Мърсисайдското чудо


Н. Гавазов

Мърсисайдското  чудо

Такъв мач не подлежи на анализ, защото думите няма как в пълен обем да опишат духа и феерията на случилото се снощи на "Анфийлд". Такъв мач може само да се гледа и след това отново да се гледа. А по-нататък треньори и футболисти трябва да се учат от него, защото той може да им помогне в подобряването на много компоненти - като тактика, настройка, себераздаване и вяра във възможностите. Този мач е и урок за всички фенове по света, как трябва да се обича и поддържа любимият отбор, макар че духът на Шенкли и Пейсли се усеща на едно единствено място на планетата.

Само преди седмица Жозе Моуриньо оцени шансовете на Ливърпул да играе на финал в Шампионска лига през този сезон на 6%. И както никога досега, всички се съгласиха с португалеца, защото наистина е почти невъзможно да обърнеш резултат  0:3, още повече срещу Барселона. Към всичко това се добавиха контузиите на Мохамед Салах, Роберто Фирмино, Наби Кейта и Адам Лалана. Процентите за евентуален успех на Ливърпул вероятно паднаха още повече след новината, че всички важни играчи на Барселона няма да пътуват до Галисия и ще разпускат  през уикенда. Ситуацията никак не се подобряваше и от факта, че мърсисайдци имаха тежко пътуване до "Сейнт Джеймсис Парк", където играха 90 минути на високи обороти, постигайки волева победа, което им позволи да останат в битката за титлата във Висшата лига на Англия.  

Впрочем, ако погледнем по-глобално на всичко, Ливърпул размаза Барселона още преди мача, а след това излезе на "Анфийлд" и уби съперника си с четири гола.

Първият тест за характера на мъсисайдци стана именно срещата  с Нюкасъл. Бандата на Юрген Клоп тръгна за "Сент Джеймсис Парк" с три гола в кошницата си след пътуването до "Камп Ноу", от което всеки колектив може да изпадне в депресия. С оглед на програмата на конкурента Манчестър Сити и предстоящото домакинство на каталунците, напълно безсмислен изглеждаше сценарият, при който Ливърпул ще хвърли всички сили срещу "свраките". "Червените" спокойно можеха да направят равен и след това да чакат Барселона, планирайки лятната си отпуска. Вместо това футболистите на Ливърпул се хвърлиха в огъня, вкараха два гола, получиха два, а Дивок Ориги пет минути преди края отбеляза победното попадение, с което мърсисайци изпратиха ясно послание не само към почиващите в именията си каталунски съперници, а към всички, които обичат футбола: "Ние сме силни, ние можем, ние сме Ливърпул и винаги ще се борим до последно".

Това бе първата победа на Ливърпул.

Втората победа дойде на терена на "Анфийлд", където Клоп напълно надигра своя колега Ернесто Валверде, а отпочиналите футболисти на Барселона бяха пометени от пресата на съперника.

Тук трябва да отделим няколко момента.

Първо, какви проблеми имаше Ливърпул в първия мач и как ги реши Брадатия професор? На "Камп Ноу" едно от основните оръжия на Барселона бе излизането от отбрана с помощта на крайните защитници. Клоп успешно се справи с тази задача на "Анфийлд", използвайки висок и интензивният блок. Домакините с помощта на железните Джеймс Милнър и Джордан Хендерсън отрязаха Алба и Роберто. В крайна сметка каталунците нямаха свободно пространство за начало на атаките си.

Второ, как е възможно цял мач да играеш с девет човека? Този въпрос е към сеньор Валверде. Ако в първата среща нежеланието на Меси и Суарес да играят отбранително намираше своя отговор с голове, сега това няма никакво оправдание. Съвременните реалности не позволяват на играчите да не участват в пресата, особено при тази, която Ливърпул организира. Даже в горния блок нападателите трябваше да посрещат централните защитници или поне Ван Дайк, защото холандецът е великолепен с първия дълъг пас - заплаха, която се виждаше още на "Камп Ноу". На практика се получи мач 8 на 8, а отчитайки постоянната охрана на Садио  Мане, гостите бяха с човек по-малко и  Ливърпул прекрасно се възползва от този превес.

