Моля ви, елате на себе си!


Н. Гавазов

Моля ви, елате на себе си!

Националният отбор на България започна квалификационната си кампания за Мондиал 2014 с равенство 2:2 срещу Италия. Ако бъдем справедливи, ще признаем, че за първи път от няколко години насам видяхме много старание в действията на „трикольорите", воля за победа и огромно желание за игра, а всичко това няма как да не ни радва, особено на фона на досегашните изяви на национала спечелил си титулярно място сред аутсайдерите на Европа. FUTBOL TV е готов да сподели със своите читатели мнението си за представянето на България и да даде отговор на въпросите: Имаме ли право на оптимизъм от видяното в петък вечер и трябва ли да изпадаме в еуфория от един мач, в който пропуснахме да победим вицешампиона на Европа?

В интерес на истината, не си спомням в последните години българите да са играли с такава агресия, хъс и битка по целия терен. Колективният дух и желанието за игра бяха основното ни оръжие в топлата петъчна вечер, а най-изненадващото е, че Пенев по някакви си свои методи успя да направи от една сбирщина що годе добре изглеждащ среден европейски отбор. Лично аз се чувствам щастлив от видяното - можеше и да загубим, а можеше и да победим. По-важното е, че всички видяха отбор, който не се стресна от името на противника и се опита да даде всичко от себе си за да постигне своите цели и да зарадва публиката.

Тук някъде обаче ще кажа - стига с този наш прибързан оптимизъм и нека погледнем на мача без розовите си очила. България винаги е била страната на наивниците и обикновено след поредната еуфория много бързо сме се приземявали на земята. А тогава боли.

Първо, нека не забравяме, че Италия винаги е започвала неубедително кампаниите си за големите първенства и в хода на квалификациите постепенно е набирала скорост. Двубоят в петък вечер не прави изключение от това правило. „Скуадрата" изигра в София един от най-мързеливите си мачове през последните 5 години, по-мързеливо от онова 1:0 срещу Фарьорските острови на 2 септември 2011 година. Мързелът на италианците стана още по-очевиден когато хората на Прандели преминаха към схема на игра 4-4-2, Маджо се изтегли на десния фланг на отбраната, а Джовинко и Освалдо се прибраха зад централния кръг! Ако наставникът на гостите беше казал преди срещата, че ще постави крилото на Наполи в ариегарда, никой нямаше да му повярва. Това обаче стана факт и в момента на Апенините вървят дискусии, кое породи този ход на опитния специалист. Нека оставим вълненията на италианците на тях, но факт е, че противникът на българите игра с 30 % от възможностите си.

Второ, нека погледнем състава на Италия. Който поне малко гледа футбол (не български, а нормален - европейски) знае, че футболист след травма никога не се пуска в игра от първата минута. В случая с Де Роси обаче това не беше така и полузащитника на Рома започна титуляр. Резултатът е, че остави отбора си с човек по-малко. Следващият момент е свързан с Маркизио - полузащитникът на Ювентус винаги е играл близо до Пирло или зад него (по време на Евро 2012). При схема 4-4-2 Клаудио отиде на фланга! В задачата се пита: кога някога Маркизио е играл на фланга? Също така нека хвърлим един поглед и към линията на атаката, която беше изградена от Освалдо и Джовинко. Моите уважения към двамата футболисти, които всеки европейски гранд би се радвал да има, но това ли са най-добрите нападатели на Италия? А сега да погледнем и към защитата, в която зееше една огромна дупка в лицето на Огбоня. Играчът на Торино има едва 4 мача за Италия за последните две години. Нещо не ви ли се струва, че Прандели беше решил да обиграва нигериеца и хайде да си признаем, какво по-хубаво от това да го направи срещу аутсайдера България? Лично аз смятам, че Огбоня ще участва и в двубоя срещу Малта, а в останалите 8 мача от квалификациите той няма да играе. Резервата Пелусо пък има само един мач за „Скуадрата" и това потвърждава факта, че Чезаре беше решил да обиграва някои футболисти.

Трето, относно тактическата грамотност. Във футбола има елементарни неща, които се учат от децата в школите и след това се развиват при по-големите. Така поне е в Европа. Горчивата истина е, че нашите футболисти са тактически неграмотни и приказките, че Пенев бил голям специалист изобщо не отговарят на истината. Няколко пъти Миланов и Манолев се събираха в средата на терена и оставаха цялата дясна половина на Бодуров - подобно нещо можеш да допуснеш в един мач максимум два пъти, а при нашите си беше редовна практика! А какво да кажем за ситуациите, при които Попов тръгва в атаката, Дяков много правилно започва да го покрива, но в задачата се пита, какво търси Гаджев непосредствено зад Ивелин, оставяйки по този начин една голяма дупка, която няма как Иванов или Минев да покрият. В същото време се пита, къде бяха играчите ни, които трябваше бързо да подсигуряват атакуващият по крилото? Явно Пенев беше забравил да им го каже или тази лекция е една от пропуснатите по време на теоретичните занимания. А сега да разгледаме и вторият гол на италианците. Най-напред грешка на „тактически" грамотния Михайлов - след като закъсня, той не трябваше да излиза, още повече, че центрирането е късо. Отделно от всичко това, Освалдо беше оставен непокрит в наказателното поле, а едно от правилата гласи, че никога един гол не е случаен, когато противник е оставен сам в наказателното поле. Да, но след мача Пенев и играчи ни убеждаваха, че голът на италианците дошъл от нищото и по това човек може да си направи изводите каква е степента на грамотност на нашите футболисти. Истината е, че италианците се разиграха за 5 минути и вкараха два гола, което пък показва колко е издръжлива защитата ни, а при първия гол показва и колко е стабилен Михайлов (тук ще кажа, че спаси три опасни положения).

Разбира се, по темата може да се разсъждава още много, но гореизложеното е напълно достатъчно да си направим някои изводи:

1. Националите ни заслужават поздравления. За това защото за първи път от много време не играха като баби.

2. Трябваше да бием италианците, защото това е най-слабата „Скуадра адзура" от поне едно десетилетие.

3. Тези, на които играта на нашите в тактическо отношение им е харесала, явно освен мачове от българското първенство други не гледат.

4. С този футбол нямаме шансове да се класираме, ако не стане чудо разбира се.

5. Един хубав мач на национала не променя общата тенденция - българският футбол е полумъртъв, хората бягат от стадионите, а нещата продължават да отиват към по-зле. Дори с 5:0 да бяхме победили, това нямаше да върне отборите ни в евротурнирите, нито децата в школите, а срамът от предишните представяния на национала няма как да бъде измит.

Най-важното е човек да бъде реалист. От поредната еуфория никой няма нужда и най-глупавото е  да с радваме като обезумели на това, че сме взели точка срещу отбор като петъчна Италия. Преди 67 години на днешния ден народът беше изпаднал в нещо подобно. Последствията все още ги търпим. Моля ви, елате на себе си!

 

  Сподели
636