Първото поражение на Зинедин Зидан начело на френския национален отбор дойде на един от най-неприятните възможни стадиони – "Сан Сиро“ в Милано. Франция отстъпи с 1:3 на Италия в двубой от Лигата на нациите и за първи път в новата ера на легендарния специалист трябваше да приеме, че игровата му концепция все още има сериозни несъвършенства. Загубата сама по себе си не е повод за паника, но начинът, по който се стигна до нея, разкри проблеми, които Зидан няма да може да пренебрегне.

Французите започнаха обещаващо, демонстрираха агресия в пресата и бързо показаха, че имат намерение да наложат своя стил. Ранното попадение на Майкъл Олисе беше логично отражение на силните начални минути и даде основание да се очаква, че гостите могат да контролират срещата. Постепенно обаче Италия намери начин да неутрализира предимствата на съперника, а слабостите в дефанзивната организация на Франция започнаха да се открояват все по-ясно.

OЩЕ...

11.11.26 | 22:16

Дойде моментът: Защо Крупи е очевиден избор за националния отбор на Франция на Зидан

Най-големият проблем за Зидан беше липсата на стабилност в защита. Мало Густо и Дайо Упамекано имаха изключително трудна вечер, а французите допуснаха два наказателни удара и общо три попадения. Това не беше просто резултат от индивидуални грешки, а сигнал за проблеми в организацията на целия отбор. Когато защитниците губят прекалено много единоборства, а останалите футболисти не успяват да компенсират с необходимата агресия и позициониране, дори най-качествените състави стават уязвими.

Самият Зидан не се опита да прикрие недостатъците. "Бяхме в мача, но в защита не се представихме добре. Загубихме много единоборства и не бяхме достатъчно убедителни без топка. През второто полувреме постепенно се разпаднахме, особено след втория допуснат гол. Излязохме от рамките на това, което трябваше да правим“, призна селекционерът.

Тези думи показват, че проблемът не е останал незабелязан от треньорския щаб. По-притеснителното е, че Франция не успя да реагира адекватно, след като загуби първоначалния си контрол върху двубоя. Вместо да възстанови организацията си, отборът постепенно се отдалечи от предварителния план и позволи на Италия да диктува развитието на срещата.

Франция загуби и атакуващата си острота

Ако защитата беше най-видимата слабост на гостите, атакуващата игра също не предложи достатъчно основания за оптимизъм. След силното начало и попадението на Олисе французите постепенно загубиха скоростта и разнообразието в нападение. Те продължиха да владеят топката в определени периоди, но все по-трудно намираха начин да превърнат притежанието в реална опасност.

Особено показателно беше представянето след 60-ата минута, когато Франция почти не успя да застраши сериозно вратата на Джанлуиджи Донарума. Това е проблем, който не може да бъде обяснен единствено с отсъствието на отделни футболисти. Отбор с атакуващия потенциал на "петлите“ трябва да разполага с повече решения, когато първоначалният план не дава резултат.

Раян Шерки също обърна внимание на промяната в игровия облик на тима. "Започнахме добре. Направихме това, което искахме – да пресираме високо и да отнемаме топката, както се случи и при гола. След това обаче стана трудно. Мисля, че трябваше да движим топката по-бързо, но за съжаление не го направихме. Ще си извлечем много поуки. Нямаше как всичко да бъде перфектно, опитахме се да се справим възможно най-добре при наличните условия“, коментира футболистът.

Именно скоростта на разиграването се оказа един от ключовите проблеми. Когато Франция не успяваше да изнесе топката достатъчно бързо, италианците получаваха време да възстановят позициите си и да затворят пространствата. Така първоначалната агресия на гостите постепенно загуби ефективността си, а нападението остана без необходимата динамика.

