Може би изненадващо за някои, Станимир Стоилов е новият страши-трнеьор и селекционер на България. Определено това трябва да е повод за оптимизъм, защото след кошмарната игра на "трикольорите" откакто "трите хикса" Пламен Марков наново пое тима, надали има къде по-ниско да падне нивото на родните национали. Измъчените мачове срещу Северна Ирландия, Финландия, Черна Гора, Грузия, както и безплодното 0:0 срещу Италия и кошмарът, наподобяващ роман-бестселър на Стивън Кинг, който всички родни фенове на футбола изпитаха при разгрома от Сърбия с 6:1 (а можеше и 8...) ни показаха докъде може да стигне деградацията на един национален отбор. А след "ерата Стоичков" това бе трудно да се понесе...

Да се надяваме, че младият Стоилов ще промени този черен "регрес" в представителния ни тим. Шансовете ни поне за второто място в групата все още не са изчезнали, стига да постигнем добри резултати срещу Ирландия и Кипър, и естествено да не губим повече точки срещу тимовете от 5-та и 6-та урна (Грузия и Черна Гора). След "шоуто" което наблюдавахме в Тбилиси и най-вече Белград, това изглежда като глава от научнофантастичен роман, но все пак промените може и да доведат до възход. Мъри вече се доказа като треньор, след като от група футболисти създаде един конкурентноспособен европейски в лицето на Левски през 2005-7 г.. Може само да се надяваме, че той ще използва наученото от тези години на "Герена" и ще го приложи в националния. "Сините" играха красив, надъхан и резултатен футбол, и се представяха повече от добре срещу множество европейски грандове. Тогава Мъри нямаше на разположение кой-знае какви звезди, нито много голям избор от футболисти, но въпреки това успя да изгради една добре смазана футболна механика. Сега, като треньор на България Мъри ще разполага с далеч по-голям избор от изпълнители, сред които няколко скъпи и доказани по световните терени футболисти като Димитър Бербатов, Мартин Петров, Стилиян Петров, Благой Георгиев, Велизар Димитров, Александър Тунчев, а и естествено "старите кучета" от онези славни години на "синия" клуб - Станислав Ангелов, Димитър Телкийски, Христо Йовов, Валери Домовчийски, Игор Томашич и Елин Топузаков. Би следвало тези възможности да успеят да запълнят някой от "дупките" в старата тактика на Стоилов.

Димитър Бербатов, без никакви клубни или фенски пристрастия, определено е футболист от световна класа (показва го почти всеки мач с Манчестър), но за национала играта му определно бе далеч от очакванията на всеки футболен запалянко. В интерес на истината, Бербатов не е играл "на ниво" с националната фланелка от квалификациите за Евро 2004. Изглежда наставниците след Пламен Марков (включително и при повторното завръщане на Марков) така и не успяваха да изградят схемата на отбора така, че да успеят да използват почти неограничения потенциал на Бербо. В схемата на Мъри в Левски позицията "централен нападател" винаги беше слабото звено (не че не е и в момента...), и един Бербатов би паснал перфектно на нея. Христо Стоичков все се опитваше да използва Берба "навсякъде, където може", но това така и не сполучи и благоевградчанина от тогава почна да ни разочарова. Силата на Бербатов е във владеенето на топката, погледа върху играта и завършващия удар, но не може да искаш всичките тези неща да се оползотворяват непрекъснато. Бербатов трябва да си е на върха на атаката, подпомаган от Велизар Димитров, Домовчийски или Благой Георгиев, и от Димитър Телкийски и Мартин Петров по крилата, подобно на схемата от "златната" ера на Левски преди 3-4 години, но с различаващи се изпълнители. За Стоилов не би било проблем да изгради една силна халфова линия, разбирайки че именно тази част от отбора бе ключова за успехите на "сините" преди години, и особено като разполага с далеч по-опитни и развити футболисти (Чавдар Янков, Стилиян Петров, Тодор Янчев, Здравко Лазаров, споменатите по-горе, и др.), насред "живите легенди" като Христо Йовов, Телкийски, Станислав Ангелов и т.н..

Защитата също бе проблем на Левски през ония години на разцвет (слабото звено във всички български отбори напоследък...), но Томашич, Живко Миланов и Топузаков се справяха преди, защо не и сега. Като бонус вече ща има футболисти като Александър Тунчев (може би най-стабилният български защитник в последните години...), Валентин Илиев, Йордан Минев, Илиян Стоянов, добре-представящия се Михаил Венков и др.

След погромът от Сърбия и опълчението в Грузия се убедихме, че Георги Петков е незаменим на вратарския пост, затова титулярното му място не подлежи на преразглеждане...

Да се надяваме, че опитът на Мъри и големия избор от изпълнители ще успее да рехабилитира националния ни тим, защото това, което феновете на футбола в България изтърпяха през последните 5 години взе да се натрупва и почна да става МНОГО!

Идеален отбор (мнението е на автора):

Схема 4-1-3-1-1

Вратари: Георги Петков (Ивайло Петров, Димитър Иванков)

Защитници: Живко Миланов (Йордан Тодоров, Илиян Стоянов), Игор Томашич (Елин Топузаков, Иван Иванов), Александър Тунчев (Валентин Илиев), Михаил Венков (Йордан Минев)

Халфове: Изтеглен по-назад - Станислав Ангелов (Тодор Янчев);
Мартин Петров (Николай Димитров, Христо Йовов), Благой Георгиев (Ивелин Попов, Станислав Манолев, Стилиян Петров), Димитър Телкийски (Чавдар Янков)

Нападатели: Здравко Лазаров и Димитър Бербатов (Димитър Рангелов, Владимир Манчев, Валери Божинов)

А защо да не се наложат и някой нови имена, като Коста Янев, Лъчезар Балтанов, Димитър Макриев, Цветан Генков, Дормушали Саиходжа...

АСПАРУХ ФРАНГОВ

Снимка: AP