10 ноември е ден, в който германският футбол си припомня една от най-мрачните страни на професията. Натискът, критиките и постоянното присъствие под светлините на прожекторите не са изпитание, с което всеки може да се справи. Историята на Роберт Енке е болезнено напомняне, че зад футболните успехи, стадионите и огромните очаквания стоят живи хора, които понякога водят битки, невидими за всички останали.

Треньорите на Енке отдавна знаели за проблемите му и известно време изглеждало, че са намерили начин да ги контролират. Германският вратар имал всички шансове да бъде титуляр на Бундестима на Световното първенство през 2010 година. Но съдбата била подготвила нещо друго.

OЩЕ...

09.11.26 | 16:15

Срути се трибуна по време на мач в Норвегия, фен е с фрактура на ребро

Била вечер, а влакът се движел с висока скорост. Машинистите не успели да предотвратят трагедията.

Роберт Енке бил само на 32 години.

Още от ранните си години Енке попаднал в съблекалнята на Борусия Мьонхенгладбах, където в средата на 90-те години се били събрали футболисти с трудни характери.

Щефан Ефенберг бил гений на подаването, но и човекът, който показал среден пръст на привържениците на собствения си национален отбор.

Легендарните шведи Мартин Далин и Патрик Андерсон никога не почиствали бутонките си. За това се грижели младите футболисти.

На вратата бил Уве Кампс – по-умерена версия на Оливер Кан, но със същите маниери.

Слабак ли си? Тогава си обречен.

От тази съблекалня перспективният нападател Марко Виля заминал директно за Австрия, но кариерата му се разпаднала още в самото начало. Там бил и Себастиан Дайслер, който прекратил футболната си кариера в началото на 2000-те години заради психологически проблеми.

И Енке също трябвало да се справя със средата.

Първоначално се страхувал, че няма да бъде приет. Че останалите ще го разкрият и няма да го смятат за един от тях.

По-късно, когато по-опитните футболисти напуснали и пред него се открила възможност да стане титуляр, отборът започнал да се разпада. Въпреки усилията си Енке редовно вадел топката от мрежата след по седем или осем допуснати гола. Как човек може да запази положителната си нагласа при подобни обстоятелства?

Когато Борусия изпаднала в сериозна криза, ръководството започнало да търси начини да спечели пари преди евентуалното изпадане от Бундеслигата. Точно тогава Юп Хайнкес, който по това време бил начело на Бенфика, проявил интерес към Роберт. На практика самият клуб го подтикнал да подпише с португалците още преди края на сезона, а след това необмислено обявил трансфера.

Когато Енке излязъл за следващия мач срещу Байер Леверкузен, по него полетели боклуци и монети.

"Какво правиш на нашия терен, предателю?!“ – крещели привържениците от трибуните.

"Но вие ме предадохте. Вие ме подведохте“, казал той по-късно в личен разговор с ръководителите на клуба.

Така работи професионалният футбол. Тук нямаш право да показваш слабост, независимо от отношението към теб. Слабак ли си? Тогава си обречен.

Междувременно Енке лежал неподвижно в хотелската си стая само час след представянето си в Бенфика.

"Не мога! Не мога да остана тук! Това няма да се получи!“ – повтарял той отново и отново, сякаш изгубил контрол над себе си.

Какво можело да се направи? Приятелката му и неговият агент разказали на Хайнкес за паническата атака. Треньорът разрешил на Енке да се прибере за една седмица в Германия, а за всеки случай подписал с аржентинския вратар Карлос Босио.

Колкото и странно да изглежда, появата на конкурент успокоила Роберт.

Още по-голяма помощ му оказало пристигането на 17-годишния Жозе Морейра от младежкия отбор. Младият вратар започнал да гледа на Енке като на свой наставник и така го разсейвал от мрачните мисли.

"През кариерата си съм тренирал много футболисти. Като треньор винаги се разбираш особено добре с едни или други момчета. Когато ме попитат кой е идеалният професионалист за мен, винаги посочвам Роберт Енке и Фернандо Редондо. Те не бяха просто талантливи футболисти, а и изключителни хора – възпитани, интелигентни и общителни“, споделял по-късно Хайнкес.

Години по-късно и самият Хайнкес не можел да повярва на случилото се.

През 1999 година в Бенфика двамата били щастливи. И след това, когато Хайнкес заминал за Билбао, следващите треньори на Орлите продължили да ценят Енке и неизменно да му гласуват доверие. Сред тях бил и Жозе Моуриньо.