Трето, Барселона нямаше план Б. Като цяло, Валверде много лошо се бе подготвил за мача. И друг път сме говорили за Примера дивисион - турнир на дълга дистанция, който, с оглед на съперниците в него, спокойно можеш да проведеш и без план Б. В мачове с директно отстраняване и още повече в Шампионска лига подобно нещо е недопустимо.

След  първата среща похвалихме Валверде, но за 180 минути игра Клоп е с една глава по-силен от испанския си колега. Замяна на Салах? Няма проблеми. Фирмино е контузен? Ще му намерим замяна. Кейта? Там е Хендерсън. Три мача за десет дни? ОК. И нито един път немецът не излезе пред медиите с хленчене и оплаквания от календара или лошото време. Единственият момент когато уловихме емоциите на Клоп бяха при контузията на Андрю. Юрген се подготви блестящо за реванша, така че да няма въпроси към него  и го проведе като хирург, който оперира пациент.

Ливърпул два пъти се престрои в хода на срещата: след почивката премина в схема с двама нападатели в центъра, което постави Лангле и Пике в задънена улица, а след третия гол Клоп изтегли Вайналдум назад, минавайки към схема 4-5-1. Цялата игра на гостите минаваше през Серхио Бускетс, за това и Фабиньо го посрещаше в средния блок. Бразилецът получи ранен жълт картон (заради симулация на Суарес!), но проведе един от най-големите мачове в кариерата си. Ако погледнем схемата на шпагатите на Фабиньо, само един е пред собствената врата и всички успешни десет  са в центъра! За статистиката -  само един от шпагатите на Фабиньо е неуспешен.

Барселона нищо не можа да създаде, а играта 8 на 8 изтощи каталунците, които в Испания са далече от подобни физически натоварвания (още в първия мач се видя как домакините бавят времето и убиват темпото при пресата на Ливърпул). Може би е цяло щастие за "блаугранас", че получи  четвъртия гол в редовното време, за да не влезе срещата в допълнителното време, в което Ливърпул можеше да организира истински погром.

На всичко това Валверде не можа да отговори с нито едно свое действие и реакция на терена. Вече казахме за Меси и Суарес, както и за Алба и Роберто. Но напълно се провали и Иван Ракитич, чиито спадове през сезона станаха редовно събитие. А играта на Коутиньо може да бъде определена като тих ужас. Бразилецът показа пълна апатия на терена и никаква игра в атака. Именно Филипе трябваше да бъде основният елемент по разбиването на пресата на Ливърпул, но той тотално се провали. Но истинската картина, показваща  какво представляваше Барселона на "Анфийлд" бе при четвъртия гол на Ливърпул, който е повече от унизителен за каталунците.

Впрочем, отговорите на Валверде бяха след мача: "нас ни надиграха" и "опитахме се да играем по-дълбоко", което за треньор на Барселона води на практика до разстрел.

Но стига толкова за загубилите. Ясно е, че Барселона се нуждае от голямо преустройство, но в никакъв случай с играчи като Дембеле и Коутиньо. Лошото  е, че в клуба няма големи пари за големи играчи, но това е проблем на хунтата начело с Бартомеу.

Ние се връщаме към нашите герои от снощи, за да кажем: ликувай, Ливърпул! И респект, че станахме свидетели на един от големите мачове в историята на Шампионска лига, който може би с времето ще получи своето наименование, нещо подобно като Чудото от Истанбул.

Сега задачата на Брадатия професор е да не допусне главозамайване на футболистите си и да вкара отбора в решаващия мач от Шампионска лига със същата настройка, както в срещата с каталунците. Иначе всичко казано по-горе няма да има смисъл, а това 4:0 ще бъде обезценено и ще влезе в историята не като легендарен подвиг преди исторически триумф, а като голям мач, последван от огромно разочарование.

2043