Преди десет години


Н. Гавазов

Преди десет години

На 22 май 2010 г. Интер със Специалния победи Байерн във  финала на Шампионска лига и записа първия „требъл“ в историята на италианския футбол. Така приключи най-успешният сезон в историята на клуба и в кариерата на португалския специалист.

В нито един друг тим  Моуриньо не успя да спечели трите основни трофея в рамките на един сезон. Жозе обаче го направи с Интер и завинаги остана в сърцата на феновете на миланския гранд и  Масимо Морати.

"Нерадзурите" се състезаваха с Рома на домашната арена и това противопоставяне завърши с успех за миланци, които изпревариха "вълците" с две точки, а в добавка победиха римляните с 1:0 във финала за Купата на Италия. Апогеят обаче дойде в Шампионска лига, където Интер стигна до финала по красив път, за да се наложи с класа над Байерн, категорично стъпвайки на европейския връх. И ако преди това някой се съмняваше в уменията на Моуриньо, то след такъв успех той твърдо влезе в кохортата на най-добрите треньори в света.

Впрочем, освен на Жозе, феновете на миланския клуб трябва да благодарят на Златан Ибрахимович за тези успехи. През лятото на 2009 г. Интер продаде шведа на Барселона за рекордните 69.5 милиона евро, което позволи на Моуриньо да събере своя отряд на мечтите. С постъпленията от нападателя Специалния купи цяла група футболисти, които определиха играта на отбора в най-успешния му сезон в историята. На "Сан Сиро" пристигнаха  Тиаго Мота, Лусио, Самеел Ето'О, Уесли Снайдер, Макдоналд Марига, Горан Пандев и Диего Милито, който вкара победния дубъл срещу Байерн Мюнхен на "Сантяго Бернабеу". Разбира се, никой няма намерение да отнема и омаловажава постигнатото от Жозе и тогавашното ръководство на Интер, но също така е любопитно да се поразсъждава, какво щеше да се случи, ако Барселона не бе проявила интерес към Ибра и дали португалецът щеше да постигне такъв резултат.

„През първата година бяхме изхвърлени от Шампионска лига от Манчестър Юнайтед и тогава казах на президента Морати, че трябва да преминем на следващото ниво.  Работата, свършена от клуба след това, бе феноменална. През това лято Интер имаше фантастичен трансферен прозорец. Добавихме основни играчи и се върнахме в Шампионската лига с големи амбиции", спомня си Моуриньо в интервю за The Coaches Voice.

Но началото на сезона не предвещаваше толкова голям полет от страна на Интер. В първия мач миланци загубиха от Лацио с 2:1 в мача за италианската Суперкупа, а груповата фаза на Шампионска лига можеше да завърши с изпадане в Лига Европа. Отборът на Моуриньо започна с три равенства - с Барселона (0: 0), Рубин (1: 1) и Динамо Киев (2: 2), а в 5-ия кръг "нерадзурите" загубиха с 2:0 на "Камп Ноу". Последната и решаваща  среща бе срещу казанци на „Сан Сиро“ и в нея Интер постигна важна победа  благодарение на головете на Ето'О и Марио Балотели. Така миланци успяха да се класират за плейофите като втори в групата  и никой не слагаше италианския тим сред фаворитите за европейски триумф.

Не по-малко трънлив, но по-ярък, бе пътят на "нерадзурите" в решителните етапи. На 1/8 -финалите Интер се изправи срещу страховития Челси и майсторски отстрани бившия тим на Моуриньо (2: 1, 1: 0), позволявайки на португалеца отново да усети вкуса от победата на "Стамфорд Бридж". Впоследствие самият Жозе определи успеха в Лондон като ключов в тази кампания.

"След победата в Лондон всички в отбора за първи път помислиха, че спечелването на турнира е реално", припомня Моуриньо.

 Сблъсъкът с ЦСКА Москва също се получи труден, защото руснаците успяха да се надскочат и да дадат битка на италианския гранд и в двете срещи (0: 1, 0: 1). Разликата в класите обаче не позволи да се случи изненада.

