Мила Родино
Н. Гавазов
Когато слушам националният ни химн винаги съм бил изпълнен с чувство за гордост и особени преживявания...лични за мен. Какво по-хубаво от това около теб да кънти „Горда Стара планина ...". Тогава нещо трепва в душата на човек, а особено когато чуеш онова „Мила Родино", с онази възходяща градация, аз винаги съм изпитвал великото чувство, че съм българин, че съм наследник на вековни традиции, горди балканджии и трудолюбив народ.
За жалост, още когато в топлата септемврийска вечер камерите даваха лицата на нашите пишман футболисти, сърцето ми се сви. Защото видях празни погледи, бездушие и разбрах, че изприказваните приказки в последните дни, че ще бием, че сме готови на живот и смърт да браним честта си, са кухи по съдържание. Че най-вероятно мислите на повечето ни „юнаци" са заети с руската сауна и цветната медитация в базата в Правец, с формите на други кухи откъм съдържание същества като Златка, Радка, Патка и прочие....че всичко е било напразно и ударите в гърдите, че ще опровергаем критиците си с борбеност, себераздаване и добра игра на терена са били лъжи, лъжи, лъжи....
Загубих бас тази вечер. Един приятел (той ще се познае) ми каза преди мача, че България ще загуби. Аз ако съм честен, ще ви призная, че не вярвах на тая работа. Знаех, че няма да бием, но съзнанието ми отказваше да приеме, че страна с население три пъти по-малко от София и с 24 клуба ще прати отбор, който ще ни победи. Ще победи ...за малко да се изтърва и да кажа „лъвовете". Да приятелю, ти позна. Зная, че бирата няма да ти е толкова приятна по тоя начин поднесена, но това е реалността - оказа се прав и зная, че тайничко се надяваше да загубиш баса. Зная, че не си и по-малко патриот когато критикуваме двамата с теб пародията наречена български футбол или национален отбор, панаир или цирк - кой както му харесва да си избира . Защото така ни учеха навремето - да обичаме и да сме готови да умрем за Родината независимо каква е. Но така е, може би пък да е за добро това което се случи тази вечер.
Бирата обаче и на мен ще ми горчи. Тя си е горчива, но тоя път вкусът и ще бъде малко по-особен. Защото с него идва неприятното усещане за падението на българския футбол, за дъното, което сме достигнали и за загубените надежди на поколенията. Всъщност може и да бъркам. Все още сме пред Андора, Люксембург, Малта и....не смея други да добавя - виж утре да вземат и Фарьорските острови да ни врътнат едно хиксче и ще се окажа лош пророк. Ама спокойно де, кораба не е потънал съвсем щом има и други зад нас.
Та все в тоя ред на черни мисли да ви кажа кога разбрах, че загубих баса. Ясно е вече за бездушните погледи на нашите имитатори. Разбрах обаче, че го загубих когато видях великия защитник Коловати, пардон Илиян Стоянов в стартовия състав. Направо си помислих, че има някаква грешка. Та тоя човек първо няма сили да изкара 15 минути на терена, след това всички са наясно каква начална скорост притежава, а представяте ли си за какво мечтае един нападател? Да има срещу себе си баба. Ами горе долу такива са нещата с наш Илиян. Ама после се сещам, че той беше пръв приятел с великия тактик Мърко когато играеха заедно в отбора на Бащицата.... Ако бъркам поправете ме, но мисля, че всичко се виждаше от ясно по-ясно.
Другото, което ми направи впечатление е, че на вратата застана Малката Перука. Де го Стоянов, де го Петков? Пет пъти гледах повторението на гола и все се опитвах да оневиня момчето. Да, но първо целият стадион разбра, че Зверотич ще стреля и после топката мина на метър от наш Николайчо - ами не виждам причина тая топка да не може да се спаси - нито е Джабулани, нито скоростта и беше голяма. Да, но нали Голямата перука беше на трибуните и гледаше оттам. Ха да видим Мъри ще посмее ли да остави синчето на пейката. И сега си обяснявам защо Иванков се отказа от националния - просто човека не искаше да си представи, че ще бъде резерва на тоя мушмурок. А Гошо Петков е ясно защо не бе взет - сега е в немилост в Левски
Убиха ме и коментаторите - Газиантепспор ще разбива монопола на истанбулските грандове и Бурсаспор. Умрях от смях, защото не виждам ако разчитат на Ивелин Попов как ще стане това. Турците се оказва, че някой ги е излъгал, че са купили футболист. Ама явно финта с „трансфера в Блекбърн" проработи. А коментариите от БНТ ме довършиха с анонса, че нашите редяли атаки след атаки и ми заприличаха на един друг луд, който 5 минути преди края коментираше, че БАТЕ щели да получат 4 гола.
И за да не ви отегчавам, разбрах, че губя баса когато се сетих кой ни е треньора - човека с „правилния футбол" и лобито зад него - който има акъл да се сеща кое е това лоби, който си е заблуден (то и такива хора трябва да има, иначе кой да излъжеш) да си вярва в призраци.
Та няма значение. Можем така да си приказваме цяла вечер. Истината е, че едно джудже дойде и насред София ни наби или по-скоро сплеска носовете. По-лошата истина е, че сега ще има малко лакърдии и после ще продължи всичко по старому. Ще се класираме последни в групата си, пак ще има лакърдии, нашите грандове ще им напълнят кошниците из Европата, шампион накрая ще стане запланувания отбор, пак ще има лъжи и така нещата ще си вървят. Мила родна картинка......Само дето не се връзва с „Мила Родино". Поне за мен.
Сподели