Кадровите проблеми ограничиха възможностите на Зидан

Разбира се, представянето на Франция трябва да бъде разглеждано и през призмата на сериозните кадрови затруднения. Зидан не можеше да разчита на редица важни футболисти, сред които Калулу, Кунде, Чуамени, Аклиуш, Тюрам и Килиан Мбапе. Подобна липса на качество и опит неизбежно се отразява върху възможностите на всеки национален отбор.

Отсъствията принудиха селекционера да импровизира и да даде шанс на няколко млади футболисти. Сред тях бяха Сени Маюлу, Ели Джуниър Крупи и Саел Кумбеди. Това е част от процеса на изграждане на новия състав, но същевременно създава предпоставки за непостоянство, особено когато младите играчи трябва да се справят с натиска на голям международен мач.

Лукас Да Куня откровено призна, че отборът все още се намира в начален етап на развитие. "Със сигурност сме млад отбор. Има много футболисти, които никога не са играли заедно. Все още сме в началото“, заяви той.

Това обяснение има своето основание. Националните отбори разполагат с ограничено време за тренировки и изграждане на игрови връзки, а когато към това се добавят многобройни отсъствия, задачата на селекционера става още по-сложна. Зидан обаче ще трябва да намери начин да компенсира тези ограничения, без да допуска сериозно разклащане на цялостната структура.

Изборът на състава също поражда въпроси

Кадровите проблеми не отменят необходимостта от анализ на решенията на селекционера. Представянето на Мало Густо беше сред най-слабите моменти в защитата, а липсата на достатъчно игрова практика при футболиста вероятно е оказала влияние върху представянето му.

Възниква и въпросът дали Уорън Заир-Емери не можеше да бъде използван като алтернативно решение за някои от проблемните позиции. При толкова много отсъстващи изборът на състав неизбежно изисква компромиси, но именно в подобни ситуации се оценява способността на един треньор да намери правилния баланс между индивидуалните качества и нуждите на колектива.

Зидан обаче не изглежда склонен да прави генерални промени след първото поражение. "Не трябва да променяме нищо само заради една загуба“, беше категоричен той.

Тази позиция може да бъде разчетена като желание да се запази доверието в изгражданата игрова концепция. Една загуба не е достатъчна, за да бъде поставен под съмнение целият процес, особено когато отборът е бил принуден да играе без толкова важни футболисти. Но запазването на основната идея не означава отказ от корекции. Напротив – именно способността да се отстраняват слабостите, без да се губи идентичността на отбора, ще бъде едно от най-важните предизвикателства пред Зидан.

Двубоят с Турция ще покаже реакцията на Франция

След поражението от Италия французите нямат много време за равносметки. Предстоящият двубой с Турция придобива сериозно значение, тъй като от резултата зависи класирането на Франция за четвъртфиналите в Лигата на нациите.

Този мач ще бъде важен не само за турнирната ситуация, но и за увереността на отбора. Зидан трябва да намери по-добър баланс между атакуващата агресия и защитната сигурност. Франция показа, че може да започва срещите с висока интензивност и да притиска съперника, но също така демонстрира колко трудно ѝ е да запази това ниво, когато загуби контрол върху развитието на двубоя.

Най-важната задача ще бъде възстановяването на колективната организация. Индивидуалната класа на френските футболисти не подлежи на съмнение, но тя трябва да бъде подкрепена от ясна структура, особено в моментите, когато съперникът поема инициативата. В противен случай дори най-силните атакуващи изпълнители няма да могат да компенсират проблемите в останалите линии.

Първата загуба на Зинедин Зидан начело на Франция не е повод за драматични заключения. Тя обаче е важен сигнал, че пътят към изграждането на новия отбор няма да бъде безпроблемен. Италия показа как могат да бъдат наказани слабостите на "петлите“, а сега от Зидан зависи дали ще успее да превърне поражението в полезен урок.

Истинският тест за новия селекционер няма да бъде самата реакция след загубата, а способността му да извлече правилните поуки и да върне Франция към убедителния футбол, който демонстрира в началото на двубоя в Милано