Le Roi est mort…


Н. Гавазов

Le Roi est mort…

Конфронтацията между ПСЖ и Барселона в Шампионска лига бе определяща и жизненоважна за каталунците да спасят сезона и да напомнят, че все още са сила. "Блаугранас" изпусна Суперкупата на страната, а в Примера се намира на 9 точки от лидера Атлетико Мадрид и само наивник или безнадежден оптимист може да се надява, че тази разлика може да бъде заличена. Малко по-голяма е надеждата за трофей в Купата на Краля, но загубата с 2:0 от коравата Севиля поставя под съмнение и това начинание. На практика колективът на Роналд Куман има минимални шансове да се бори за нещо във вътрешните турнири.

За това надеждата бе свързана с Шампионска лига, още повече, че Барселона се приближи до мача с ПСЖ в подобрена версия след миналогодишното фиаско.

И това даде надежда…

Факт е, че "блаугранас" спечели последните си седем мача в Ла Лига, но по-важното е, че тимът се намираше  в отлично състояние на духа и оптимална игрова форма. Барселона наистина започна да прави много. Като се започне от представянето на многострадалния Франки де Йонг (6 гола), премине се пред блясъка на Меси и се стигне до представянето на младите надежди. Нещо повече, Куман успя да накара играчите си не само да повярват в себе си, но и да проявяват характер въпреки контузията на Жерар Пике и напускането на Луис Суарес. Това ясно се видя при победите над Гранада, Бетис и Атлетик.

И това даде надежда…

До сблъсъка с реалността.

Проблемът обаче е, че Барселона не е в състояние да играе големи мачове и целият й прогрес се дължи на контраста на фона на испанските тимове-статисти. В Англия е популярна тезата, че първенството се печели в двубоите с аутсайдерите и средняците. Но това е така и ако постоянно не се проваляш срещу големите. А големи за Барса се оказаха Аткетико (загуба с 1:0), Реал Мадрид (загуба с 3:1), Атлетик (загуба с 3:2 във финала за Суперкупата) и Севиля (загуба с 2:0 в първия полуфинал за Купата на Краля). В тези мачове отборът на Куман изглеждаше беззъб и заслужено бе победен.

Магията на Меси, спасяванията на Тер Щеген, характерът на Пике и представянето на Франки са хубаво нещо, но те се превръщат в преимущество само, ако са в синхрон и са част от нещо комплексно. Но всичко гореизброено  са изолирани проблясъци, които нямат нищо общо с футболната мощ. В крайна сметка индивидуално великолепните играчи се сриват до общото ниво на отбора в критичните условия на големите мачове. За това и сегашната Барселона има състав, който може да бие пълнежа в Ла Лига, но не и да се бори за трофеи.

Впрочем, най-прозорлив и откровен относно мащаба на бедствието се оказа Куман, който през януари в интервю за Mundo Deportivo призова феновете да бъдат реалисти и да осъзнаят тежестта на ситуацията, в която се намира Барселона. И тук не става дума само за това, че клубът е на автопилот или в технически фалит. Избори за президент все някога ще има (насрочените за 7 март могат да бъдат отложени за април), а "блаугранас" е институция, на която няма да бъде позволено да фалира. Въпросът е да се осъзнае, че този състав на  Барселона не е в състояние да преследва големи цели и да се бори за трофеи. А оттам и феновете трябва да минимизират претенциите си и да спрат да гледат на отбора си като на фаворит – дори и срещу Севиля. За това най-важното сега е каталунците да спечелят следващите два двубоя срещу поредните статисти (Елче и Кадис), а в началото на март да не позволят на ПСЖ и Килиан Мбапе да ги унижи.

А по-нататък… каквото сабя покаже. Засега кралят е мъртъв.

1203