Моля ви, елате на себе си!
Н. Гавазов
Националният отбор на България започна квалификационната си кампания за Мондиал 2014 с равенство 2:2 срещу Италия. Ако бъдем справедливи, ще признаем, че за първи път от няколко години насам видяхме много старание в действията на „трикольорите", воля за победа и огромно желание за игра, а всичко това няма как да не ни радва, особено на фона на досегашните изяви на национала спечелил си титулярно място сред аутсайдерите на Европа. FUTBOL TV е готов да сподели със своите читатели мнението си за представянето на България и да даде отговор на въпросите: Имаме ли право на оптимизъм от видяното в петък вечер и трябва ли да изпадаме в еуфория от един мач, в който пропуснахме да победим вицешампиона на Европа?
В интерес на истината, не си спомням в последните години българите да са играли с такава агресия, хъс и битка по целия терен. Колективният дух и желанието за игра бяха основното ни оръжие в топлата петъчна вечер, а най-изненадващото е, че Пенев по някакви си свои методи успя да направи от една сбирщина що годе добре изглеждащ среден европейски отбор. Лично аз се чувствам щастлив от видяното - можеше и да загубим, а можеше и да победим. По-важното е, че всички видяха отбор, който не се стресна от името на противника и се опита да даде всичко от себе си за да постигне своите цели и да зарадва публиката.
Тук някъде обаче ще кажа - стига с този наш прибързан оптимизъм и нека погледнем на мача без розовите си очила. България винаги е била страната на наивниците и обикновено след поредната еуфория много бързо сме се приземявали на земята. А тогава боли.
Първо, нека не забравяме, че Италия винаги е започвала неубедително кампаниите си за големите първенства и в хода на квалификациите постепенно е набирала скорост. Двубоят в петък вечер не прави изключение от това правило. „Скуадрата" изигра в София един от най-мързеливите си мачове през последните 5 години, по-мързеливо от онова 1:0 срещу Фарьорските острови на 2 септември 2011 година. Мързелът на италианците стана още по-очевиден когато хората на Прандели преминаха към схема на игра 4-4-2, Маджо се изтегли на десния фланг на отбраната, а Джовинко и Освалдо се прибраха зад централния кръг! Ако наставникът на гостите беше казал преди срещата, че ще постави крилото на Наполи в ариегарда, никой нямаше да му повярва. Това обаче стана факт и в момента на Апенините вървят дискусии, кое породи този ход на опитния специалист. Нека оставим вълненията на италианците на тях, но факт е, че противникът на българите игра с 30 % от възможностите си.
Второ, нека погледнем състава на Италия. Който поне малко гледа футбол (не български, а нормален - европейски) знае, че футболист след травма никога не се пуска в игра от първата минута. В случая с Де Роси обаче това не беше така и полузащитника на Рома започна титуляр. Резултатът е, че остави отбора си с човек по-малко. Следващият момент е свързан с Маркизио - полузащитникът на Ювентус винаги е играл близо до Пирло или зад него (по време на Евро 2012). При схема 4-4-2 Клаудио отиде на фланга! В задачата се пита: кога някога Маркизио е играл на фланга? Също така нека хвърлим един поглед и към линията на атаката, която беше изградена от Освалдо и Джовинко. Моите уважения към двамата футболисти, които всеки европейски гранд би се радвал да има, но това ли са най-добрите нападатели на Италия? А сега да погледнем и към защитата, в която зееше една огромна дупка в лицето на Огбоня. Играчът на Торино има едва 4 мача за Италия за последните две години. Нещо не ви ли се струва, че Прандели беше решил да обиграва нигериеца и хайде да си признаем, какво по-хубаво от това да го направи срещу аутсайдера България? Лично аз смятам, че Огбоня ще участва и в двубоя срещу Малта, а в останалите 8 мача от квалификациите той няма да играе. Резервата Пелусо пък има само един мач за „Скуадрата" и това потвърждава факта, че Чезаре беше решил да обиграва някои футболисти.
