Байерн напред след равен с Арсенал (видео)
И. Ангелов
Байерн Мюнхен посрещна Арсенал във втората среща от осмина-финалната фаза между двата отбора в Шампионска лига. Днес на "Алианц Арена" в Мюнхен срещата завърши при резултат 1:1, а Байерн ще продължи напред, след като в Англия германците взеха победа с 2:0.
Първото полувреме не предложи много любопитни моменти. Байерн владееше, Арсенал извършваше нарушения и рушеше играта. Само Окслейд-Чембърлейн изглежда бе на ниво за англичаните, като той често създаваше неприятности в предни позиции с топка в крака. Най-доброто положение за първите 45 минути дойде в самия край, когато удар на Гьотце бе спасен от Фабиански.
Второто полувреме бе по-отворено, защото гостите трябваше да търсят своя гол. В 55-ата минута обаче Бастиан Швайнщайгер откри резултата за домакините, когато Рибери го намери на изключителна позиция в наказателното поле и той нямаше как да сбърка.
Още с подновяването на играта обаче артилеристите изравниха. Лукаш Подолски действа агресивно срещу Лам на ръба на наказателното поле, повали го с ръка, нарушение не бе отсъдено, той напредна сам срещу Нойер и със силен удар в близкия ъгъл изравни. Последва нова опасна ситуация пред Нойер с удар на Чембърлейн. Гуардиола реагира със смяна на Марио Гьотце с Тони Кроос.
Така германците отново установиха контрол и Арсенал трябваше да се брани. В 82-ата минута Рибери и Вермален се сблъскаха лошо при влизането на бранителя за топката, което прекъсна играта за малко, но всичко продължи в същото статукво след ситуацията.
В добавеното време Ариен Робен спечели една пресилена дузпа срещу Лоран Косчелни, която бе спасена от Фабиански, но в крайна сметка задачата на Байерн бе постигната.
— ВИДЕО РЕПОРТАЖ ОТ МАЧА
Сподели
Но не споделям изцяло обяснението за формата на Йозил, защото в крайна сметка пред него не е само Жиру. А и немецът може да поеме товара и да повлачи отбора на гърба си точно в такива моменти. Разбирам, че той няма как да промени ориенталския си манталитет, но един прескъпо платен професионалист следва да поема и рискове, а не само да чака да стане петък и да гушне чека си. Да не говорим, че почти до вчера Арсенал водеше класирането в шампионата, при това и към днешна дата не е загубил напълно шансовете си да се върне там, макар и повече на теория. Поне мястото в 4-ката изглежда достатъчно стабилно, че да гарантира запазване поста на Венгер. И за да "намаля" още малко вината на французина, ще кажа, че едва ли някой от другите отбори би преодолял Байерн, ако и баварците да не са толкова смазващи, както при Хайнкес. Гуардиола е отнел зрелищността, която си беше запазена марка на Байерн, но ефективността е все още налице и няма особени причини за мислене в другата посока - ще продължат да играят доста по-грозно, но едва ли по-малко успешно.
Не казвам, че след Венгер моментално ще стане по-добре. Рисковете са 50:50, но си струва да се опита. Примерно да опитат с Боулд или с Лаудруп. Или друг да намерят. Дори са извън ШЛ 1-2 сезона, няма да е чак такава трагедия, ако се положи нова основа. Както в Пуул (гънър правилно отбеляза). Казвал съм го, че не вярвам Венгер да донесе нещо позитивно в Арсенал. И искрено се надявам да не вземат ФА Къп само, за да не си поднови договора!
Аз съм на принципа на протестния вот - толкова ми е писнало от тоя, че ако искат да вземат Жерава за треньор, само и само да се махне франзуцина!!!!
Малко ми мяза на ситуацията в БГ. Народа най-беден, а субсидиите за партиите най-големи в Европа. И то превъзхождат в пъти тези в Германия. Та, за какви заслуги ги вземат тия парички?