През 2001 година Арсен Венгер и Алекс Фъргюсън едновременно искали да привлекат германеца в своите звездни отбори. Той обаче отказал, защото се страхувал да не загуби зоната на комфорт, която толкова трудно бил намерил.

Кой знае, може би никога нямало да напусне Бенфика, ако клубът плащал заплатата му навреме. По онова време това се оказвало сериозен проблем.

Но така се случило.

Една от многото фатални грешки.

През 2002 година Енке приел предложението да премине в Барселона – отбор, който се намирал в един от най-тежките периоди в най-новата си история.

Ривалдо бил напуснал. Луиш Фиго също. Хосеп Гуардиола си бил тръгнал. А Енке пристигнал.

Още от самото начало Луи ван Гаал му заявил: "Не те исках, момче. Директорите ми те натресоха“. Треньорът изобщо не познавал новото попълнение и смятал, че по този начин ще го мотивира. Резултатът бил катастрофален.

По това време приятелката на Енке – Тереза, вече била негова съпруга. Двамата за първи път посетили психолог именно след случилото се в Новелда.

Това била огромна сензация! Аматьорският тим елиминирал Барселона от турнира за Купата на Испания, а Роберт носел основната вина за третия гол. В Ла Лига той вече бил загубил конкуренцията с Роберто Бонано, но в този мач получил възможност да се докаже.

Франк де Бур му крещял от централния кръг, а Енке сякаш се смалявал пред очите на всички. Не спорел, а само гледал в една точка.

Барселона не му подхождала нито като темперамент, нито като стил на игра. От вратаря се изисквало често да напуска наказателното си поле, докато Енке бил свикнал да играе на голлинията по старомодния начин. Не можел да се справи с това, което младият Виктор Валдес правел толкова естествено.

"Светът около мен се срина. Гледах топката, която влетя във вратата, и разбирах, че всичко е приключило. Подведох всички. Сега те знаят, че нямам място тук. Не мога да дишам“, написал той в дневника си.

Но кой четял тези думи? Нито ван Гаал, нито неговият наследник Радомир Антич.

Слабак ли си? Тогава си обречен.

Енке се озовал дълбоко в резервите, а през 2003 година Кристоф Даум се опитал да го измъкне оттам с трансфер във Фенербахче. Нова среда, нови съотборници и германски треньор – изглеждало като възможност за ново начало.

Но още в дебюта си Роберт се провалил. Фенербахче загубил с 0:3 от Истанбулспор, а вратарят допуснал ключова грешка. В отговор към него полетели бутилки от бира, хвърлени от собствените му привърженици.

"Събуждам се сутрин и ме парализира една мисъл: отново трябва да отида на тренировка. Ами ако пак допусна грешка? От тази мисъл ръцете ми изтръпват.“

Той избягал. Самоволно напуснал лагера на Фенербахче и се върнал в Барселона, въпреки че това довело до съдебни дела и финансови загуби за всички страни.

Енке бил на ръба.

Барселона също се намирала на прага на важна промяна. Предстояло началото на ерата на Франк Рийкард, Роналдиньо и Деко, а младият Лионел Меси вече бил направил дебюта си в приятелски мач.

В най-добрата си форма Енке бил по-добър вратар от Валдес, но как можело да се разчита на него? Ами ако отново се срине? Затова клубът го изпратил под наем в Тенерифе, където престоят му като цяло бил успешен. През 2004 година Роберт се завърнал в Бундеслигата, подписвайки с Хановер. В личния му живот най-накрая се появила надежда – Тереза била бременна.

Трудно е да се осъзнае колко жестоко се отнесла съдбата към него.

Още по време на бременността лекарите казали на родителите, че нещо не е наред с детето и че е по-добре да бъде направен аборт.

След колебание двамата отказали. В края на 2004 година се родила дъщеря им Лара, която имала сърдечен порок. Последвали няколко операции, след които бебето загубило слуха си.

Сякаш опитвайки се да избяга от още по-жестоката реалност, Енке започнал да тренира като обсебен. През сезон 2005/06 представянето му било толкова впечатляващо, че авторитетното списание Kicker го определило за най-добър вратар в Бундеслигата. И то не като футболист на Байерн или Борусия, а като играч на Хановер!

Междувременно той и съпругата му превърнали фермата си в приют за бездомни животни. Дори спасили два коня.

Но съдбата отново не проявила милост. След поредната операция Лара починала, преди да навърши две години.