Трето, относно тактическата грамотност. Във футбола има елементарни неща, които се учат от децата в школите и след това се развиват при по-големите. Така поне е в Европа. Горчивата истина е, че нашите футболисти са тактически неграмотни и приказките, че Пенев бил голям специалист изобщо не отговарят на истината. Няколко пъти Миланов и Манолев се събираха в средата на терена и оставаха цялата дясна половина на Бодуров - подобно нещо можеш да допуснеш в един мач максимум два пъти, а при нашите си беше редовна практика! А какво да кажем за ситуациите, при които Попов тръгва в атаката, Дяков много правилно започва да го покрива, но в задачата се пита, какво търси Гаджев непосредствено зад Ивелин, оставяйки по този начин една голяма дупка, която няма как Иванов или Минев да покрият. В същото време се пита, къде бяха играчите ни, които трябваше бързо да подсигуряват атакуващият по крилото? Явно Пенев беше забравил да им го каже или тази лекция е една от пропуснатите по време на теоретичните занимания. А сега да разгледаме и вторият гол на италианците. Най-напред грешка на „тактически" грамотния Михайлов - след като закъсня, той не трябваше да излиза, още повече, че центрирането е късо. Отделно от всичко това, Освалдо беше оставен непокрит в наказателното поле, а едно от правилата гласи, че никога един гол не е случаен, когато противник е оставен сам в наказателното поле. Да, но след мача Пенев и играчи ни убеждаваха, че голът на италианците дошъл от нищото и по това човек може да си направи изводите каква е степента на грамотност на нашите футболисти. Истината е, че италианците се разиграха за 5 минути и вкараха два гола, което пък показва колко е издръжлива защитата ни, а при първия гол показва и колко е стабилен Михайлов (тук ще кажа, че спаси три опасни положения).
Разбира се, по темата може да се разсъждава още много, но гореизложеното е напълно достатъчно да си направим някои изводи:
1. Националите ни заслужават поздравления. За това защото за първи път от много време не играха като баби.
2. Трябваше да бием италианците, защото това е най-слабата „Скуадра адзура" от поне едно десетилетие.
3. Тези, на които играта на нашите в тактическо отношение им е харесала, явно освен мачове от българското първенство други не гледат.
4. С този футбол нямаме шансове да се класираме, ако не стане чудо разбира се.
5. Един хубав мач на национала не променя общата тенденция - българският футбол е полумъртъв, хората бягат от стадионите, а нещата продължават да отиват към по-зле. Дори с 5:0 да бяхме победили, това нямаше да върне отборите ни в евротурнирите, нито децата в школите, а срамът от предишните представяния на национала няма как да бъде измит.
Най-важното е човек да бъде реалист. От поредната еуфория никой няма нужда и най-глупавото е да с радваме като обезумели на това, че сме взели точка срещу отбор като петъчна Италия. Преди 67 години на днешния ден народът беше изпаднал в нещо подобно. Последствията все още ги търпим. Моля ви, елате на себе си!
Сподели
17348832681734883314.jpg)
1730997476.png)
Що се отнася до циганите, прав си, че положението е сходно. И има сходен модел за разрешаване на проблема. Престъпление и наказание. Какво направи Пенев? Показа им какво не трябва да правят, какво е хубаво да правят и им даде избор - или спазват правилата и играят за националния, или не. За да се укротят циганите, трябва да им бъде дадена алтернатива на сегашния им начин на живот - нещо, за което си струва да се откажат от кражбите и измамите. След това полицията да започне да си върши работата. Но такива неща в момента са фантасмагорични.
Пенев вече 6 мача е треньор на националния отбор. Нито веднъж той не показа (в мачовете и извън тях) намерение да нарушава футболните правила. Другите треньори преди него тръгваха още в първия мач с отвратително анти-футболно поведение. Дали вярвам или не в него няма значения, действията му всички ги виждаме. И независимо дали това следствие е съзнателно търсено или не, неговото поведение от последните месеци е директно противопоставяне срещу БФС. И според мен тая излагация с билетите го потвърждава. И пак няма значение дали става въпрос за съзнателно действие. Дори да са имали други мотиви, Перукан и сие на практика му направиха мръсен номер.
Що се отнася до духането на супата, тогава да, изложи се наистина, но да бъдем справедливи: беше провокиран. Пенев е дал много на националния отбор като футболист и всички му дължахме повече уважение тогава. За няколко слаби игри много хора го нападнаха все едно е продал мача или нещо по-лошо. За мен такова избухване може да бъде простено. Пък и доста годинки минаха. Виж на простотиите на Попов или Манолев естествено трябва да им бъде обърнато внимание.
Един начин за промяна е именно натискът. Натиск отдолу. Забележете, че никой, колкото и недосегаем да изглежда, не обича да е под напрежение. Нали затова престъпниците купуват медиите и по света, и у нас. Ако истината се разкрие, някой може да протестира. А ако достатъчно хора протестират, на някого може и да не му се размине.
