Жардел: Необяснимото решение на Сколари ме съсипа, депресията и кокаинът ме отведоха до ръба на смъртта
Н. Гавазов
Бившият бразилски нападател разказва за тежкия период след пропуснатото световно първенство през 2002 година, проблемите в Анкона и новия си живот като предприемач във Форталеза.
Кажеш ли Марио Жардел, веднага се сещаш за най-чистото проявление на думата гол. Бразилец без особено много "алегрия“, но с почти маниакален талант за единственото нещо, което действително го интересуваше – да бележи. И то много.
За най-носталгично настроените футболни фенове той беше един от водещите централни нападатели в края на 90-те години и началото на новия век. Истински кошмар за Милан в Шампионската лига, а според слуховете Силвио Берлускони дори е искал да го привлече в клуба. Жардел имаше една голяма мечта – да играе на световно първенство. Това обаче така и не се случи.
"И до днес не мога да си обясня защо Луиш Фелипе Сколари не ме повика в националния отбор на Бразилия за световното първенство през 2002 година. Бях сред петте най-добри централни нападатели в света. От този момент животът ми приключи – алкохол, депресия, кокаин. Бях на крачка от смъртта след свръхдоза“, признава бившият футболист.
Историята на Супер Марио всъщност се развива в рамките на шест години – от 1996-а до съдбовната 2002 година. След това започва стремглавото му пропадане, съпроводено от пътувания и престой в осем различни държави.
Днес Жардел е намерил пътя обратно към себе си. Благодарение на втората си съпруга Сандра той успява да прогони демоните, които го поглъщат, когато е на 30 години. През януари 2004 година бразилецът се озовава и в Италия, където Хорхе Мендеш го отвежда в прословутия Анкона – един от най-странните състави в историята на Серия А, в който преминават общо 46 футболисти. Само няколко месеца по-късно клубът фалира. "Дори заплатата си не ми плащаха“, спомня си Жардел.
На 53 години бившият нападател живее във Форталеза, занимава се с бизнес и част от семейството му е в Болоня.
С какво се занимавате в момента, Марио?
"С магазини. Във Форталеза пазарът на недвижими имоти е много търсен и представлява добър начин за печелене на пари. В свободното си време се наслаждавам на слънцето и плажа, въпреки че Италия ми липсва.“
Имате ли връзки с нашата страна?
"Имам двама чичовци, които живеят в Болоня повече от 20 години. А и климатът, и храната – невероятни! Когато бях в Анкона, ядях до припадък.“
За съжаление попаднахте в Анкона през сезон 2003/2004 – един от най-слабите отбори в историята на Серия А, завършил с едва 13 точки от 34 мача. Какво беше преживяването ви там?
"Имам само лоши спомени. За шест месеца не получих нито една заплата, а изиграх само три мача. Отборът беше препълнен с футболисти, управляваше се лошо и в края на сезона фалира. Изградих добри отношения със Сонети и Галеоне, но много по-малко с феновете.“
Защо?
"Бях на 31 години, имах наднормено тегло и някои започнаха да ме наричат Лардел – игра на думи с фамилията ми и италианската дума за дебел. Вероятно причината беше, че при представянето ми преди мача с Перуджа поздравих грешната трибуна. Двата отбора бяха с еднакви цветове. Някои привърженици се обидиха от този жест.“
Кой ви доведе в Италия?
"Хорхе Мендеш. Той не беше мой агент, но беше близък приятел. Имаше контакти в Италия, спомена името ми пред няколко агенти и по някакъв начин се озовах в Анкона. Търсех отбор, в който да играя редовно и да се възстановя след кошмара с пропуснатото световно първенство през 2002 година. Психически обаче така и не успях да се възстановя.“
Нека се върнем към тази история. Защо Сколари не ви повика за световното първенство?
"И до днес си задавам този въпрос. Никой никога не ми е дал обяснение. Между края на 90-те години и началото на новия век бях сред петте най-силни нападатели в света. В Порто отбелязах 168 гола в 175 мача за четири години, а през сезона преди световното първенство в Южна Корея и Япония реализирах 55 попадения в 42 срещи със Спортинг Лисабон и спечелих втората си Златна обувка. Разбирам, че в онзи бразилски национален отбор имаше изключителни футболисти, но заслужавах поне една повиквателна.“
Колко силно се отрази това разочарование на живота ви?
"Изпаднах в депресия и започнах да пия прекомерно. Да играя на световно първенство беше мечтата на живота ми. Първата ми съпруга ме напусна и възникнаха проблеми, свързани с попечителството над децата. Имах чувството, че всичко ми се изплъзва, но най-лошото тепърва предстоеше.“
Разкажете.
"През лятото на 2003 година опитах кокаин. Бях на почивка и знаех, че мога да го употребявам през този период, защото нямаше допинг проверки. Харесваше ми, караше ме да се чувствам жив и да не изпадам в депресия. Веднъж останах буден цяла седмица. След това получих свръхдоза, бях на косъм от смъртта и ме спаси един приятел, който беше с мен. Тогава стигнах дъното.“
Как успяхте да се измъкнете?
"В продължение на месеци разговарях с психиатри. Успях окончателно да се измъкна, когато срещнах втората си съпруга Сандра. Тя ми помогна да разбера смисъла на живота и днес съм щастлив.“
Какво мислят децата ви за вашата история?
"Гордеят се с мен. Не заради това, което съм направил, а заради начина, по който успях да се измъкна. Често разговарям с тях колко е важно човек да потърси помощ от семейството си, когато има нужда, да вярва в Бог и да притежава силна воля.“
Да се върнем към футбола. Имахте ли възможност да подпишете с някой от големите клубове?
"Бях много близо до Барселона и Милан.“
Като стана дума за Милан, това беше един от любимите ви съперници в Шампионската лига…
"В мачовете срещу Милан с екипите на Галатасарай и Порто отбелязах четири гола в пет срещи. Някой ми каза, че Берлускони искал да ме доведе в Милано, защото имал слабост към голмайсторите. Тогава ме наричаха Супер Марио. Не подписах заради някакви административни проблеми, за които никога не бях информиран.“
На кой футболист от днешното поколение прилича Марио Жардел?
"На Ерлинг Халанд.“
Как гледат в Бразилия на Карло Анчелоти?
"Смятат го за голям треньор. Все още не е успял да разгърне потенциала на отбора и му е необходимо време. Мнозина критикуват по-малко офанзивния му стил на игра, но в момента този бразилски национален отбор е много по-слаб от предишните поколения. Необходими са нови таланти.“
И последен въпрос. Какво бихте казали на Марио отпреди 25 години?
"Да използва повече разума си и да се води по-малко от инстинктите.“
Сподели
