Размисли на мазохиста: Миризма на синьо сирене
Н. Гавазов
Случвало ли ви се е да купите нещо развалено от магазина? Някакъв хранителен продукт, който след разопаковането му, най-напред по миризмата установявате, че нещо не е наред в него, а след като се вгледате по-внимателно, виждате субстанция различна от традиционната. В един момент разбирате, че стоката е развалена и единственото, което ви остава да направите е да я изпратите в коша.
А замисляли ли сте се какво представлява например развалено синьо сирене? Точно така, онова с пеницилина в него - Рокфор, Стилтъна, Горгонзолата или обикновеното Калабрийско сирене. То и без това си има една специфична миризма, която гони много хора, но пък други като мен изкушава и поради това съм му голям любител като чудесно допълнение към чаша червеното вино. Най-вече го използвам в употребата на сосове, заливки, дори мога да ви дам рецепта за едно прекрасно ризото с кестени и синьо сирене.
Но нека не се отклонявам от темата - все пак се намираме в края на Великите пости и благоприличието изисква да стоим малко по-настрана от обикновените земни щения и изкушения, включително и чревоугодничеството.
Понякога обаче, колкото и да му се иска на човек, той не може да направи нищо за да избяга от съблазните. Особено, ако миризмата идва например от синьото сирене. Ако пък то е развалено - повярвайте ми, ароматът изобщо не е приятен и лично мен - чревоугодника - ме отвращава. За да ви пиша това, съм го изпитал на гърба си - след една двуседмична почивка на море от изгорелия хладилник се носеха благовония, които не успяхме да неутрализираме нито с оцетна киселина, нито ацетон, а още по-малко онези скъпите препарати, които уж ги продават за почистване, но единственото им достойнство е, че ароматизират. Разбира се, хладилникът замина на боклука ( не заради разваленото синьо сирене в него), но споменът от натрапчивият и ужасен аромат остана там някъде в съзнанието ми.
Почти го бях забравил - 15 години изминаха от онази случка, на която отдавна гледам с насмешка, но ето, че през тази седмица си припомних инстинктивно историята. Всъщност, аз нямам никаква вина, че спомените изплуваха в съзнанието ми. Просто, случващото се на „Герена" до такава степен осмърдя българското футболно пространство (което и без това отдавна си мирише), че ме върна назад в онези години, когато бях с 30 килограма по-слаб и все още харесвах българския футбол.
Злощастните „сини" фенове (сред които имам много приятели и уважавам техния избор да симпатизират на историческия съперник на любимия ми отбор) вече не знаят какво се случва, кое е истина, кой лъже и изобщо, кой какви ги върши. А какво остава за човек като мен, който е далече от „синята" агитка.
Но общо взето, аз така виждам нещата: Гонзо иска но не може...Наско може но не иска... или по-скоро иска...много пари. Тара няма пари, Наско е закъсал за пари, Мъри има да взема пари, Тара не иска да дава пари...Мисия невъзможна.
Ясно е, че безумията в българския футбол няма да свършат - през зимната пауза тук не дойдоха само марсианци, ЦСКА-то вместо в Испания замина за Либия, където играчите се снимаха с оръжия в ръце, треньорът на Литекс пък заплаши по телефона един от българските съдии, БФС мълчи здраво - по допинг скандала и по скандала със Стоичков, на всичкото отгоре се говори, че Славия получил някакви парички да полегне на Левски, а ето сега и историята с Илиян Илиев и неговото пристигане в Левски..от лятото.
Нещо не мога да схвана ситуацията. Ясно е, че като цяло българският футбол е далече от нормалното и затова може би осемте мача от кръга се гледат от под 20 000 човека, докато само на срещите на шампиона на Азербайджан идват по 10-13 000 зрители. Това е друга тема, по която тепърва ще се говори. Но нормално и коректно ли е да обявиш по средата на сезона името на новия наставник, който в същото време още изпълнява длъжност в друг отбор от А група. Но кое ни е нормалното в родната А група? Отговорът е един - нищо! Как е възможно, Тонев - хем привлякъл И. Илиев за треньор, хем обявява на всеослушание, как за него най-добрия избор бил Мъри Стоилов. Хем разкарал Гонзо заради Мъри, хем Мъри няма да дойде. И друго - какъв му е проблема на много способния футболен специалист Мъри, че не може да работи без Наско Сираков? Бих казал любов, любов...
Отделно, от пресконференцията на Тонев ми стана ясно, че Батков е собственикът, но Тонев спира да се съобразява с него и ще взема еднолично решенията. Следователно, Батков е само параван, а властта в Левски е в хората с парите и той трябва да бъде послушен. Значи, целта е първо да се разбие клуба,за да бъде изкупен на безценица,а после да се гради наново...Цялата тая интрига изяде главата на Гонзо, който беше некадърен треньор, но като футболист даде толкова много на клуба.
Остава обаче въпросът: "Кой лъже?" - Мъри, който казва, че не е променял нищо от първоначалните си условия, Батков, който заявява, че е бил готов да приеме Наско Сираков като помощник и съветник, но без пари и длъжност или Иво Тонев, който заявява, че Мъри непрекъснато променял мнението си...Хайде да си признаем, всичко това не ви ли мирише на развален Рокфор? Намирисва и то яко!
Нека да продължим с разсъжденията. Интересното е,че Батков и Сираков имат общи интереси Левски да е силен. Това означава, че агент Тара няма да продава на безценица, а Наско ще завоюва още повече доверие сред синята общност. Все пак всички помним времето, докато той беше директор - Шампионска лига, Лига Европа и т.н. Любопитното е, че Тонев има намерение да отстрани и психолога д-р Янчева, която беше докарана навремето от Сираков. Ще кажете, какво толкова. Ами, това е човекът, който знае всичко от съблекалнята на „сините", тайните в отбора и определено се прави опит да се сложи край на даването на информация на съперниците...
Оттук разбрахте ли нещо? Пълна лудница, нали? Единствено ме е жал за Илиян Илиев - може би, защото е треньор на отбора, откъдето е жена ми - тъй де, заради нея навремето започнах да нося зелени шалове (част от стратегията ми да я сваля). Никога няма да забравя страхотния му гол срещу любимия ми тим. Току що го бяха закупили от Черно море и Пената се чудеше, какъв пък е този играч, че да дават за него 2 милиона лева.
Сега обаче Илиев ми прилича на машинист на изгорял влак с неизяснена собственост. Отделно от това, употребиха го още преди да му е почнал договора. Единственият ми съвет е да свиква, защото ще бъде употребен още много пъти - когато е необходимо.
Иначе миризмата на развалено синьо сирене си остава - една такава тръпчива и кисела, от която всичко попива и нито тризон, нито ацетон помагат. А това, че някои се опияняват - там няма спасение.
Сподели