Пенев - нима вярваш, че този човек, който в София 10г имаше незаконно заведение точно до НДК, че точно той ще разваля статуквото. Човекът, който заяви пред цяла България "Да духат супата"
Ние - критикуваме без реално да помагаме. Как да помогнем?! В БГ няма държава, ти искаш ние да помогнем. Как?!
Ритачите не били виновни - тук донякъде си прав. Виновни са родители и школи. Но, все пак не може Попов да заяви, че не му пука има ли публика. И в Европа играчите не са най-умните, но никой не се осмелява да говори това. Освен Аршавин и Попов.
БГ футболът тръгвал нагоре - НЕ. Нагоре се тръгва като се положи здрава основа. Долу, в школите. В юношеските формации. Когато, за да се издигне някой не е нужно майка му да спи с треньора.
И когато в една страна има чумна епидемия - това си е чумна епидемия, независимо дали се харесва или не на някого. И наричането на нещата с истинските им имена е първа стъпка, макар и малка, за да се започне изграждане на разрушеното. Всичко друго е много емоции и малко разумни доводи.
А за националната гордост....не е тук мястото да говорим. Когато ми покажеш друга столица в света с толкова много главни улици и булеварди посветени на пълководци-окупатори на една друга страна....тогава можем да поспорим дали проблемът е само във футбола или той е отражение на всичко останало.
Преценката ви за ситуацията е изключително мърлява и увъртяна. Като ви слушам(чета, де), излиза, че всички са еднакво виновни за всичко и всичко е с еднакво ниско качество. Ще се повторя: Да, ама не!!!
Първо, футболистите не са виновни. Един футболист започва да се формира като такъв на 10-12 годишна възраст. Тогава е началото. После машината го подхваща и го изплюва в реалния свят чак когато е на 30-35 години. 10-12 годишните са ДЕЦА, които едва започват да развиват характера си. На практика школите ВЪЗПИТАВАТ футболистите не само като футболисти, но и като хора. Ако вашето възпитание е минало в семейство и училище, тяхното е предимно в школата!!! Като се изключат индивидуалните разлики остава общото за поколението! Чий продукт е то - естествено, на управниците, на "важните" хора. Ръководството на БФС, собствениците и управниците на клубовете и всички останали надолу по веригата, които смирено и срещу лична изгода им се подчиняват. Слушковци-послушковци. Това са треньорчета, мениджърчета и всякаква подобна отвратителна сган.
Вместо да обиждаме футболистите на чалгари и манекени, нека си спомним кой ги заведе в дискотеките. Точно така - гореспоменатите бяха. Хубаво е винаги да ги изброяваме поименно и да изтъкваме всяка тяхна отвратителна постъпка. Това ще бъде стъпка в правилната посока. Боби Михайлов, Тодор Батков, Васил Божков, Коко Динев, Гриша Ганчев (с уговорката, че сред останалите пошли и посредствени школи неговата леко изпъква, при това в положителен смисъл), Наско Сираков, Мъри Стоилов, Данчо Лечков, и още, и още...
Футболистите може да са всякакви, но няма смисъл да бъдат обвинявани за това - те не са виновни. Като нападате тях, измествате проблема. Което е тъпо. При тия условия и това, което са направили, колкото са се развили, и то е много и всъщност заслужава уважение. Естествено има и изключения - Валери Божинов плю многократно на онова, което имаше(и което никой друг по онова време нямаше). Също така условията за Малката перука не бяха същите като на другите.
Друго, хората, които се опълчват срещу статуквото, трябва да бъдат подкрепяни. Ако някой иска статуквото да падне, разбира се!! За мен вашата позиция е ясна: уж критикувате, обаче тази пасивна и неугледна критика ПОДКРЕПЯ цялата кочина. Заставайки срещу Пенев, оставате на страната на Перукан, Батков, Лъчо Танев...
