Отмъщението
Н. Гавазов
На днешната дата - 13 май, през 1984 година, един от най-великите футболисти в историята на футбола - Йохан Кройф, изиграва последния си мач в нидерландското първенство.
Незабравимият холандец завършва феноменалната си кариера в Ередивизе с гол за Фейенорд срещу Цволе, като след това е изпратен от съотборниците си и феновете на тима от Ротердам както подобава на една истинска легенда.
С екипа на Фейнорд - кръвния враг на родния Аякс, Кройф играе единствено през сезон 1983-1984 година, като записва 44 мача във всички турнири, в които реализира 13 гола.
В този период неподражаемият номер 14 е съотборник с българския национал Андрей Желязков и изгряващата световна звезда Рууд Гулит.
Последният си мач в кариерата Йохан изиграва в Саудитска Арабия, oтчитайки се с гол и асистенция срещу Ал-Али (Джеда)
FUTBOL TV се завръща назад във времето, за да разкаже на своите читатели за онзи необичаен период от кариерата на Кройф, в който мистър Аякс отмъщава на... Аякс.
Той до последно не вярваше, че Аякс няма да поднови договора му.
"Кои са те всъщност?!“
"Куп глупаци.“
В последния мач за сезон 1982/83 Аякс победи Фортуна Ситард с 6:5, а феновете, прочели слуховете в пресата, засипаха ВИП ложата с боклуци. Наложи се полицията да извежда ръководителите под охрана.
"Е, хареса ли ви?“
Но договорът така и не беше подновен.
Ръководството на Аякс се събра и реши, че клубът трябва да заложи на младите Франк Рийкард, Роналд Куман и най-вече на 17-годишния Марко ван Бастен. Йохан Кройф, вече на 36 години, можеше да остане само ако приеме сериозно намаление на огромната си заплата от 1,5 милиона гулдена до "стандартно“ ниво.
Подобен вариант той дори не искаше да обсъжда.
Все пак именно Йохан бе израснал на пет минути пеша от "Де Меер“, където майка му работеше като чистачка, а вторият му баща се грижеше за тревното покритие.
Точно той беше отбелязал 266 гола в 275 мача за Аякс, спечелил три поредни Купи на европейските шампиони между 1970 и 1973 година и се бе превърнал в символ на най-великата футболна епоха в историята на Нидерландия.
И какво сега?
"Чувах как зад гърба ми говорят, че съм прекалено стар, дебел и че постоянно качвам килограми. Налагаше ми се непрекъснато да опровергавам всичко това. А те постоянно повтаряха колко трябва да ми намалят заплатата“, спомня си Кройф, който изведнъж се оказал сам.
Дори вторият му баща Хенк Анхел застана на страната на ръководството:
"Йохан вече не е същият. Вече не е достатъчно силен за Ередивизи.“
Това разгневи Кройф още повече.
Неговият тъст и едновременно агент Кор Костер внезапно, но решително се обадил в Ротердам:
"Добър ден. Бихте ли имали нещо против Йохан Кройф да премине при вас?“
Той отлично знаел къде да нанесе удара.
Аякс и Фейенорд не са просто съперници, а откровени врагове. Левски и ЦСКА, Барселона и Реал Мадрид, но на нидерландска земя
Още първото им дерби през 1919 година завършва със съдебна отмяна на гол на амстердамци, а напрежението между двата клуба никога не спада.
Столицата срещу провинцията. Елитът срещу работническата класа. Бохемските изложби и партита срещу задимените кръчми с докерите от най-голямото европейско пристанище.
"Докато Амстердам спи, Ротердам работи“, казват на юг.
Трансферът на Кройф във Фейенорд изглеждал почти като преминаване на Лионел Меси в Реал Мадрид, но самият Йохан не се поколебал и сделката била финализирана бързо.
Фейенорд не бе печелил Ередивизи от 1974 година и ръководството на клуба, макар и шокирано, не можеше да откаже подобна възможност.
Освен това Кройф играеше без фиксирана заплата. По онова време средната посещаемост на "Де Кайп“ не достигала дори 20 000 зрители, а Йохан поискал по пет гулдена от всеки продаден билет над тази граница.
"Ако Фейенорд не спечели нищо, и аз няма да изкарам нищо“, всичко било напълно честно.
Въпреки това представянето му приличало по-скоро на фарс.
