Завършилото първенство на Италия несъмнено ще заеме своето място в историята на италианския футбол, но ако трябва да го определим с една единствена дума, то тя ще бъде Революция! Защото, ако в предишните сезони се радвахме на някой отбор, който успяваше да хвърли ръкавицата към непобедимия Интер, сега се случи немислимото: станахме свидетели на края на хегемонията на „нерадзурите". Шампионат, в който Милан спечели Скудетото, Интер отбеляза спад, Ювентус записа дежурния си провал, а сред големите, място намериха отбори, които никой не слагаше в сметките - Наполи и Удинезе.

OЩЕ...

10.11.24 | 12:58

Мота: Заслужихме трите точки

Изминалото първенство бе уникално и с това, че за първи път от сто години насам, нито един от действащите треньори не бе печелил титлата в Серия А! От една страна, това означаваше, че специалистите преживяват много труден период, но от друга, че в момента в калчото е тенденция на смяна на поколенията. Старите динозаври вече не искат да работят у дома си, а младите не могат в пълен обем да ги заместят - ситуация, която много напомня края на 80-те и началото на 90-те, но тогава клубовете имаха избор и всичко стана много плавно. Сега никой не можеше да чака - просто времето дойде.

И трите гранда започнаха с нови треньори - никога до този момент това не се бе случвало. Единствено обаче Милан се осмели да се довери на човек, който никога преди това не се бе занимавал с големи отбори, та дори и с такива на средно равнище. Единственият по-голям клуб за Алегри бе Каляри. В същото време, тоталният хегемон в последните години Интер постъпи съвсем различно - покани известен чужденец, който зад гърба си имаше титли в Испания и Европа и в чиято квалификация никой не се съмняваше. Ювентус пък заложи на човек, който имаше богата биография, опит в работата си с различни характери, но до големи успехи така и не бе достигал. На практика - три клуба с три различни стратегии.

Успя, както е известно Алегри, който премина през деветте кръга на ада и отнесе много критики за това, че е изградил отбор от един футболист, но в крайна сметка, най-важното нещо са резултатите. Освен това, младият наставник доказа на противниците си, че те грешат - когато Ибрахимович спря да носи полза на своя тим и когато малко трябваше на Интер да достигне своя съперник, тогава „росонерите" атакуваха и станаха шампиони. При това, на Алегри се наложи да променя коренно отбора и от двата пътя, които имаше пред себе си, той избра този на промените и не се довери на старите сенатори - Роналдиньо бе натирен, а травмата на Пирло дойде в много удобен момент. На всичкото отгоре, наставника направи пълна реанимация на отбора на Анчелоти, който навярно в най-страшните си сънища не можеше да си представи, че Боатенг например може да играе като нападател. В крайна сметка, Масимилиано запази своето собствено аз и успя.

Нещата при Рафа Бенитес в Италия не се получиха така ефективно, както при пристигането му в Англия. Неговата Валенсия навремето демонстрираше футбол, който бе близо до съвършенството, а за подвига на Ливърпул в Шампионската лига ще се говори дълго. Ние няма как да знаем, какво би станало с Интер, ако Рафа бе оставен да води отбора до края на сезона, но беше ясно, че човекът, който замести испанеца, нямаше как да се справи с тежката задача и да защити титлата. Въпреки това, за разлика от пребиваването си в Милан, Леонардо не беше толкова авантюристично настроен и съвсем грамотно докара отбора си до второто място, а преди градското дерби, „нерадзурите" имаха и своя шанс.

Най-сложни се оказаха нещата с Луиджи Делнери, за когото сезона се оказа с две лица. До края на календарната година Ювентус наподобяваше на машина, която бавно, но уверено набира скорост и никой фен, дори в най-страшния си сън можеше да си представи, че „бианконерите" може да не се класират сред първите три места. От януари обаче, така и никой не разбра какво се случи с онзи мач срещу Парма, в който всичко се обърка и нещата за „Старата госпожа" тръгнаха надолу. Седмото място в класирането се оказа нещо повече от студен душ за торинци и техните тифози, но и сигнал, че нещо в тима трябва да бъде променено, защото най-голямото разочарование на сезона е именно Ювентус, в който накрая никой не вярваше.