Основният триумф на Моуриньо бе двубоят с Хосеп Гуардиола и неговата великолепна Барселона, която бе настоящ носител на трофея. Малко хора, специалисти и фенове заложиха на "нерадзурите". Каталунците бяха водени от Шави, Андрес Иниеста и Лионел Меси, който само преди две седмици буквално разкъса Арсенал. Освен това все още бе пресен споменът за срещите в груповата фаза. Испанската преса вече редеше състава на Гуардиола за финала, а каталунските журналисти пишеха дитирамби  за поредния триумф на "блаугранас". Барселона се отправи за съдбовната среща на "Сан Сиро" със серия от 15 мача без загуба, но Интер игра блестящо, игра умно, игра рационално и успя да прекъсне тази серия (3: 1).

"Наистина играхме много силно.  Да, много съм огорчен, че пропуснахме гол, защото бяхме отлично подготвени за двубоя и знаехме отлично какво не трябва да правим. Само веднъж си го позволихме и веднага бяхме наказани. Но каквото и да се случи тук, в Испания можем да загубим с 10:0. Интер спечели шест поредни мача в тази Шампионска лига, така че ако този отбор не вземе турнира тази година, той ще го направи през следващата година", заяви Моуриньо след онзи двубой.

А във втория мач (загуба с 1:0) Жозе за първи път демонстрира прословутия си "автобус", който отборът на Гуардиола успя да преодолее само веднъж, при това в самия край на срещата. Това обаче се оказа недостатъчно. Миланци хитро вързаха ръцете и краката на съперниците си, достойно защитавайки правото си да играят на финала. Да, тактиката на Специалния не донесе никакво естетическо удоволствие на трибуните - за феновете на Барса минутите летяха бързо, а за почитателите на "нерадзурите" времето сякаш бе спряло. Но италианците триумфираха след последния съдийски сигнал, а в крайна сметка всички бяха принудени да признаят ефективността на тактиката с "автобуса". Впрочем, ако трябва да сме честни, за Интер нямаше друга опция как да се справи с най-силната Барселона в новата история. Нещо повече, гостите трябваше да играят с човек по-малко, след като  Тиаго Мота беше отстранен от терена в средата на първото полувреме.

Между другото, десет години по-късно Моуриньо разказа какво точно е казал на Гуардиола, когато испанецът инструктираше Ибрахимович как да се възползва от численото предимство веднага след отстраняването на Мота.

„Казах на двамата: „Рано е да се радвате - играта все още не е приключила“, припомня португалецът.

След като победи такъв противник, финалът в Мадрид с Байерн вече не изглеждаше толкова трудно изпитание. Миланци пътуваха до Испания с увереност в своите способности, имайки активна победа в Серия А и Купата на Италия. Букмейкърите също усетиха накъде духа вятърът, защото дадоха предимство на италианците. Дубълът на Милито само потвърди тези прогнози, осигурявайки на Интер  дългоочакваната победа в Шампионска лига и "златния" требъл, чрез който  Моуриньо се изкачи на  треньорския Олимп.

„Познавах Ван Гаал, знаех че егото му ще бъде предимство за мен и разчитах точно на това.  Спечелихме финала, преди да излезем на терена. Постигнахме уникално постижение и това ми даде вечна връзка с клуба и страната. Интер 2010 бе не само най-добрият Интер в историята, но и отборът с най-голямото постижение в историята на италианския футбол. Аз и играчите на този отбор станахме икони. Италия влезе в историята на футбола и това го направихме ние", заяви Моуриньо.

В края на годината Жозе заслужено бе признат за най-добър треньор в света, след като спечели съревнованието срещу Висенте дел Боске, който с испанския национален отбор стъпи на световния връх.  

Веднага след триумфа в Мадрид португалският треньор се отправи в търсене на ново предизвикателство. Интересното е, че след това нито Интер, нито Жозе постигнаха такива резултати. "Нерадзурите" взеха само една Купа на Италия за десет години, а Моуриньо завоюва осем трофея, но само три са с най-висок стандарт.

Сега Интер постепенно се връща към водещите позиции в Италия и отново мечтае за онези времена, когато цяла Европа се страхуваше от "нерадзурите". Жозе пък се опитва да реанимира кариерата си в Тотнъм, но засега със съмнителен успех. Дали двете страни няма отново да се върнат към сътрудничество и дали то ще успешно?

Няма как да знаем отговора на този въпрос. Ние просто разказахме една история, която се случи на днешния ден преди десет години. А всичко друго ще покаже бъдещето.

389