На въпросите на медиите нервно отговаряше единствено председателят на управителния съвет Херард Керкум, докато Кройф неловко въртеше химикалка в пръстите си, а треньорът Тейс Либрегтс изглеждаше толкова щастлив, сякаш отиваше на зъболекар да му вадят зъб.
И това бе напълно разбираемо.
Властният характер на Кройф и неговото високомерие бяха не по-малко известни от футболната му гениалност. Още като млад в Аякс Йохан толкова изморил съотборниците си с постоянните наставления, че дори му отнели капитанската лента.
Либрегтс отлично знаел какво го чака — от този момент нататък истинският треньор щял да бъде Кройф, а на него му оставало или да се подчини, или да си тръгне.
За да смекчат напрежението, ръководителите на Фейенорд привлекли в клуба Вим ван Ханегем — партньор на Кройф в националния отбор на Нидерландия от Мондиал 1974 и едновременно легенда на самия Фейенорд, който станал помощник-треньор.
И така всичко започнало.
"Беше невероятно. Нито грам мазнина! По време на ваканцията Кройф всеки ден играеше тенис, а в предсезонната подготовка първи пробягваше шестте километра през гората“, спомня си десният бек Шак Троост.
Съставът на онзи Фейенорд може и да не беше идеален, но определено беше сериозен.
Най-силно впечатление правел 20-годишният новак от Харлем — мощен сякаш създаден от самата природа. Името му било Рууд Гулит.
Андре Хукстра и Ван де Корпут тъкмо бяха пристигнали от Торино и поеха голяма част от тежката работа в отбора. Бързият и техничен българин Андрей Желязков впечатляваше с дрибъл и асистенции. Иван Нилсен — мощният датчанин — караше вратаря Йоп Хиле да изглежда по-добър, отколкото всъщност беше. А Петер Хаутман в атака се движеше като швейцарски часовник — точно, навреме и безмилостно.
Либрегтс не успял да спечели нищо с този състав?
Е, сега Кройф се заел лично с това — сменил схемата от 4-4-2 на 4-3-3 и повишил темпото на тренировките.
"Преди всичко ми беше страшно интересно. Той беше на 36 години и често си мислех: "Сега вече ще му взема топката“. А после той сякаш просто изчезваше от полезрението ми. И си казвах: "Уау! А какъв ли е бил на 24?“ Освен това непрекъснато даваше указания на всички — накъде да тичат, къде да стоят и какво да правят“, разказва Рууд Гулит.
Той никога няма да забрави онзи сезон.
Няма да забрави плакатите с надпис "Кройф, махай се!“ и още доста по-нецензурни послания по време на дебютния им мач.
Няма да забрави и 14-те гола в първите три кръга на първенството.
А в Нидерландия със сигурност никой никога няма да спре да си спомня какво се случи в четвъртия кръг на Ередивизи през сезон 1983/84, когато Фейенорд гостува на Аякс.
"Допуснахме три бързи гола, но след това се върнахме до 2:3. Всички очакваха да изравним. После обаче стана 2:4 и всичко приключи“, спомня си Троост.
Аякс тогава спря чак при 8:2, а Марко ван Бастен отбеляза хеттрик.
След мача пред медиите не застана Либрегтс, а самият Кройф — самоуверен, сякаш не се бе случило нищо особено:
"Какво беше това? Само две загубени точки. Трофеите се раздават след края на сезона, след 34 мача, така че просто почакайте. Ще видите всичко.“
И всички наистина видяха.
Преди всичко Кройф смени левия фланг в атака, като извади любимеца на трибуните Пиер Вермюлен и премести напред защитника Стенли Брард.
Шок.
Брард беше полупрофесионалист, тренираше само два пъти седмично, а през останалото време работеше като учител по физическо възпитание. Кройф го избрал заради издръжливостта му. Самият Йохан вече не можел да пресира така, както в младите си години, и имал нужда от човек, който да върши тази работа вместо него.
И макар Вермюлен да страдал тежко от решението, отборът не загубил нито един от следващите 15 мача.
Кройф винаги мислеше с три-четири хода напред.
"Той изгради системата, а ние, футболистите, просто го последвахме. Тренировките станаха изключително интензивни. Беше кокалест, много неприятен в единоборствата, умееше да удари с лакът. А в първите пет метра беше невероятно бърз. Понякога изобщо не беше лесно да го разбереш“, разказва Рууд Гулит.
