Сюрпризите, съпътстващи Световното първенство през 1978 година започват от момента, в който Аржентина получава правото за провеждане на турнира и завършват когато един от отборите вдига желания трофей над главата си. Аржентинците се опитват да получат правото да организират и проведат Световното още през 1970 година, но са безумно разочаровани, тъй като Мексико печели надпреварата. Тогава се повтаря историята от 1938 година, но 40 години по-късно ФИФА "поправя" грешката си. 

Две години преди турнира обаче, в южноамериканската страна е извършен преврат и някои страни-участнички признават, че не горят от желание да пътуват до Аржентина. Холандия обмисля да се откаже от състезанието, а решението на Кройф да се съсредоточи върху компанията си за спортни артикули, вместо върху защитата на националната чест, предизвика много коментари. 

Форматът на първенството остава същият, както през 1974 година - 16 отбора, разделени в четири групи по четири тима в първата групова фаза, победителите и вторите отбори в групите продължават във втората групова фаза, където осемте отбора са разделени в две групи и победителите от тях отиват на финал. Участници са Австрия, Аржентина, Бразилия, Иран, Испания, Италия, Мексико, Перу, Полша, Тунис, Унгария, Франция, ФРГ, Холандия, Швеция, Шотландия.

Първият кръг е ознаменуван с няколко изненади. Първо, поляците стават първи в групата, изпреварвайки световния шампион ФРГ, който се промъква в следващия кръг под пресата на гладните за победи тунизийци. Шотландците, чиито треньор преди турнира казва, че "никой не може да попречи на хората му да спечелят трофея", пък не успяват да се класират за втория рунд. В трета група пък Австрия е лидер, оставяйки зад себе си бразилци и испанци. Бразилия бие австрийците, но срещу испанци и шведи се добира до равенство. Най-дискусионният момент в сблъсъка с Швеция се случва в самия край на първата част. Бразилия изпълнява корнер пред вратата на скандинавците, а голямата звезда на "селесао" Зико засича топката с глава в мрежата. Уелският рефер Клайв Томас обаче свири край на полувремето в момент, когато топката все още лети във въздуха, скандално не зачитайки попадението на бразилците. В последната група домакините не успяват да преодолеят италианците, но се справят с французите и унгарците.  

Във втория кръг всичко си идва по местата. В група А на първо място се оказват холандците, които в първия мач помитат с 5:1 австрийците. Мачът с ФРГ не е толкова лек (2:0), но победата над Италия осигурява място на Холандия на финала. 

В група В визата за финала се разиграва от два отбора. Разбира се, Полша и Перу нелошо се представят в първия кръг, но няма как да се борят с Аржентина и Бразилия. Изглежда, че всичко ще се реши в директния мач между фаворитите, но не! "Албиселесте" и "селесао" завършват наравно и поради това двата отбора трябва да вкарват колкото е възможно повече гола в следващите мачове. Когато аржентинците излизат срещу перуанците, резултатът в другия мач Полша - Бразилия 1:3 вече е известен. Аржентина помита с 6:0 Перу, което е достатъчно за класирането на домакините. 

Относно тази среща, около нея има съмнения за договорен характер, но повече от 30 години не са намерени доказателства. Едва през 2012 година перуанският сенатор Дженаро Ледесма разкрива детайли за договорка, постигната между президентите на двете държави по онова време - Хорхе Видела и Франсиско Бермудес. Според разкритията, държавният глава на Перу е дал съгласие неговият отбор да загуби с "нужния" на Аржентина резултат, като в замяна на това Видела е осигурил арестуването на 13 политически дисиденти от Перу, укриващи се в страната. "Видела имаше нужда Аржентина да спечели Световното първенство, за да може да изчисти лошия имидж на страната пред света", заявява преди две години сенатор Ледесма пред съд в Буенос Айрес.  

Трябва да отбележим, че бразилците напускат турнира непобедени. В мача за третото място те побеждават италианците, независимо, че допускат първи гол. На трибуните има 70 000 зрители, а около този двубой се шуми много, особено по отношение на това, че Дзоф допуска гол от 40 метра. 

Финалът е невероятен. "Монументал" събира 71 483 зрители, а отвън остават 2 милиона почитатели на най-великия спорт на земята. Началото започва с недоволство на Пасарела, който иска д бъде оправена превръзката на Рене ван дер Керхоф. Това нагнетява страстите на терена. От самото начало доминират "гостите". На острите атаки на "оранжевите" "албиселесте" отговарят само с постоянни нарушения и накъсвания на играта и дори стигат до гол в 38-та минута. Марио Кемпес по необясним начин се промъква между двама защитника и пуска топката покрай вратаря. Холандците имат своите шансове да изравнят, но вратарят на домакините играе мача н живота си. Краят на срещата наближава и в 82-та минута Дик Нанинг успява да се справи с двама противника и праща двубоя в допълнително време. Дик става първият футболист в историята на финалите футболист, който вкарва гол, влизайки като резерв. Малко преди последния съдийски сигнал Ренсенбринк може да донесе победата на европейците, но ударът му праща топката в гредата.

Този ход на събитията разгневява аржентинците, които се възползват и от умората на холандците. В 105-та минута Кемпес по фантастичен начин преодолява отбраната на холандците, вкарва гол и сякаш това ще бъде последното попадение на турнира. Не би. В последната минута Бертони обаче бележи и никой не се съмнява кой ще прибере златото. 

Така Холандия за втори пореден път губи финал от домакините на турнира, а Аржентина за първи път печели Световното.