Атлетико Мадрид: Краят на една епоха?
Н. Гавазов
Екваторът на сезона вече е зад гърба ни и може да се каже ясно – Атлетико Мадрид отново не впечатлява.
Две поредни години "дюшекчиите“ харчат най-много в Испания за нови попълнения, но прогрес няма – нито в играта, нито в резултатите.
Нещо повече, Атлетико изгуби и това, което го правеше разпознаваем – желязната си, почти непробиваема защита.
Къде е тя, сеньор Симеоне?
И защо сега ви вкарват по 2–3 гола отбори като Будьо/Глимт, Брюж или Еспаньол?
"Чемпион“ разказва историята на едно пропадане, което мирише на край на ерата на Ел Чоло на "Метрополитано“.
Спомняте ли си онзи страховит, луд Атлетико от началото на 2010-те?
Цяла Европа се страхуваше от тях.
Кой би искал да попадне под шиповете на Ката Диас или под лакътя на Диего Коста?
Но онези "дюшекчии“ умееха и да играят футбол. Защитата им се превърна в еталон за Европа, а контраатаките им шокираха Барселона с Меси и Реал с Роналдо – вероятно най-силните отбори на XXI век.
И именно тогава Диего Симеоне изгради статута, който има днес.
"Не ги гледайте. Те са по-талантливи от вас. Обикалят САЩ, защото са по-надарени. Но ако наистина искате да ги победите, трябва да работите 2, 3, 5 пъти повече!“ – така Арда Туран преразказваше думите на Ел Чоло.
И те наистина го правеха.
С много тежък труд онзи Атлетико спечели Ла Лига през 2013 година и два пъти стигна до финал в Шампионската лига – през 2014 и 2016. Серхио Рамос им открадна трофея секунди преди последния съдийски сигнал – ето колко трудно беше да ги победиш!
Но това беше "преди“.
Днес, през 2026-а, когато коментатор каже, че Атлетико се е прибрал назад, за да задържи традиционното си 1:0, това вече предизвиква само усмивка.
Онзи "стар“ Атлетико наистина често печелеше с 1:0.
Още през 2021 година тимът взе титлата с по-офанзивен стил, макар че защитата все още беше стабилна.
Настоящата версия обаче към 24 февруари има едва четири победи с 1:0 във всички турнири.
Последните резултати на Атлетико направо крещят – този отбор не контролира нищо.
"Дюшекчиите“ победиха Еспаньол, но допуснаха два гола – 4:2, след като централните защитници напуснаха зоната си при попадението на Жофре, а след това Ян Облак "проспа“ удара на Еспозито.
Преди това – 3:3 с Брюж, въпреки че на почивката резултатът беше спокойното 2:0.
Проблемите започнаха, когато белгийците вдигнаха темпото, а първият, който "издиша“, беше Науел Молина – и трите гола дойдоха именно от неговия десен фланг.
Още по-рано – 0:3 от Райо Валекано.
Тук няма какво особено да се коментира – освен че комичната защита на Матео Руджери срещу Андрей Ратиу поне донякъде разсмя публиката.
Преди това – впечатляващото 4:0 срещу Барселона, сякаш мач-мечта за "дюшекчиите“.
Но още преди двубоя с Барса – 0:1 срещу Бетис, където Антони отново хвана Облак неподготвен, след като словенецът се беше изместил твърде много от близкия ъгъл.
Ето такъв е сега Атлетико – нервен, нестабилен; талантлив, но разконцентриран.
През февруари тимът три поредни мача не успя да отбележи гол в Ла Лига – едва втори подобен случай, откакто Симеоне пое отбора през 2011 година.
Реализацията куца сериозно. Срещу Райо Атлетико отправи 9 удара, срещу Бетис – 10, срещу Леванте – 9, а вкара 0 гола. Общо в Ла Лига "дюшекчиите“ имат 42 попадения в 25 мача – по-малко от Реал (54) и Барселона (67), които уж също се намират в криза.
Но най-шокираща е защитата – запазената марка на отбора, която сякаш се е изпарила.
Ветераните вече открито бият тревога.
"Нямаме право да играем така. Така е невъзможно да се конкурираме. Никой не трябва да избира в кои мачове да се раздава. Трябва да играеш на максимум всеки път, а имам чувството, че ние не го правим. Струва ми се, че пропиляхме първенството“, казва Ян Облак.
"Трябва да знаем как да защитим резултата. Водим с 2:0 и не можем да задържим аванса. Целият ни сезон е като влакче на ужасите“, оплаква се Коке.
А Симеоне? Той е дори по-песимистичен от капитаните си:
"Не съм съгласен с това, което казва Облак. Отборът не избира мачове. Просто играе зле.“
---
И как иначе – при положение че разполагаше с ресурси дори за истинско чудо.
За последните два трансферни прозореца Атлетико похарчи 230 милиона евро за нови попълнения.
През лятото на 2024 година – още 188 милиона.
И двете суми са най-високите в Испания. Дори Реал не плаща толкова, да не говорим за Барселона, която с милиард дълг разчита на юноши от Ла Масия и ветерани като Жоао Кансело.
И какво имаме на основните фронтове?
На Световното клубно първенство – пълен провал срещу ПСЖ и отпадане още в груповата фаза. В Ла Лига отборът на Симеоне е едва четвърти, на 13 точки зад Барселона. В Шампионската лига се бори, но 18 допуснати гола в 9 мача не вдъхват особен оптимизъм. Брюж може и да бъде преодолян, но след това?
