Среднощен кошмар
Н. Гавазов
Понякога човек е длъжен да приеме нещата такива каквито са, независимо от това дали са добри или лоши... Но все пак светът се върти, а с лошите неща се пораждат и добри, като например човек да прогледне, да се осъзнае и най-после да разбере, че вятърът духа отляво, а не отдясно и ако не се завие ще го хване плексит!
Мисля, че най-големият пропагандатор на нацистка Германия Гьобелс беше казал навремето, че една лъжа повторена хиляда пъти става истина. За лъжите после, но това, което искам да ви разкажа е за една измислена от мен страна, която си е абсолютно нормална - с пазарна икономика, псведодемокрация, привидна свобода на медиите и разбира се - хората освен да работят, трябва и да се забавляват. Огромно място в това отношение заема разбира се спортът, а в него най-голямо място заема още по-естествено Цар Футбол. Има разбира се и първенство и класиране и медиите пишат ли пишат за най-великия спорт на земята - колко е популярен и как събира хората по стадионите. И стадиона се пълни с екзалтирани фенове, които мощно скандират по няколко пъти имената на любимците си, ръкопляскат им когато излизат на терена, възхищават им се когато дриблират с топката и в още по-неистов екстаз ги изпращат обратно в съблекалните.....без да се е играл мача и на терена да има друг отбор. Просто на светлинното табло си стои резултата 4:0, 5:0, 7:0 - в зависимост от това какво е наредил на своя подчинен управителят на стадиона, което пък в голяма степен зависи от големината на децибелите на екзалтираната публика. На другия ден феновете са си отново на работните места, но в обедната почивка успяват да намерят време да коментират играта на любимците си, както и кой вестник какво е писал за тях. И по селца и паланки се коментира най-великата игра и как благодарение на „правилния футбол" отборът им не е допуснал гол, а е вкарал цели четири и как вече 29 мача е без загуба, а през следващия уикенд ще стане шампион.......Събудих се.
И докато се разсънвах, с облекчение осъзнах, че май само съм сънувал. Как да не запали човек цигара, макар и да е 4 сутринта. Такъв кошмар не пожелавам и на феновете на Челси, на които съм върл противник, че и на някой левскар покрай тях. Колкото по-бързо огънчето наближаваше филтъра, толкова повече съзнанието ми се нормализираше и мислите ми тръгваха по традиционния си път, за да се сетя, че утре вечер наистина има мач, но на терена ще излязат два отбора и никой не знае как ще завърши мача - дали изобщо любимците ми ще бият. След кошмара, който сънувах ми идеше от радост да премина към лагера на другия тим. Не, че има нещо, което да харесвам в тях, а и мазния им вратар много ме дразни когато почне да бави времето... Трябва да бием задължително, иначе пак ще ме бъзикат. После се сетих, че съм на работа, изгасих цигарата и се мушнах в леглото. Утре съм на мач!
Човек като се замисли, нещата изглеждат много елементарни, но всъщност не са чак толкова. С риск да скандализирам феновете на Барселона и да бъда обсипан с най-различни коментари, ще кажа, че във вторник вечер станахме свидетели на поредния кошмар с марката на каталунците. Не ме разбирайте погрешно. Не става дума за играта на отбора, на който също съм привърженик въпреки, че 775 паса това не е моя футбол. Не смятам също така, че играта на триъгълник в собствената ти половина е адски велико нещо. Но това няма значение. Всеки отбор има различен стил на игра и както красотата на човечеството е в неговото многообразие, така и във футбола различните стилове са една от причините този спорт да е толкова популярен и всеки отбор да си има привърженици. Не ми хареса друго, а именно получения за пореден път „правилен" резултат, придобит срещу „неправилно играещия отбор". В случая Арсенал.
Защото във вторник вечер станахме свидетели на поредното безумие, при което нещата бяха докарани много близо до моя среднощен кошмар. Барселона победи Арсенал с 3:1 и изхвърли англичаните от Шампионската лига, но всичко се случи след като уриниращия по терените Масимо Бусака изгони по скандален начин Робин ван Перси. Едва ли най-добрия вариант е да играеш с човек по-малко на „Камп Ноу". Но грешката от миналата година не можеше да бъде повторена, когато никой дори не подозираше, че Интер с Моуриньо ще остави Меси и компания с пръст в устата. Тогава виновни за резила бяха „нерадзурите", които не показаха „правилния" футбол и това наистина било изненадало хората на Гуардиола, без да се замислят, че когато нямаш в състава си играчи като Шави и Иниеста, търсиш други начини да противодействаш и когато го направиш...
