дори не се включи в битката за генералното класиране, което поставя сериозни въпросителни дали все още е способен отново да се намеси в борбата за челните позиции.

Именно затова в състава на Bahrain Victorious ще има и още един претендент за високо място – Сантиаго Буитраго.

Той вече има влизания в топ 10 на Тур дьо Франс и Вуелта а Еспаня, а в Джирото два пъти остана съвсем близо до челната десетка – 12-о и 13-о място съответно през 2022 и 2023 година.

Предишните му две участия в "Корса Роза“ донесоха и по една етапна победа, а и тази година маршрутът предлага достатъчно хълмисти и "пънчърски“ етапи, в които 26-годишният колумбиец може да увеличи актива си.

Не бива да бъде подценяван и Филипо Дзана, който през 2024 година остана само на крачка от топ 10 в генералното класиране.

Още повече, че състезателят на Soudal Quick-Step се намира в добра форма през настоящия сезон.

Той започна годината с осмо място на Тур Даун Ъндър, а през април направи силни представяния и в арденските класики – 12-о място на Флеш Валон и 10-о на Лиеж – Бастон – Лиеж.

Останалите претенденти за генералното класиране

Лидер на UAE Team Emirates трябваше да бъде Жоао Алмейда, разглеждан като основната заплаха за Йонас Вингегор.

Поради здравословни проблеми обаче португалецът няма да стартира в Джиро д'Италия 2026.

В негово отсъствие основната карта на отбора на Мауро Джанети в генералното класиране ще бъде Адам Йейтс.

Въпреки че през миналата година той изпълняваше ролята на грегари за Тадей Погачар и Исаак дел Торо в Гранд туровете, в качествата му едва ли някой се съмнява.

Именно затова британецът изглежда като един от най-сериозните претенденти за място на подиума.

За високи позиции в генералното класиране може да се намеси и Джей Вайн.

Няма никакви съмнения в способностите му в планините, по хълмистите етапи или в индивидуалните бягания по часовник. Основният проблем на австралиеца обаче продължават да бъдат трудностите при контрола на велосипеда, които често водят до падания.

Ако на това издание на Джиро д'Италия 2026 "асфалтовата болест“ подмине Вайн, той също може да се превърне в изключително опасен фактор в битката за генералното класиране.

Двама лидери ще има и Ineos Grenadiers – или по-точно Netcompany Ineos, тъй като тимът ще стартира с обновена екипировка и ново име.

Това са шампионът от Джиро д'Италия 2021 Еган Бернал и Таймен Аренсман.

При нидерландеца проблемът е добре познат – той традиционно влиза трудно в ритъм по време на Гранд туровете, така че основната му задача ще бъде да не загуби прекалено много време още през първата седмица.

А етапи, на които подобно изоставане може лесно да бъде натрупано, в началната част на Джирото определено няма да липсват.

Що се отнася до Бернал, времената, в които той печелеше розовата фланелка, вероятно вече няма да се върнат.

Настоящата му форма обаче изглежда много обещаваща – второ място на Тур на Алпите и пето на Лиеж – Бастон – Лиеж подсказват, че колумбиецът е способен да се представи по-силно от миналогодишното си седмо място в Джирото.

При благоприятно развитие той дори може да се намеси и в битката за подиума.

Една от ключовите фигури в планините ще бъде Феликс Гал, който за първи път от четири години насам ще стартира в Джиро д'Италия.

В началото на сезона австриецът демонстрира необичайно силна форма за собствените си стандарти и почти няма съмнения, че лидерът на Decathlon AG2R La Mondiale е способен да завърши в топ 10 на генералното класиране.

Големият въпрос е дали Гал може да се намеси и в битката за подиума.

За да се случи това, той ще трябва максимално да ограничи загубите си в индивидуалните бягания по часовник и по експлозивните хълмисти етапи – именно типовете маршрути, които традиционно създават най-много проблеми на австриеца.

Дерек Джий пък през миналата година остана само на крачка от подиума в Джиро д'Италия.

Преминаването му в Lidl-Trek трябваше да се превърне в следващата голяма стъпка в кариерата му и да му помогне най-сетне да се качи на крайния подиум на Гранд тур.

Настоящият сезон обаче не се развива по план за канадеца.

Заболяване го принуди да се оттегли от Тур на Каталуния и постави под сериозна въпросителна подготовката му за Джирото.

На априлския Тур на Алпите той изглеждаше като бледо копие на себе си и завърши едва 12-и в генералното класиране.

Дали Джий ще успее да достигне оптимална форма в рамките на двете седмици между Тура на Алпите и старта на Джирото, е трудно да се прогнозира.

Напълно възможно е той да трябва да влиза в най-добрата си кондиция директно по време на самото състезание.

Именно затова за канадеца ще бъде изключително важно да избегне сериозни времеви загуби още през първата седмица на надпреварата.

Алтернативен вариант за генералното класиране на Lidl-Trek може да бъде Джулио Чиконе.

Да, след миналогодишната Вуелта а Еспаня италианецът заяви, че повече няма намерение да се бори за генералното класиране в Гранд туровете, но никога не може да бъде изключен сценарий, при който той уцели формата на живота си и се включи в битката за челните места.

Причините да не го прави обаче също са повече от достатъчно.

Маршрутът на Джиро д'Италия 2026 предлага множество етапи, които изглеждат създадени специално за него, така че изкушението още рано да загуби време в генералното класиране и да се насочи към лов на етапни победи и планинската фланелка ще бъде огромно.

