Корабът
Н. Гавазов
Нямам никаква идея откъде е дошла легендата за гордия капитан на мостика на потъващия кораб. Може би от романите за корсари и мореплаватели, в които писателите са се опитвали да дадат малко романтика на суровия морски живот, а и по някакъв начин да заинтригуват вниманието на своите читатели. По-късно историята ще покаже, че това не е точно така - в много битки през вековете, особено по време на двете Световни войни, капитаните са едни от първите, които са напускали кораба - спасявали са се, за да може след това отново да поведат своите хора.
Асоциацията с потъващия кораб не е случайна и тя интуитивно се появи покрай едно събитие, което се случи в българския футбол през седмицата. Което пишещите за родния спорт медии просто споменаха като факт и удобно пропуснаха, концентрирайки вниманието върху мача на Лудогорец.
Ивайло Петев подаде оставка от поста старши-треньор на националния отбор на България, за да оглави... Динамо Загреб.
От около 40 години се интересувам от футбол и за този период от време нямам никакъв спомен наставник на национален отбор да напусне поста си в т.нар. "мирно време" - без конфликти в съблекалнята и със своя работодател, и без провал в квалификации за голям турнир или на самия турнир.
В България и в частност в блатото наречено български футбол обаче е възможно всичко и едва ли някой вече се учудва на едно или друго събитие от родния фолклор - толкова са динамични и противоречиви нещата, че не ти остава време нито да заплачеш, нито да се смееш - просто теглиш чертата и натискаш копчето на дистанционното. В посока, където хората знаят какво е истински футбол.
Та случилото се през седмицата е повече от емблематично и показателно за дъното, което родният футбол е ударил. Соченият за един от най-перспективните треньори у нас прие поканата да оглави отбор, който дори не може да претендира, че е сред средняците в Европа!
Върхът в кариерата на всеки специалист е да води националния отбор на своята родина и презумпцията е, че това е мечтата на повечето специалисти. Петев получи този шанс и заедно с това огромен кредит на доверие, който нарасна неимоверно много след успеха над Португалия преди Евро 2016. След това обаче дойде онова 2:7 в Япония, а после и епичната победа над Люксембург.
Защо тогава трябва да се учудваме на напускането на треньора? На човека, който, намирайки се вътре в "кухнята", разбра за какво става дума и осъзна факта, че управлява не кораб, а хаотично сглобен сал. Отбор, в който няма футболисти. Няма и как да има, след като моделът на управление и развитие на родния футбол е сгрешен, след като в детско-юношеските школи се вихри корупция и много кадърни деца остават зад борда поради невъзможност да платят на световно подготвените си треньори, след като по поляните и градинките се вдигнаха молове и бетонни конструкции и за да играеш футбол трябва пак да плащаш, след като подрастващите предпочитат да "спортуват" с телефона в къщи...
За това и на Петър Хубчев ще се гледа като на чинийка за стрелба с ловна пушка, а вероятно постът в националния отбор ще стане най-черното петно в кариерата на немския възпитаник.
Впрочем, реалността, онази, "истинската" я видяхме вчера, когато младежите на ПСЖ разбиха младежите на Лудогорец с 8:1, при това французите играха с не повече от 2/3 от своя капацитет. Другата, "медийната" реалност е десет малки... пардон, десет тичащи бразилци в синхрон с мощните възгласи "Българи юнаци!". Няма нужда да си много умен, за да разбереш какво се случва.
Няма нужда да си много умен и за да знаеш, че само кораб може да потъне. Историята не познава потънал сал. Най-лошото, което може да му се случи е да се разпадне на части и да се разпилее по вълните.
И после - нищо.
Още ли се чудите къде е дистанционното?
P.S. Стискаме палци на Хубчев и Петев. Дано успеят в мисиите си.
Сподели
1730997476.png)
Не споделям тезата, че Петев е жертва и е напуснал заради безизходицата. Според мен прекрасно е знаел с какво се захваща, но вероятно заплатката е била добра (говори се че си е откупил договора с БФС), щом не подаде оставка на няколко пъти, особено след фиаското в Япония. БФС също не го уволни, за което единственото обяснение освен некадърност е че е бил удобен и послушен. Неслучайно вече официално се говори за черно тото в националния отбор като за основен виновник е набеден Иван Иванов (напишете какво се случва с него в клубния му отбор). Та капитанът Петев е решил да спаси кожата, докато е време и на върха в групата, пък после наследникът му да сърба попарата като се стигна до скандал а ла биг Сам. Поведение, което нито е мъжко, нито е достойно.
В резюме най-хубавото нещо, което може да се случи е Динамо Загреб да си запази треньора или да назначи друг вместо Петев :champ:
ПС: да попитам само защо се пишат статии и анализи за "блатото", което според коментарите не е сфера на интерес за редакторите на сайта и за повечето потребители?
Струва ми се че Петев, ще бъде скоростно изритан и от Загреб по подобие на неуспелия да стане читав треньор, въпреки егото и игровата му кариера, Балъков. До след Нова Година Петев вероятно ще се оглежда за оферти от непретенциозни гръцки и кипърски отбори, хем по- топличко, хем каквото и да пусне в игра, мача почти сигурно е хикс, а в редки случаи победа и сигурна загуба само от лидерите в класирането :wink:
Само дето в случая Петев има някои неизяснени моменти - ако е поне малко интелигентен, той дори не би приел работата на национален селекционер, защото и децата от детската градина са наясно, че нашенският футбол го опя попът и оставката е задължителна част от съдържанието в джоба на всеки, главил се по непонятни причини за тая предварително обречена кауза. Впрочем, на мен за Петев ми е все едно, да си се оправя там, негова си работа.
Жал ми е за Петьо Хубчев. Познавам го лично от много години - рядко усмихващ се, скромен, тих интелигентен мъж, по стечение на обстоятелствата приел в дозирана степен принизяването през годините.
И сега изведнъж тоя става основен и май единствен кандидат за поста национален треньор, при това го назначават за отрицателно време, май и по телефона, а не тет-а-тет. Защо? Излиза, че комай всички са знаели кога какво ще се случи и са били готови с варианта, с единствения. И още повече ми става жал за Петьо, защото поема отбора броени дни преди възможно най-кофти програмата (то за нашия отбор коя ли не е кофти) - гостуване на Франция и Швеция. Французите не са забравили дълбоката есен на '93-та, а на шведите сме им абонати и ще е цяло чудо, ако се отървем с под 4-5 гола. И след като дори довчерашните обущари и часовникари (вече не са такива, защото се развиват както всички, освен нас) ни разкостиха насред София и с основание могат само да съжаляват, че не взеха всичко, трябва да си абсолютен наивник да смяташ, че имаме някакъв шанс за благоприятен изход от дяволската група, в която за капак са и настървените за бърза компенсация холандци. Не ми се мисли какво ни чака...
Само на Михайлов и Сие не им пука, те се забавляват с циклите на журналистките.