Много близо до това да поднесат изненада във вторник вечер бяха и младите футболисти на Венгер. Защо изненада? Защото срещу налаганите от няколко години насам аксиоми от УЕФА да не се бие правилния отбор трябва наистина да имаш дебела и твърда глава. За да понесеш съдийските балтии срещу теб. С действията си Бусака буквално отчая „артилеристите", а венецът на неговите усилия бе в 55-та минута.
Впрочем, само това не бяха безумията на швейцареца. Той остави Даниел Алвеш да безчинства спрямо Насри, почти през целия мач. С десния крак защитника изчиства, но какво правеше с левия? Как да изгониш обаче играч на Барса? В същото време леко докосване до който и да е играч на каталунците биваше съпровождано с въргаляне и квичене по терена, като особено в това отношение се отличи Давид Вия. А да припомня как Абидал хвана Ван Перси за гушата? Познайте какво би се случило, ако беше обратното? Може би едно полувреме превиване и поредното лазене по терена. Всъщност, навремето точно за това се отказах да гледам испанското първенство, защото мразя номерата - те са приоритет на една друга част от обществото, която обаче няма място в тази мъжка игра.
В крайна сметка каквото и да си говорим това е истината. Миналата година Мота беше изгонен в 28-та минута отново по скандален начин, а да припомням ли 17 май 2006 година? Преди две години пък Челси не получи поне четири дузпи и бе отстранен защото не показваше красивата игра на Барса. Докога? Само, че господа от УЕФА, недейте забравя, че красивата игра е въпрос на лично мнение и преценка на всеки един индивид и никой не може да ми натрапва, а и на когото и да е било собствените си разбирания. Факт е, че Челси беше ощетен, факт е, че Арсенал също пострада от съдийските балтии, факт е, че злобата на оядените чичковци от УЕФА стигна до там, че в номинациите за Златната топка място не намери Милито, а на финала го нямаше диригента на европейския клубен първенец, голмайсторyt на Мондиала Снайдер или най-добрия футболист на световното Форлан.
Пасовете на Барса не ме интересуват ни най-малко, а още по-малко, че имат един милион процента владеене на топката разпределени между вратар и защитници. Важното за мен е принципа за справедливост и равнопоставеност, който всъщност прави Цар Футбол велик. Барселона е може би най-силния отбор в света, но тук говорим, че това не прави каталунците по-привилегировани от останалите. За това искам да гледам мачове, в които последния в класирането в Англия нанася първа загуба на Юнайтед, Лейтън врътва равенство на Арсенал, полуизпадналия Оксер бие кандидат за титлата, а втория в Италия не може да победи предпоследния в Серия А. В края на краищата това е красотата на футбола - истинският, а не дирижираният.
Искам да гледам първенства където интригата е до края и до последно не се знае кой е шампионът. И не знам до къде ще стигнат в лъжите си чичковците от УЕФА, но ако нещата продължават по този начин, е най-добре всяка година да си имаме служебен шампион в Шампионската лига. Какъв е смисълът от турнира? А има и друг вариант. „Неправилните" клубове, които не показват красив футбол според гьобелсовата пропаганда, да си направят собствена Шампионска лига, където всичко да бъде на принципа на равнопоставеността и справедливостта, а съдии като Бусака и норвежкия слепец да нямат място в новия турнир.
А правилният отбор, който е много близо до сънищата ми, да си излиза на терена, да събира овациите на фенове и поръчкови медии, които сигурно ще получават през пет минути оргазми, да си правят по 3456 паса играчите му, да владеят топката около 98,8% и да печели титла след титла. За разнообразие може в новата лига да бъдат включени и Карпати, Шериф, Касъмпаша - ей така, колкото да не забравят любимците на УЕФА, че топката няма две страни, а е кръгла.
Не искам повече лъжи господа. Не искам и повече правилен футбол. Искам най-вече равнопоставеност, честност и справедливост. Стига с тези кошмари!
Сподели