И да добавя още един въпрос: какво му е великото на треньор, който с 4-ти бюджет постига 4-то място? Добър, да! Приемам! Но, незаменим?! Също моля за разяснение.
п.п. Не очаквам да ми дадеш Сър-а като пример за треньор, поради факта, че тогава МЮ са били никои през 6-те години търпение. Затова, ако може, някой друг да е като пример...
За "успехите" на Венгер: същата комунистическа логика, която е си приписвала успехите на себе си, а неуспехите на другиго...
До 112 - аз имам едно обяснение за апатията на Йозил. И това е, че няма с кого да играе. Когато Рамзи беше на терена и в тази уникална форма, разбираха се много добре и играта вървеше около тях двамата. Сама птичка пролет не прави. Поставям се на негово място. Топката е в мен, подавам я на Жиру и той не знае какво да я прави и етстествено я губи. След това започва да прави неговите си френски вечно недоволни физиономии тип "дееба тая топка все ми бяга" и спира на едно място. Понякга се търкаля по терена, за да си почине след четирите метра спринт за последните 20 мин, а в краен случай подскача на едно място, все едно нещо го боли, след сблъсъка с някоя заблудена муха. И в крайна сметка Йозил и другите от средата на терена трябва да покриват постоянните грешки на това дърво в преден план. Един мач такъв, втори, трети, четвърти и като станат повече от 10-20 такива, направо ти писва постоянно да покриваш чужди грешки, които неизбежно се случват всеки мач. Без значение от парите. Играл съм футбол, адски е досадно това. Не знам дали го обясних добре, но ще опитам и по друг начин. За мен играта с топка е като разговор между хората. Когато един човек е добър, ти му подаваш топката (или реплика) и той ти я връща така, че да ти е удобна и да продължиш играта, да имаш интерес. Когато тоя е некадърник и не умее да ти подаде топката или да направи нещо смислено с нея, карайки те постоянно да я гониш, губиш интерес. При разговора е същото - например, имаш колега и му казваш:
- Здрасти. Как си днес?
- Времето днес ще бъде студено.
- Какво? Не бе, питам те ти как си?
- Ей тая колежка кви големи цици има.
- Верно, големи са. Що не я поканиш?
- Абе днес казаха по новините, че в Крим ще има референдум.
Е вярвай ми, след 6 месеца такъв тип общуване, ще си апатичен не, ами даже и с нежелание ще идваш на работа. Защото ще си длъжен да общуваш с такъв тип човек (по договор и по заплата). Парите ще ги вземаш, ама желанието невинаги струва пари. И за това е виновен оня икономист, защото с всичките си дипломи не може да изгради отбор, при който да се общува и играта да върви. Винаги има по няколко издънки, които провалят усилията на другите. А Жиру е най-голямата и некадърна в момента, проваля усилията на цялата халфова линия, която става апатична в един момент, защото трябва да вършат и неговата работа.
112, понеже спомена за вина - в Арсенал има такова правило: успехите (колкото и странно да звучи тази дума за отбора) са "заслуга" на Венгер, но провалите са по вина на Борда, Крьонке, съдиите, ФА, играчи като Фабрегас, които не му били оправдали доверието и всичко друго из реалния свят, но само не и Той, Великия, Който желан от всеки голям отбор! Но, Той е "предан" на Арсенал, защото им строил стадион, асфалтирал им алеите, избрал им седалките, пали звездите в небето над Лондон и всичко друго, за едни никакви си 7 млн на година + бонусите.... :03:
п.п. Аз тоя мач го изтърпях някъде до към 25-та мин и спрях да гледам тая мъка...
Мосюто пак остана само с надеждите си, но не мисля, че вината е изцяло негова - той не разполага със състав, който да иде по-напред в турнира. За мен е необяснима апатията на Йозил, който с всеки мач играе все по-слабо. Дадоха се много пари за него, имаше и някакъв първичен устрем в играта му, но твърде бързо отмина и вече не се учудвам, че Реал не възрази срещу трансфера му, не че и на Бернабеу човек може да разчита на някаква логика в действията.