"Мислехме, че ще се справим с всичко. Вярвахме, че любовта винаги ще ни помогне да намерим изход. Но понякога просто не успяваш. Разбирате ли?“

Тереза и до днес не обича да ходи на стадиони. Казва, че всеки път си спомня ритуалите на Роберт и начина, по който поздравявал с "пет“ привържениците зад вратата.

"Когато човек страда от тежка депресия, първото нещо, което иска, е да избяга някъде“, обяснява психологът на Хановер Андреас Марловиц.

Той наблюдавал всичко отблизо.

След загубата на дъщеря си Енке намерил убежище във футбола. През 2007 година Роберт вече бил официално избран за Вратар на годината, дебютирал за националния отбор и демонстрирал най-добрата игра в живота си.

По същото време той и Тереза осиновили тримесечната Лейла, опитвайки се да запълнят празнотата в дома си.

Изглеждало, че нещата най-после се подреждат.

Енке заслужавал още един шанс. Нито един негов съотборник или дори съперник не се изказвал лошо за него. Той бил спокоен, интелигентен и съпричастен човек. През април 2008 година, когато все още 19-годишният Свен Улрайх бил съсипан от привържениците на Щутгарт след провала срещу Байер Леверкузен, Енке намерил телефонния му номер и му се обадил, за да го подкрепи.

"Когато затворих телефона, ме побиха тръпки. По онова време бях изиграл само няколко мача и живеех с родителите си“, спомня си Улрайх.

И вероятно Енке щял да бъде титулярният вратар на Германия на Световното първенство през 2010 година. Рене Адлер се контузил, а Мануел Нойер бил смятан за твърде неопитен.

Но кой можел да предвиди какво ще се случи?

"Отново съм в тази тъмнина. Отново чувам гласа, който ми казва, че не струвам нищо като баща и като съпруг. Страхувам се да направя крачка, но трябва да отида на тренировка. Ако не отида, ако се предам, ще ни отнемат Лейла. Психично болният не може да бъде баща.“

Зад привидното спокойствие се криела непрогледна тъмнина.

На 10 ноември 2009 година Енке напуснал дома си, сякаш отива на тренировка. Вместо това прекарал целия ден в обикаляне из града, а след това спрял автомобила си близо до железопътен прелез.

"Когато научихме, бяхме толкова шокирани, че не можехме да говорим. Целият отбор мълча в продължение на 20 минути“, признава мениджърът на германския национален отбор Оливер Бирхоф.

По това време Германия се подготвяла за приятелски мач срещу Чили. Енке трябвало да пропусне срещата заради чревен вирус, а новината за смъртта му била съобщена на отбора директно на стадиона.

Разбира се, мачът бил отменен.

Влакът се движел със скорост от 160 км/ч и не успял да спре навреме. От техния приятел останали само спомените – в снимки, видеозаписи и паметта на хората, които го обичали.

"Когато беше в остра депресия, се стараех да бъда до него. Казвах му, че футболът не е всичко, че има толкова много прекрасни неща и че животът винаги предлага надежда. Но не успях да му помогна“, споделя със съжаление вдовицата му.

Едва години по-късно тя намерила сили да признае: "Роби не се самоуби. Болестта го уби.“

Тереза посветила остатъка от живота си на фондация "Роберт Енке“, която помага на спортисти със сходни проблеми. Според статистиката депресията засяга всеки десети човек, а тежката клинична форма се среща при един на всеки 20 възрастни. Затова хората, нуждаещи се от помощ, не са малко.

Принос за популяризирането на проблема има и книгата на Роналд Ренг "Живот, прекъснат твърде рано“. Написана въз основа на дневника на Енке, тя печели множество отличия и насочва вниманието на обществото към тема, за която дълго време се мълчеше и която се смяташе за признак на слабост, несъвместим с представата за мъжественост.

Изведнъж станало ясно, че на терена не играят роботи, фигури или бездушни планини от мускули, а живи хора. Сред тях има и такива, които обществото нарича "слабаци“ и обрича, когато не получат навременна помощ.

Да, обрича ги. Буквално.

Затова трябва да бъдем по-внимателни, господа! Ние, привържениците, също сме част от тази игра. Ами ако точно вашата обида тласне някого към железопътните релси?

Не забравяйте нещастния Роберт Енке!

И още нещо – при всякакви обстоятелства, дори в най-мрачната нощ, трябва да пазим надеждата. Както казва великият Вацлав Хавел, тя не е убеждението, че всичко ще завърши добре, а увереността, че животът има смисъл независимо от неговия край.