За следващите три важни отбора можем да кажем само приятни неща. Миналогодишният провал на Лацио, когато „орлите" за малко не изпаднаха, няма нищо общо с представянето на столичани през току що завършилия сезон, в който видяхме съвсем различен тим. Отборът с лекота сменяше тактическата си постройка, а футболистите показаха умен футбол под вещата ръка на Еди Рея, който успя да обедини успешно играчите около Ернандес и Маури. В крайна сметка, съвсем малко не достигна на Лацио да изпълни своите цели, но като цяло, има защо да бъдат горди феновете на тима.

Времето за Наполи може би няма да ни стигне - отбор, който бе съживен и се завърна в елита на италианския футбол за първи път след ерата „Марадона". Несъмнено е, че наставника на тима Валтер Мадзари ще трябва да раздели лаврите със своя президент Аурелио де Лаурентис, който направи за Наполи толкова, колкото никой през последните 15 години взети заедно. На „Сан паоло" се събраха две емоционални и тежки натури, които сякаш се намериха един друг. В крайна сметка, „партенопеите" бяха съживени и то как - на определен етап „небесносините" се намираха дори в борбата за титлата! Примерът с Наполи е показателен, как когато един президент може да разбира добре своя треньор и да гледа на подчинения си като на равен - без да му се меси в работата, какво може да се постигне.

Настоящото откритие несъмнено се казва Удинезе. Признание получи и наставника на тима Франческо Гуидолин, който през миналата година успя да задържи Парма в елита, за което спечели уважението на своите колеги. Сезонът, особено неговото начало не бе обаче никак леко за 55 -годишният специалист, който на няколко пъти бе заплашен от уволнение, заради лошия старт на фриулци в първенството. С играта си през втората част от кампанията си обаче, Удинезе шокира не само Палермо с онова 7:1 в Сицилия, но и накара грандовете да се научат да се съобразяват с тима от малкия град.

Когато говорим за провали - примери много. Естествено, с най-голям трясък се сгромоляса Сампдория - отбор, който в началото на сезона бе участник в Шампионската лига, но който завърши годината в Серия В. Разбира се, причините за това са много, но основната е лошото управление на клуба от страна на Рикардо Гароне, който извърши ритуално самоубийство, продавайки най-добрите си футболисти. А контролният изстрел в главата бе даден с раздялата на Касано през зимата.

Разочарова и Бари, който през миналия сезон направи истински фурор, а през настоящия се провали с гръм и трясък Ако търсим причините, те са прозаични - нарушена бе връзката Бонучи - Ранокия, около която се градеше отбранителната тактика на тима. От своя страна, Вентура и Мути не успяха да пренастроят отбора, който бе изграден от не толкова класни футболисти и тима пропускаше ли пропускаше голове. На всичкото отгоре Барета спря да вкарва и просто Бари беше обречен.

Своите тифози огорчи и Рома - отбор, когото повечето специалисти смятаха за конкурент на Интер. Причините са много за провала на Раниери, но ако трябва да ги резюмираме - през миналата година специалистът пристигна в клуба в качеството си на „антикризисен треньор", който трябваше да спаси отбора на Спалети и едва не направи „вълците" шампиони. Когато страстите утихнаха и започна новия сезон, Раниери започна да въвежда своите порядки - там където бе необходимо да бъде жесток, той бе мек, а там където трябваше да прояви дипломатичност, той бе непреклонен. Резултат бе ясен, а идването на Монтела бе по-скоро да успокои духовете.

Сред разочаровалите можем смело да включим също така Фиорентина, Дженоа и Палермо, а особено при сицилианци нещата придобиха комичен оттенък с постоянните намеси на президента на клуба Маурицио Дзампарини в работата на треньорите.

В крайна сметка, през изминалия сезон в Серия А станахме свидетели на триумфа на революционерите и на тези, които избраха риска пред рутинните действия. В борбата за Скудетото победи Милан, чиито треньор до неотдавна оглавяваше Каляри, а Наполи и Удинезе попаднаха в Шампионската лига, играейки по схема с трима защитника - подобно нещо в Италия се нарича авантюра и бе немислимо да се случи доскоро. Загубиха тези, които се осланяха на стария си опит, а системата 4-4-2 претърпя пълен крах. Победи младостта и ентусиазма. Историята обаче учи, че революцията поглъща своите деца. Тогава може би ще дойде моментът, когато нашите герои ще осъзнаят, че трябва да спрат. Но това ще бъдат вече други времена, в които всичко ще бъде много различно. Засега обаче - да живее Революцията!