Конте: Мачът е битка, твоята смърт е моят живот


Н. Гавазов

Конте: Мачът е битка, твоята смърт е моят живот

Старши-треньорът на Интер Антонио Конте даде интервю, в което разказа за много неща от живота и кариерата си.

За пораженията: "След пораженията ме боли. Следващите няколко дни скърбя. Поражението трябва да остави отпечатък: върху мен, върху играчите, в клуба. Черпя сила и енергия от това, за да намеря лек".

За  резервния план: "Ако не бях станал треньор, тогава щях да преподавам физическо възпитание в училище. Това бе моят план Б. Дори имам диплома, това наистина зарадва родителите ми".

За тренировките: "Прочетох много книги: по психология, управление на колективи, мотивация. Последната е  "Всички тайни на черните“ от Джеймс Кер. Техническите и тактически познания не са достатъчни, трябва да бъдете универсален треньор. Имате 50 души в отбора си, всеки има нужда от подход. Аз съм лидер, трябва да се грижа за моя тим. Често ме питат да напиша книга за мениджмънта, но засега нямам време. Ще го направя по-късно, спокойно".

За работата: "Често се питам, струва ли си? Защо се лишавам от време за семейството си? Футболът ми даде много, но и ме лиши от много. Бих искал да се опитам да направя нещо друго, а не да тренирам. Може би да стана режисьор или експерт в телевизията".

За кариерата: "Като футболист аз скачах  над главата си. Работих много усилено и правех жертви, а това доведе до резултати. Ставайки треньор, веднага усетих, че мога да постигна нещо важно. Станах много по-уверен в себе си".

За  младостта: "Моето поколение израсна на улицата, израснахме по-бързо, сами решавахме проблемите. Сега младите хора вкарват всичко в телефони, лаптопи и играят на PlayStation. Родителите им решават проблемите. При нас нямаше подобно нещо, бяхме самостоятелни. Улицата е урокът на живота. Ние като маймуни се качвахме по дървета, играехме на всичко, научихме се да скачаме от височина от два до три метра. Биехме се, грижехме се за себе си, борехме се за своето. А  днешната младеж чака всичко наготово, чака решение, а не го търси".

За усмивката: "Мачът е  битка. Когато отиваш  на битка, няма причина да се смееш или да се радваш. Твоята смърт е моят живот. Знам, че трябва да остане само един и предпочитам това да е моят отбор. Играя само за да побеждавам. Това може да не е приятно, може да подложи на  натиск тези, които не са свикнали с подобно нещо. Може би ще завърша кариерата си на треньор много рано, прекалено съм въвлечен в работата. Мога да се усмихвам, когато имам по-малки  отговорности".

Относно емоциите: "Понякога просто искам да седя и да ставам само няколко пъти по време на мач, както правят някои колеги. Да запазя спокойствие, да не повишавам гласа си, да не хабя силите си. Но за по-добро или за по-лошо, аз съм това, което съм. Аз живея в мачовете, а феновете го усещат. Няма нужда да се преструвам. Ако имам гореща кръв, защо трябва да се сдържам?"

За схемите: "Всичко зависи от играчите, които са в отбора. В серия B използвах 4-2-4. Опитах тази тактика в Юве, но бързо преминах към 3-5-2 или 4-3-3. Когато дойдох в Челси, в Англия играта с  трима защитници беше табу, но след това отборите започнаха да се преустройват. Започнах с четирима защитника, но след като загубих от Арсенал с 3:0, промених схемата".

За  секса: "В навечерието на мачовете за играчите е по-добре да не прекаляват. В краен случай не трябва да се престаравате, нека момичето да бъде отгоре. Желателно е това да бъде жена ви - тогава не е нужно да демонстрирате нещо голямо".

За  външния вид: "Треньорът не може да разказва  за здравословно хранене и физическа годност, а да тежи 120 кг. Играчите трябва да ви повярват. Изграждането на доверие е трудно, загубата е много лесна".

За трансфера в  Интер: "Смятам себе си за честен човек. Не съм подъл. Сам постигнах  всичко и не трябва да съм благодарен на никого, освен на родителите си. Аз съм човек, който е свободен по дух".

962