През 30-те години в Съветска Русия, във времето на комунизма имаше особен вид стопанства, които бяха известни като колхози. За младото поколение най-вероятно това не означава нищо, за това ще поясня - това беше особена форма на стопанисване на земята, в която всичко беше общо, а целта на начинанието бе просперитет и благосъстояние на хората. Друг е въпросът, че над 50 милиона хора измряха от глад в Украйна, която се славеше като „житницата на Европа", но това е тема на друг коментар и разговор.

В онези години „народната власт" се „грижеше" не само за благосъстоянието на хората, но и за тяхната физическа култура и индивидуална идентификация на постиженията в спорта, така че постепенно се въведе т.нар Спартакиади, а важно място в тях заемаше колхозния спорт ( селяните не само трябваше да умеят да жънат, но да играят и баскетбол, волейбол и т.н.). По съвсем естествен начин, най-вече поради качеството на участниците в тези състезания, с течение на времето съревнованията се превърнаха в нарицателен пример за пошлост, аматьорщина и пародийност, а хората започнаха да се отнасят презрително и пренебрежително към тях, което в крайна сметка доведе до тяхното изчезване.

OЩЕ...

23.04.24 | 15:45

Асен Митков преподписа с Левски

FUTBOL TV обръща своя поглед към изминалата година, за да определи, кои са лауреатите на колхозния спорт в България.

1. Българският национален отбор по футбол

Не може да не започнем с „лъвовете", които в края на годината се изкачиха на 84-то място в класацията на ФИФА, изпреварвайки най-после Антигуа и Барбуда. Разбира се, пред нас са Ангола, Албания, Узбекистан, Габон, полуразрушен Ирак и още 83 други отбора, а впечатляващите изпълнения в квалификациите за Евро 2012 прогониха окончателно хората от националния стадион (в последния мач срещу Уелс на „Васил Левски" имаше само 400 фена).

2. Българските футболни грандове

2011-та година се превърна в поредното безвремие за т.нар. български грандове, колкото и смешна да изглежда тази дума приложена към аматьорските ни отбори. Положението става още по-комично, когато в медийното пространство се появяваха постоянно определения от рода на „БГ Меси, Роналдо и Моуриньо", на които 14-годишните деца се радваха и възхищаваха, без да осъзнават жалкия факт, че няма как да бъдеш гранд, когато ядеш бой в Търнава, а петия в румънското първенство те прави за смях. Хубавото в цялата работа е, че все повече здравомислещи хора избягват да ходят по нашите поляни, с която ясно показват своята позиция към погрома на българския футбол

3. Класацията „Футболист на годината"

Тазгодишната класация за „Футболист на годината" се превърна в едно от най-коментираните събития. Но какъвто е футболът ни, такива са и церемониите. Като се започне с това, как протестираха любителите на най-популярния спорт, номинирайки премиера за Футболист за годината и се стигне до това, че на самата церемония бяха изгонени журналистите. В добавка - място сред призьорите намери звездата на Шипка Драгор Васко Лукаев.

4. Допинговият скандал в ЦСКА

От край време е публична истина, че ритнитопковците от българските поляни вземат различни хапченца и добавки ( как ли биха изглеждали те без тях?), но досега никой не беше уличен официално (както се оказва, че само в България няма уредени мачове и корумпирани съдии). В края на 2011-та година обаче се случи нещо, което предизвика истинска изненада и заинтригува повече, отколкото мачовете в цирк „А група" - Янчев, Трифонов и Костадин Стоянов бяха разкрити, че са вземали забраненото вещество метилхексанамин. Циркът бе пълен, когато босовете на „червените" излязоха със своя версия по въпроса, опитвайки се да си измият ръцете с доктора. Приказките на Шарл Перо винаги са били актуални, но господа футболни босове, обидно е да смятате, че всички хора са наивници.

5. Гюбеците на Боби Михайлов

Както е известно, в интернет бе разпространено любопитно клипче, на което президентът на БФС демонстрира своите танцувални умения под звуците на популярна чалга песен. Култовите движения на Михайлов бяха гледани от десетки хиляди фенове, които не можеха да се нарадват на специфичния танц. Няма никакво значение, че Михайлов е публична личност и не може да се появява подпийнал на подобни места. На това хоратав нормалните държави му казват тотална излагация. На фона на умиращия български футбол обаче това изглежда и кощунствено. Дали Боби пък не отпразнува 84-то място на националния отбор?

Ще завърша с един култов лаф, а всеки може да го тълкува, както си поиска: „Цяла есен, като излезем навън, играем със свалени гащи и отпред ставаме за смях".