Цинично и безмилостно - новата философия на Барса?


Н. Гавазов

Цинично и безмилостно - новата философия на Барса?

Заглавията на първите страници на испанската преса преди мача Барселона - Атлетико крещяха от "Атлетико ще отсрами Мадрид" до "Велик финал". Разликата от пет точки преди дербито даваше основания да се правят подобни предположения, още повече, че едва ли през този сезон съществуваше по-добър момент от този да победиш каталунците.

"Дюшекчиите" спечелиха почти всичките си двубои през календарната година, като стремителният им подем съвпадна с невероятната статистика на Антоан Гризман. На всичкото отгоре "блаугранас" влезе в мача леко разколебан: три равенства в последните пет двубоя, като последното дойде след дълъг полет до Канарските острови и два дни по-малко за отдих (някои ортодоксални фенове на каталунците видяха заговор от страна на мадридиста Хавиер Тебас).

Неутралните почитатели на футбола (и на Реал Мадрид) потъркваха доволно ръце в очакване на спектакъл, на подвиг от страна на "атлетите", от който зрителите ща ахнат. Симеоне щеше да зареди с адреналин своите гладиатори, които ще пробягат два пъти по-голямо разстояние от съперника, за да грабнат трите точки, доближавайки се до титлата.

Никой обаче не видя такова нещо. Гостите показаха страхливост, Барселона цинично опакова "дюшекчиите" с любимите прийоми на аржентинския специалист, а Меси с едно феноменално действие разби надеждите на Атлетико, с което помогна на Мадрид да разбере кой ще бъде шампион през този сезон.

Симеоне заложи на схема 4-4-2, построявайки пред собственото си наказателно поле две защитни линии и полузащита, а също така започна мача с висока преса, в която отлично се включваха Гризман и Коща. Изключително балансираният състав на гостите може да се обясни само с едно нещо: Симеоне искаше да избегне пожара в собствената половина, а напред каквото стане. Аржентинецът се справи с тази задача, построявайки традиционните си непробиваеми редути, с което не позволи на противника да контролира топката през цялото време. Но дотук. Диего обаче не направи нищо по отношение на атаката, а и домакините неутрализираха в зародиш всякакви опити за това.

Диего Коща от самото начало попадна в обятията на Умтити и така опитите на столичани за дълги подавания от дълбочина се провалиха. В най-добрия случай испанецът се озоваваше в засада, което не вършеше работа на Атлетико. Изолирането на Гризман от каталунската защита пък доведе до липса на взаимодействие между Диего и Антоан и пълна безпомощност на французина. Статистиката показва, че "седмицата" на "дюшекчиите" има един удар извън наказателното поле, нито едно елиминиране на съперник и нито едно спечелено единоборство. Единственото, което столичани предложиха бяха пробивите на Филипе Луис по фланга и опитите на Габи и Коке да пратят топката в посока на стадиона на "Еспаньол". Обикновено в такава тежка ситуация Атлетико започва да търси своите шансове при статичните положения, но гостите нямаха нито един корнер до почивката. Проблем.

Разбира се, Чоло се опита да промени нещата, но само за да затвърди усещането, че е изпаднал в паника. Влизането на Кореа доведе до преместването на Томас на десния фланг на отбраната, там където започна Врсалко. Габи смени Гамейро, а Гризман окончателно застана на левия фланг. Така в опорната зона останаха Коке и Саул, на когото топката постоянно отказваше да застане на крака. Всичко това доведе до още по-голяма обреченост на атаката на гостите, които за цял мач отправиха един-единствен удар в очертанията на вратата. Безпомощност.

Симеоне със своята философия на практика ограничи действията на отбора си, като друг е въпросът, колко гола можеха да получат "дюшекчиите", ако се бяха разкрили. Но пък шампионският връх се покорява само от смелите.

Барселона от своя страна не показа някакви велики неща. Коутиньо не е Неймар, а и Фелипе има проблеми с неутрализирането на емоциите. Местенето на бразилеца в центъра позволяваше на Серхи Роберто да нахлува в полето на гостите, Иван Ракитич се включваше от дълбочина и няколко центрирания към Луис Суарес.Толкова. Даже Меси напомни за себе си чак в 21-та минута, когато с едно движение направи така, че тримата му опекуна да изглеждат като Тримата глупаци. Другото движение на Лео - феноменалното - дойде от пряк свободен удар, от който бе пробита вратата на Облак.

Впрочем, победата означава много за каталунците. Валверде победи Симеоне за първи път в кариера си, Меси вкара своя 600-ен гол, Барселона повтори рекордната безпогрешна домакинска серия от 34 мача на Реал Сосиедад през 1980 година и най-важното - "блаугранас" спечели трите точки.

Сега вече и Мадрид повярва кой ще стане шампион. Още през март. Цинично.

 

4983