Само в Купата на краля "дюшекчиите“ изглеждат като фаворити в момента.
А отговорността за всичко пада върху Симеоне.
В продължение на години трансферната политика в Атлетико се ръководеше от Андреа Берта – дясната ръка на Ел Чоло, който му угаждаше във всичко. Руджери, Лангле, Ле Норман, Распадори, Алмада и други "антигерои“ на сезона – това са негови назначения.
И когато до 25 октомври отборът бе запазил "суха мрежа“ едва два пъти, Берта напусна, а на негово място дойде Матеу Алемани – самостоятелна и утвърдена фигура с име във футбола.
Освен това дългогодишните собственици на Атлетико – Хесус Хил Марин и Енрике Сересо – продадоха контролния пакет акции на американския фонд "Аполо Спортс Кепитъл“.
Много дълго време никой не търсеше сметка на Симеоне за резултатите. Харизмата му и стереотипът за Атлетико като свръхнадежден отбор действаха като своеобразна защита.
Но сега, когато клубът се променя, неприятният разговор предстои.
И какво ще отговори той?
Че за 10 години не успя да намери адекватни заместници на Диего Годин, Диего Коста, Хуанфран, Габи, Филипе Луис, когато те приключиха с кариерата си?
Че започна да преструктурира Атлетико към по-позиционен и атакуващ стил, но без приноса на Луис Суарес това така и не проработи?
Че сезон след сезон на "Метрополитано“ пристигаха футболисти, които не оправдаха очакванията?
"Това е много слаб отбор в защита. Направо много слаб, не преувеличавам“, казва коментаторът Маноло Лама.
"Какъв беше замисълът? Четворката в защита трябваше да бъде Льоренте, Хименес, Ле Норман и Руджери. Ганцко и Пубил трябваше да са варианти по фланговете, но играят като централни защитници, защото титулярите се оказаха катастрофа.
И въпреки това проблемите по фланговете остават. Молина е световен шампион, но няма нужните дефанзивни качества за Атлетико. А Руджери е упорит, бори се много, но не е достатъчно качествен за титуляр.“
Под тези думи би се подписал всеки, който е гледал отбора в действие.
В шампионския сезон 2013/14 "дюшекчиите“ бяха №1 в Ла Лига по отнети топки – по 24 на мач. Сега са едва 14-и – средно по 15 на двубой.
Тогава, през 2014-а, Атлетико правеше по 15 пресичания на мач, а днес – едва по 7,5.
В "стария“ Атлетико лидерите по отнемания бяха централните халфове – Габи (3,8), Тиаго (3,5), Коке (2,7). Техният пресинг облекчаваше защитата и не позволяваше на съперника дори да стигне до удобна позиция за удар. Габи блокираше средно по 1,9 подавания на мач, Коке – по 1,6.
Днес цифрите са стряскащо по-ниски, а най-добрите в отнемането вече са крайните защитници – Льоренте (1,9), Руджери (1,7), Ганцко (1,6). За блокиране на подавания почти не може да се говори – и тук Руджери е "най-добър“ с едва 0,7 на мач.
А централните защитници? Забелязахте ли, че говорим за защита, а те сякаш не съществуват?
През 2014-а Диего Годин чистеше топката от опасната зона средно по 7,1 пъти на мач, а Жоао Миранда – по 5,3.
Дори през 2021 година все още имаше Фелипе, който правеше по 4,1 изчиствания на среща.
А сега и това изчезна.
3,5 изчиствания на мач от Робин Ле Норман и 2,7 от Давид Ганцко издават централни защитници, които се колебаят и не са достатъчно агресивни пред собствената си врата. И дори те изпреварват Хосе Мария Хименес и Клеман Лангле!
И какво да се прави? Как да се преодолее този дефанзивен паралич?
"Ние, треньорите, можем да вярваме в играчите, но понякога те не показват това, което искаме. Затова винаги казваме, че имаме добри идеи, добри намерения. Но разликата винаги я правят играчите. Винаги“, елегантно прехвърля отговорността Симеоне.
Ясно е, че с Лангле, Молина и Бариос като системообразуващ халф трудно се гради нещо сериозно.
Но какво да кажем за треньора, който само преди половин година заложи именно на тях?
Какво да кажем за мениджъра, получил най-големите инвестиции в Испания и… нищо? Суперзвездите на Реал на практика диктуват дневния ред в клуба, Барселона залага на непълнолетни заради дълговете си, но и двата отбора продължават да са на върха. А Атлетико си остава в периферията.
Симеоне искаше да трансформира отбора в по-атакуваща посока, но заседна по средата на пътя – и дори Хулиан Алварес не успя да промени това.
А сега вече не умеят дори да се защитават.
Като козове са останали само черната риза и харизмата на Ел Чоло, плюс спомените за лактите и шпагатите от 2010-те.
Да, понякога това все още работи и в такива дни Атлетико печели дори "на нула“. Но времето минава, израства ново поколение, което не е гледало Диего Коста, а други аргументи Симеоне сякаш няма.
Само със стереотипи и харизма не можеш да спираш атаки – дори на Брюж.
Може би това вече е краят. И просто е време да се продължи напред.
Сподели