Заедно с Петер Хаутман именно Гулит беше основната офанзивна сила на онзи Фейенорд, докато самият Йохан действаше по-назад и дирижираше играта като истински маестро.
Единственият неуспех през сезона беше ранното отпадане от Купата на УЕФА срещу Тотнъм на Глен Ходъл, но изглеждаше, че това изобщо не разочаровало Кройф. Той не беше дошъл на "Де Кайп“ за европейска слава.
"Постоянно повтаряше, че има мисия. Мисля, че ставаше дума за отмъщение“, обобщава Троост.
И отмъщението наистина се случи.
В средата на февруари 1984 година Фейенорд, който вече беше набрал страхотна скорост, елиминира Аякс от Купата на Нидерландия — 2:2 в Амстердам и 2:1 у дома.
Само две седмици по-късно двата отбора се срещнаха отново, този път в първенството. В онзи ден за "Де Кайп“ бяха продадени цели 58 000 билета. Всички, които с години бяха мразили Кройф, дойдоха на стадиона с надеждата, че Мистър Аякс ще спечели дербито срещу... Аякс.
Невъзможно, но истина.
Още в 12-ата минута Рууд Гулит отбеляза един от най-красивите си голове от пряк свободен удар.
Само две минути по-късно Кройф добави топката във вратата след собствен удар.
Той отпразнува попадението така, както празнуваше всяко друго — със свит юмрук, вдигнат високо нагоре. Това не беше предизвикателство към клуба или към феновете, а към ръководителите, които бяха решили, че вече е приключил с футбола.
Крайният резултат — 4:1.
"Играчите на Аякс са добри, но ние имаме по-добра работна етика. Играехме организирано, докато те действаха индивидуално. Схемите им изчезнаха. Дисциплината им изчезна“, заяви Кройф след мача, нанасяйки още един удар по бившия си клуб.
Онзи сезон остана в историята като едва третият, в който Фейенорд печели едновременно шампионската титла и Купата на Нидерландия.
Феновете буквално носеха Кройф на ръце — същите хора, които го бяха мразили в продължение на две десетилетия.
За всички на стадиона това изглеждаше почти като сън.
На вълната на успеха ръководството на Фейенорд предложило на Йохан нов договор при каквито условия пожелае, но Кройф бил прекалено умен, за да приеме.
Тялото му вече започвало да го предава — и той отлично го осъзнавал.
Освен това, въпреки еуфорията около триумфа, Кройф не беше забравил защо изобщо бе пристигнал в Ротердам. Не го интересуваха наследството или трофеите. Интересуваше го единствено отмъщението — и то възможно най-болезненото за хората, които го бяха унизили.
След като постигнал това, всякакъв смисъл да продължава изчезнал.
Кройф се сбогувал не само с Фейенорд, но и с футболната си кариера като цяло, оставяйки накрая куп ценни съвети на Рууд Гулит:
"Той ми каза: "Рууд, в следващия клуб, където и да отидеш, хората няма да те обичат повече, отколкото тук. И няма да бъдат по-добри. Ако искаш да се развиваш като футболист, ще трябва сам да караш всички около себе си да играят по-добре.“ Тогава не го разбрах, но когато преминах в ПСВ, а после и в Милан, всичко си дойде на мястото“, спомня си Гулит.
И наистина — всичко си дошло на мястото.
Още през сезон 1984/85 без Кройф Фейенорд се върнал на третото място — там, където се намирал и преди него.
Стенли Брард отново заиграл в защита, което феновете посрещнали с възторг, без изобщо да осъзнават какво всъщност са загубили.
Марко ван Бастен си върна статута на най-добрия футболист в първенството.
Що се отнася до Йохан Кройф, след като прекрати кариерата си, той се завърна в Амстердам, където в продължение на няколко месеца посещаваше мачовете като обикновен фен, преди ръководителите на Аякс — "онази банда глупаци“ — най-накрая да се решат да дойдат и да му се извинят.
Разбира се, той беше очаквал точно това.
Още от началото на сезон 1985/86 Кройф застанв начело на "червено-белите“, въпреки че нямаше треньорски лиценз. Федерацията му дала една година, за да го получи.
Пред него предстояха 11 сезона начело на Аякс и Барселона, Купа на европейските шампиони, две Купи на носителите на купи, легендарният каталунски "Дрийм тийм“ и място сред най-големите визионери в историята на футбола.
Треньорски лиценз така и не получи.
Сподели