Не разбирате ли? За пръв път някой предизвиква мръсната сган, която контролира футбола. При това не критикувайки, а съзидавайки. Посланието е ясно - "Аз няма да работя по начина, по който вие го правите!" И на БФС това не му се нрави. БФС нарочно не подкрепя Пенев. БФС саботира националния отбор от много време. Това стана съвсем очевидно с назначението на Матеус. Защо иначе от всички възможни чуждестранни треньори избраха най-некадърния, провалил се навсякъде преди?! В последното интервю Матеус каза, че лично Михайлов подкрепял развалянето на дисциплината в отбора. Дали да му повярваме? Познаваме Михайлов, дори да не е истина, звучи ПРАВДОПОДОБНО!! Сегашното поведение на Михайлов го подкрепя!! В този момент, когато националния тръгва леко нагоре, след почти десет години отвратителни експерименти и ужасно управление, точно сега БФС изтърси ебати цените за мачовете. 10 лева за Б и Г сектори!! 10 лева!! И то не само за мача с Италия. Толкова и за Армения!! Никъде не прочетох критична статия за отвратително високите цени. Нито един сайт, вестник или телевизия не изрази пряко мнение против БФС по този въпрос!!! На много малко места се спомена между другото. Но навсякъде имаше статии за това, колко малко хора имало на стадиона. Вместо това журналистите се разделиха на две малоумни и супер неадекватни позиции в двата полюса. Четеш едните и ехей вече се класираме за световно първенство. Четеш другите и всичко е ебати чернилката, бел ден не може да видим, всички са маскари и олигофрени.
А важното го няма. Сега важният въпрос е "Защо БФС не направи жест на уважение и подкрепа към новия треньор на отбора и не пусна хората безплатно?" Вместо това наду цените. Няма друг логичен отговор освен саботаж.
Що се отнася до посредствеността, никой отбор, който играе колективно и се раздава на максимум, не е посредствен.
За мача с Италия: Подкрепям твърдението, че в историята остават само резултатите и равният си е равен. Независимо с какъв състав са играли гостите. Това си е техен проблем. Дали обаче равенството като домакин е повод за национана гордост?! Аз помня победи срещу Франция на Платини, Белгия на Кулеманс, Германия на Клинсман, Фьолер и др. Поради това смятам, че на равен резултат се радва само посредствен човек, или такъв, който е докаран насила до подобно състояние.
За мача с Армения: Победа с 1:0. Да. 3 точки. Важни. Но пак си спомням как Люксембург редовно губиха в София с по 4:0. И никой не го правеше на въпрос.
Уважаеми радетели на БГ ритачите и в частност на чалгарите. Тази небивала Ваша радост само показва колко е зле БГ "футбол". Той прилича на един човек в клинична смърт, у когото се появяват някакви слаби импулси и според вас той на следващият ден е способен да стане да потича около болницата. Но светът цени резултатите постигнати с положени съответни постоянни усилия. И дори утре чалгарите да победят Бразилия, това отново ще е още една случайност. Защото зад нея не стои нищо. Няма стадиони, няма бази, няма треньори, няма школи, няма футболисти с някаква елементарна грамотност за футбола. Има корупция, има черно тото, има уговорени мачове, има заплахи. Нима някой вярва, че на този фон постигнатите 4 точки биха били някаква основа за бъдещето....Не. Обикновена случайност. Когато се събират много случайности, тогава можем да приемем, че това не е случайност.
А дотогава....... празнуването на подобни "епохални успехи" само ще показва колко зле е всичко. И ако за Вас "небългарин" означава човек, който се старае да не е посредствен: да, аз не съм българин, патриот и всички подобни клишета.......
Благодаря за вниманието. Малко със зкъснение, но.... :wink:
Наистина не е за вярване, но е факт! Що просто не му се зарадвате? Аз лично винаги ще се радвам, когато играят по този начин, дори и винаги да падат. Важно е да побеждаваш наистина, но по-важно е да играеш достойно. Важно е да имаш технически възможности, но по-важно е да имаш хъс и смелост.
Срещу Испания:
- титуляри: Буфон, Бонучи, Киелини, Де Роси, Маджо, Джакерини, Пирло, Маркизио, Мота, Касано, Балотели. Схемата е 3-5-2.
- резерви: Джовинко, Огбона, Бардзали.
Срещу България:
- титуляри: Буфон, Бардзали, Бонучи, Огбона, Маджо, Джакерини, Де Роси, Пирло, Маркизио, Джовинко, Освалдо. Схемата е 3-5-2.
7 от титулярите съвпадат, 8 от футболистите, взели участие в срещите.
Единственият, който е титуляр срещу България, без да е нито титуляр, нито резерва в мача срещу Испания е Освалдо, който отбеляза два гола.
