През май 1996 година претендентите за провеждане на Световното първенство по футбол Япония и Южна Корея, които си съперничат по всички фронтове, решават да обединят усилията си, образувайки съвместна кандидатура. През есента заявката е одобрена от изпълкома на ФИФА, независимо от това, че президентът на организацията Жоао Хавеланж е обявява против. 

За първи път в историята на футбола Световното се провежда в две страни, за първи път мачове няма да се играят в главния град на страната-домакин и за първи път се състои в Азия. Турнирът в Япония и Южна Корея се провежда на 20 стадиона. Състезанието ще остане в историята с прекрасната си организация, голямо количество сензации и открития, но и с малката си резултатност в решаващите мачове и отвратителното съдийство. 

Състезанието започва с гръмка сензация. На 31 май действащият световен шампион и един от фаворитите на турнира е повален от Сенегал. Галите играят без своя лидер Зинедин Зидан, който пропуска и втората среща (0:0) с Уругвай. В третия мач тимът на Роже Лемер отново пада, този път от Дания и с позор напуска турнира, без да вкара гол, а за плейофите се класират сенегалците и уругвайците. 

С това не приключват сензациите. След Евро 2000 мнозина смятат Португалия за един от грандовете на световния футбол (тук много може да се спори), но така или иначе, португалците са фаворити в своята група с американци, корейци и поляци. В първата среща португалците пропускат три гола от САЩ, след това помитат с 4:0 Полша, но в последния двубой отстъпват на домакините и в крайна сметка Португалия повтаря съдбата на световния шампион. Аржентина преди старта на турнира е сочена за главен претендент за световната корона. Марсело Биелса наистина изгражда много силен по имена състав, който обаче не прави почти нищо запомнящо се на терена. Губейки от дузпа в изпълнение на Дейвид Бекъм, аржентинците не успяват да вземат връх над Швеция и се оказва, че успехът над Нигерия в първата среща е недостатъчен - напред продължават двата европейски отбора.

Руснаците винаги са имали някакви амбиции и "сборная" наистина започва добре - с победа над Тунис. Следват поражения от Япония и Белгия, които окупират първите две места, а руснаци и африканци се прибират у дома си. 

В другите групи няма изненади: Бразилия печели своя квартет с пълен актив от точки, Испания прави същото, а Мексико печели група G, оставяйки зад себе си Италия, която се класира благодарение на победата на Еквадор над Хърватия в последния кръг. Тук трябва да отбележим и победата с 8:0 на Германия над Саудитска Арабия. 

Осминафиналите. Независимо от няколко наистина нелоши мачове, специално място трябва да бъде отделено на двубоя между Южна Корея и Италия, в който главна роля изиграва еквадорският рефер Байрон Морено. От самото начало се разразява истинска битка, когато антигероят от Южна Америка в петата минути отсъжда дузпа в полза на домакините. Буфон спасява, а след това вкарва Кристиан Виери. Благодарение на гола на Сол Ки Хьон, домакините вкарват мача в допълнителните полувремена и дочакват спорното изгонване на Франческо Тоти, за да вкарат след това още един гол. Морено не спира със скандалните си отсъждания. В един епизод например отсъжда несъществуваща засада, точно когато Томази излиза сам срещу вратаря. 

В другите срещи е по-спокойно: англичаните разбиват датчаните, немците в края на двубоя довършват парагвайците, сенегалците отстраняват шведите и така стават втория африкански отбор, който се класира за четвъртфиналите.

Турците продължават да изненадват. В групата те дават голям отпор на бразилците, а в 1/8-финалите благодарение на гола на Юмит отстраняват домакините. Драматична е срещата между испанци и ирландци, когато Роби Кийн секунди преди последния съдийски сигнал изравнява и праща двубоя в допълнителните полувремена и дузпите, където испанците все пак надделяват. 

Четвъртфиналите ще се запомнят с поредната минимална победа на Германия, като този път успехът е срещу САЩ. Турците и сенегалците пък решават задачата, кой ще е главната сензация на това Световно. Мачът е докаран до допълнителните полувремена, когато в 94-та минута Илхан вкарва единственото попадение и праща европейците на полуфинал. Южнокорейците дават отпор на испанците, но трябва да кажем, че не без помощта на египетския съдия Джамал Ал-Гондур, който отменя чист гол на Мориентес. Стига се до дузпи, при които домакините са точни, а за "Ла Фурия" изпуска Хоакин. 

Световното Ел Класико е между Англия и Бразилия. Британците не показват нещо специално, което може да ги причисли към кандидатите за трофея, докато южноамериканците от мач на мач набират все по-голяма скорост. Въпреки това, резултатът е открит от англичаните чрез Оуен, но до почивката Ривалдо изравнява. Изходът на срещата е решен от куриозен гол на Роналдиньо, който от далечно разстояние поразява вратата на Дейвид Саймън. Бразилия отива на полуфинал, независимо от това, че скоро след попадението си Роналдиньо е изгонен. 

Когато проследявахме предишните издания на Световните първенства, винаги казвахме, че полуфиналните мачове стават украшения на турнира. Специално за Мондиал 2002 това обаче не е така. Срещите са лишени от зрелищност, а за щастие на всички, за финала се класират по-силните отбори. Роналдо вкарва своя пореден гол на турнира, донасяйки победата над турците, а Балак се отличава при успеха на Германия над Южна Корея. 

Интересен се получава двубоя за третото място, където корейците губят и остават четвърти, а интересният турски отбор записва най-доброто постижение в своята история.

Финалът е справедлив. Всички старания на германците изглеждат нищожни на фона на истинската сила на бразилците - грамотно, с тотален превес във всички линии, южноамериканците побеждават съперника си в решаващата битка. Впрочем, битка няма. Великолепният, оригиналът, Роналдо вкарва два гола. Едното попадение е след грешка на Кан, което не омаловажава усилията на играча на Интер. Бразилия за пети път се изкачва на световния пиедестал, а усещането е, че "селесао" трудно ще напусне това място.