Още повече, че Чиконе и Дерек Джий ще трябва да делят лидерския статут в Lidl-Trek със звездния спринтьор Джонатан Милан, а ресурсите на отбора не са безкрайни.

Енрик Мас пък ще дебютира в Джиро д'Италия, след като най-накрая се отказа от традиционното си участие в Тур дьо Франс – решение, което изглеждаше логично още от няколко години насам, тъй като юли сякаш никога не беше неговият месец чисто биоритмично.

Версията на Мас от Вуелтата спокойно би могла да се бори за подиум в Джирото, но засега остава неясно доколко май и студените височини на италианските Алпи са благоприятна среда за лидера на Movistar Team.

Като се имат предвид проблемите му при спусканията, опасните италиански пътища също могат да се окажат сериозно предизвикателство.

Именно затова Movistar пристига с двама лидери.

Освен испанеца, на старта ще застане и Айнер Рубио, който в предишните две издания на "Корса Роза“ завърши съответно седми и осми в генералното класиране.

На Джирото ще стартира и Бен О'Конър, който преди две години остана само на крачка от подиума.

Този успех обаче дойде още като състезател на Decathlon AG2R La Mondiale, а след преминаването си в Jayco AlUla австралиецът изглежда далеч от най-доброто си ниво.

Затова има сериозни съмнения дали е способен да се бори за нещо повече от място в долната част на топ 10 в генералното класиране.

С двама претенденти за общото класиране пристига и Tudor Pro Cycling Team.

Майкъл Сторър показа качествата си още през миналия сезон, а сега пристига в добра форма след четвъртото си място на Тур на Алпите.

Именно затова австралиецът изглежда способен да постигне нещо повече от миналогодишното си десето място в "Корса Роза“.

За Матис Рондел Джиро д'Италия 2026 ще бъде първият Гранд тур в кариерата му.

Никой обаче няма да бъде особено изненадан, ако още при дебюта си 22-годишният френски талант се намеси в битката за генералното класиране.

Осмото място на Париж – Ница и петото на Тур на Алпите през настоящия сезон подсказват, че Рондел е способен да поднесе минисензация.

Не бива да бъде отписван и талантливият белгиец Ленерт Ван Етвелт от Lotto.

Потенциалът му не подлежи на съмнение, но след шестото място на Тур на ОАЕ през февруари той по-скоро разочарова с представянето си през сезона.

Ловците на етапни победи

Джиро д'Италия традиционно събра много силен спринтьорски състав – италианската супермногодневка в последните години предлага далеч повече възможности за чистите спринтьори в сравнение с Тур дьо Франс.

Тази година основният фаворит в масовите финали ще бъде Джонатан Милан, който изглежда способен да събере цяла колекция от етапни победи, както и да спечели точковата класификация.

Кой може да се изпречи на пътя на звездния италианец?

На първо място това е Дилан Груневеген, който след преминаването си в Unibet Tietema Rockets сякаш преживява втора младост.

Основните въпросителни около него са свързани с качеството на спринтьорския му влак и способността му да оцелява в по-тежък релеф – именно второто винаги е било слабата страна на нидерландеца.

Сериозна конкуренция на Джонатан Милан може да окаже и австралиецът Кейдън Гроувс от Alpecin-Deceuninck.

Любопитно ще бъде да се наблюдава и талантът на Soudal Quick-Step Пол Мание, който има нужда да се реваншира за сравнително слабата си пролетна кампания.

До него ще бъде опитният Яспер Стюйвен – отличен разгонващ, който при подходящо развитие на етапите сам също може да се намеси в битката за победа.

На старта на Джиро д'Италия 2026 ще застане и още един талант, който направи разочароваща пролет – Арно де Ли.

За него това ще бъде дебютно участие в Джирото, след като в предишните две години на Тур дьо Франс се ограничаваше основно до редовни влизания в топ 5.

Итън Върнън традиционно изглежда много силно на фона на по-слаба конкуренция в спринтовете, но сега идва моментът да покаже нивото си и срещу истински звезди на масовите финали.

Паскал Акерман също разполага с отлична финална скорост, но често изпитва сериозни трудности в позиционната битка.

Освен това маршрутът на Джиро д'Италия 2026 предлага много малко напълно равнинни етапи, а дори и минимален релеф традиционно създава проблеми на германеца.

Не бива да бъдат подценявани и Матео Москиети и Каспер ван Уден.

Именно последният поднесе една от големите сензации през миналата година, когато спечели първия спринтьорски етап на Джирото.

Настоящото издание на "Корса Роза“ ще предложи немалко спринтьорски етапи с тежък релеф – идеална територия за Орлуис Аулар от Movistar Team.

На миналогодишното Джиро той записа две трети и две четвърти места именно на подобен тип етапи.

Сред силните пънчъри най-сериозно впечатление прави Джонатан Нарваес.

Големият въпрос около него е доколко ще бъде натоварен с работа в помощ на лидерите на отбора си.

Що се отнася до специалистите в индивидуалното бягане по часовник, на първо място трябва да бъдат отличени Филипо Гана и неговият съотборник в Ineos Grenadiers Магнус Шефилд.

Сериозно внимание заслужават още Реми Кавания и белгийският талант Алек Сегарт, за когото това ще бъде дебютно участие в Джиро д'Италия.