Петима от групата на европейското не са повикани по здравословни причини: Абате, Киелини, Монтоливо, Балотели и Касано. Само двама от тогавашната група са пропуснати по преценка на треньора: Ди Натале (34-годишен) и Мота(30-годишен). На тяхно място са повикани Поли и Дестро (съответно на 22 и 21 години).
И изобщо съставът на Прандели си беше подреден по обичайния за него начин, с футболисти, които вика редовно. И не съм съгласен, че италианците се лигавили, подценявали и изобщо били несериозни. Българите ги надиграха, защото ги изненадаха. А ги изненадаха, защото това е първият официален мач на Пенев като треньор! Прандели нямаше как да знае какво да очаква, защото никога не е имал възможност да гледа този отбор преди. Както всички нас всъщност.
И това, което направи Пенев заслужава уважение, защото не е нещо случайно. Това е успех завоюван с труд, а не случайно съвпадение на обстоятелства, както се опитвате вие да изкарате.
Естествено, един успешно изигран мач не води задължително до още такива. Сигурен съм, че колективът в отбора е все още твърде крехък. Може би едва в края на квалификациите, в случай че Пенев продължи да работи по същия начин, ще се е образувало стабилно ядро. Но, ако продължат да играят със същия хъс и организация, според мен с право можем да ги считаме на равностойни с Чехия и Дания. Отбори далеч от истинска световна класа, но още по-далеч от онова нещастие, което беше нашия отбор последните има няма 10 години.
А това е много, не може да не се съгласите. И си заслужава да му се зарадва човек.
Колкото до мача Италия - Малта, не вярвам скуадрата да има много проблеми. Смятам, че след мача в София те се поядосаха и ще излеят доста спортна злоба на малтийците. А футболистите, които не играят често, винаги са по-мотивирани да се докажат. Дестро е чудесен играч и очаквам да вкара. А Мота не го е викнал, защото не е очаквал да му трябва толкова стабилна халфова линия. Още преди повиквателните явно е решил да играе с по-агресивното 3-5-2, което е значело да викне Мота и да го остави на пейката, а Мота не е футболист за пейката. Ночерино е играч с много хъс и е доста стабилен. Смятам, че ще играе на ниво срещу Малта. Абе 3:0 с два гола на Дестро и един на Освалдо.
Маджо пък игра като бек срещу Англия по време на продълженията, след като смени Абате. А затова, че те смениха схемата именно 20 минути след началото на второто полувреме самия Маджо го казва(цитиран от българска медия): "Сменихме схемата и получихме веднага гол. Това е доста дразнещо, но не мисля, че причината е в добавянето на четвърти човек в защитната формация."
Дали смяната на схемата е била грешка от страна на Прандели е друг въпрос. Според мен не. Напротив - случващото се на терена наложи смяна на схемата. Българите (колкото и невъзможно да изглежда) тотално се наложиха в центъра в началото на второ полувреме. По този начин изолираха крилата на италианците, а освен това най-слабата част от нашия отбор по мое мнение са бековете. Затова в атакуващ план беше все едно например Маджо дали ще атакува от по-предна или по-задна позиция. С новата схема играта стана по-равностойна, а положенията за Италия се увеличиха и станаха по опасни. Може би дори с навременното си решение Прандели спаси мача. Ако натискът на българите беше останал толкова силен през цялото полувреме, вероятността да отбележат 2, а не само един гол, би била доста голяма.
Агресивна игра още от първите минути- как им стигна въздуха не знам 😀 Гаджев аут -на негово място някой, който умее да играе в защитната линия- и пелето ще е по-полезен. Мисля, че България ще вземе двата мача с Армения и Дания. След това нищо хубаво...
Моето лично мнение е, че България надигра Италия в по-голяма част от времето, защото ги изненада. Играха отборно, задружно, тактически и технически правилно, доколкото им позволяват възможностите. Нещо, което не се е случвало откакто Балъков играеше 2003 година. Това е огромно израстване, заслугата, за което е единствено на Любо Пенев. И не виждам, защо да не се радвам и защо да не подкрепям развитието в добра посока. Естествено роля изиграха много фактори - това, че сме домакини, контузиите при италианците.
Но това, че те са се "лигавели", е пълно безумие!!! На италианците им беше трудно срещу България. Това естествено не означава, че ще е така в Италия. Първо изненадата ще липсва. Но какво от това. За мен е много повече от достатъчно, че футболистите играят с желание и на прага на възможностите си.
да си кажем- " пиянството на един народ"...