САЩ сложи край на 46-годишната олимпийска суша
Н. Гавазов
Каските и сините ръкавици на Съединените щати полетяха във въздуха на "Милано Санта Джулия“ тази неделя, с което бе сложен край на 46-годишната олимпийска суша на страната в мъжкия хокей на лед. Гол на Джак Хюз в продължението сложи точка на кошмара за родината на най-силната лига в този спорт – НХЛ, макар че самата игра е създадена отвъд северната граница, в Канада – именно тя бе победената страна (1:2).
Двубоят бе напрегнат и на високи обороти, но не прерасна в масово меле, както се очакваше заради последния сблъсък между двата тима – финала на Турнира на четирите нации миналата година, който излезе извън контрол на фона на сериозни дипломатически напрежения между традиционно близките държави (не толкова отдавна те воюваха рамо до рамо за освобождението на Европа от нацизма), особено след навлизането на Доналд Тръмп в американската политическа сцена. В часовете преди мача се спекулираше дали обитателят на Белия дом ще направи показна поява в града на модата, за да подкрепи своите. Този път обаче имаше по-важни ангажименти. Дори профилът му в X, който често използва за подигравки към опоненти, остана безмълвен. Официалният акаунт на Белия дом публикува единствено кратко: "АМЕРИКА ПЕЧЕЛИ ЗЛАТОТО!!!!“.
Почти половин век измина от т.нар. "Чудо на леда“ – финала в Лейк Плесид през 1980 г., когато отбор от студенти победи всемогъщия тогава СССР – за да може световната сила, традиционно втора в тази дисциплина след Канада (17 общо медала, 9 златни, срещу 12 и 3 златни за победените този път канадци), отново да се качи на най-високото стъпало. Междувременно САЩ загубиха два финала (2002 и 2010, последния именно срещу Канада) и девет пъти останаха извън подиума, изпреварени от европейски държави, в които хокейът е религия – като Швеция, Финландия, Чехия и дори сега отстранената Русия. Тези страни понесоха по-леко отсъствието на големите звезди, когато НХЛ забрани участието им през 2018 и 2022 г., тъй като разполагат със силни вътрешни първенства.
Отсъствието на Русия и споразумението между НХЛ и МОК за настоящото и следващото издание облагодетелстваха САЩ. Въпреки че някои играчи останаха у дома, американците съставиха изключително стабилен отбор с ключови фигури като Куин Хюз и вратаря Конър Хелъбайк – големия герой на финала редом до Джак Хюз, по-малкия брат на Куин. Стражът на Уинипег Джетс направи 41 спасявания – с 15 повече от канадския си колега – включително феноменално такова през третата третина, когато с върха на стика спря удар отблизо на Девън Тейвс.
Без неговата намеса САЩ вероятно щяха да чакат още четири години за ново злато, тъй като в този момент канадците, макар и без легендарния Сидни Кросби, бяха поели инициативата. Кейл Макар изравни след ранния гол на Мат Болди в края на втората третина, малко преди единственото по-сериозно спречкване в мача – без обичайното хвърляне на ръкавици и каски, което бележи началото на типичните за хокея боеве. На тези Игри, вероятно заради олимпийския дух, подобни сцени липсваха.
Американците започнаха да усещат умората, а се натрупаха и няколко "айсинга“ – забранени изчиствания, които дават шанс на съперника да спечели вбраса и да притисне защитата. Но Хелъбайк запази вратата си непробиваема и се стигна до продължение – още 20 минути с по трима полеви играчи и вратар от всяка страна. Играе се до "златен гол“ – философия, близка до американската нагласа за победител и победен.
Допълнителното време не продължи дълго. След около две минути динамична игра Зак Веренски видя Джак Хюз непокрит на далечната греда, подаде му, а той без колебание реализира гола, който САЩ чакаха 46 години.
Канадците приеха достойно празненствата, които включваха и фланелки в памет на трагично загиналия Джони Годро, починал заедно с брат си след като бяха блъснати от пиян шофьор, докато карали велосипеди. Така САЩ оформиха златен дубъл, след като и женският тим триумфира преди дни – постижение, което досега бе постигала единствено Канада (2002, 2010 и 2014). С това бе поставена точка на тези Зимни олимпийски игри.
Сподели
