Омар Рекик: Искам да спечеля всичко с Лудогорец
Н. Гавазов
Едно от новите попълнения на Лудогорец Омар Рекик даде интервю за предаването "Домът на футбола“ по Diema Sport. Тунизийският национал, който преди това е бил част от юношеските формации на Нидерландия, разказа за трансфера си от Марибор в Разград, най-важните моменти от кариерата си и първите си впечатления от България и новия си клуб.
– Омар, добре дошъл в България и в един от водещите отбори у нас. Как се чувстваш?
– Благодаря ви, чувствам се добре тук. Вече започнахме по много позитивен начин с добри резултати, така че засега всичко е наред.
– Как се стигна до трансфера ти в Лудогорец и как взе решението?
– Разговорите започнаха след Световното първенство. Най-напред Лудогорец се свърза с моя мениджър. Разговорите бяха много позитивни. Усетихме, че хората в клуба са много честни с нас. Вече знаех, че Лудогорец е голямо име във футбола, така че всичко се случи бързо. Както казах, след края на Световното първенство разговаряхме и реших да приема офертата и да дойда тук.
– Какво знаеше за Лудогорец и за българския футбол преди трансфера си?
– През годините Лудогорец на няколко пъти игра срещу отбори от Нидерландия в европейските турнири, така че много хора са запознати с класата му и с факта, че е най-големият клуб тук. Когато брат ми играеше за ПСВ Айндховен, той също се изправи срещу Лудогорец, така че наистина знаех доста неща. Сега се запознах с организацията и инфраструктурата в клуба и мога да кажа, че са наистина невероятни и на много високо ниво. Хората също са много любезни и се чувствам отлично.
– Роден си в Нидерландия, а родителите ти са от Тунис. Кога направи първите си стъпки във футбола?
– Може би съм бил на три или четири години. Баща ми винаги ми казваше да изляза навън и да поиграя с топката. Така че сега мога да кажа, че любовта ми към футбола започна на улицата в родния ми град Хага. Постепенно всичко започна оттам. Най-напред играеш в аматьорски отбори, след това те селектират в професионални клубове. Така стъпка по стъпка започваш дългия път към целта си. Баща ми е тунизиец, майка ми е нидерландка и имах щастието те да бъдат плътно до мен и да ми помагат през цялото това време.
– Бил си част от школите на Херта и Арсенал. Какъв беше този период за теб и какво научи от него?
– Всичко, през което преминах, беше невероятно. Бях на 16 години, когато започнах да тренирам в младежката формация на Херта. Това са периоди, от които можеш да научиш страшно много, защото около теб има големи играчи. Такива, които са изградили сериозни кариери и са играли в Шампионска лига. След това преминах в Арсенал и там всичко беше още по-нереално. По време на тренировките до мен бяха хора като Давид Луис и Александър Лаказет. Това е невероятно, защото дотогава ги познавах само от електронните игри. Наистина беше уникално преживяване.
– След това игра за Уигън и Марибор. Това ли бяха моментите, в които трябваше да докажеш на себе си, че можеш да играеш на високо ниво в мъжкия футбол?
– От моя гледна точка вече знаех, че мога да играя футбол на много високо ниво. Задачата ми беше да го покажа на всички. Когато навлезеш в мъжкия футбол, най-важното е да играеш. Без значение къде, трябва да получаваш игрови минути, за да покажеш на света кой си и какво можеш. На 20 години заиграх в Уигън в Чемпиъншип и знаете, че това е много трудно първенство. В сравнение с Висшата лига класата може би е по-ниска, но това е истински мъжки футбол, който те учи на физическа издръжливост. Смятам, че тогава се справих отлично във всяко отношение, особено предвид възрастта ми.
След това преминах в Марибор и продължих развитието си. Още докато бях в Уигън, бях преотстъпен на Сервет Женева, но през първите няколко месеца така и не попадах в групата за мачовете, заедно с още двама футболисти, които също бяха под наем. В един момент мой приятел ми изпрати новина от швейцарски вестник, в която се съобщаваше, че Омар Рекик няма право да играе, защото Сервет е допуснал грешка при регистрацията на документите ми. Така не играх футбол повече от година, а само тренирах отново и отново.
Това беше много труден период за мен, но ми помогна да израсна психологически. Когато преминах в Марибор, беше важно отново да намеря себе си и добрия си игрови ритъм. Смятам, че успях, а сега съм щастлив, че съм тук, в Разград.
– Кои са трите ти най-силни качества на терена?
– Мисля, че съм интелигентен играч, обичам да играя с топката и да поставям началото на нашите атаки. Другото ми силно качество е играта един на един. В това отношение съм наистина много добър.
– Преживя незабравимо лято с националния отбор на Тунис. Игра на Световното първенство и дори отбеляза гол срещу Швеция. Това ли е най-великото преживяване в кариерата ти досега?
– Световното първенство е нещо наистина невероятно. В нашия случай обаче може да се погледне от две перспективи. От една страна, отиваш там, за да представляваш държавата си, но истината е, че не се справихме добре, въпреки че дадохме всичко от себе си. Имаше някои неща, за които не ми се говори, но се случиха вътре в отбора по време на турнира. Това със сигурност ни попречи да се представим по-добре и да спечелим някой мач. От лична гледна точка обаче преживяването беше изключително. Не мога да опиша чувството да бъдеш част от Световното първенство и дори да отбележиш гол. Беше уникално.
– Успяваш ли вече да се адаптираш към новия отбор и към Разград?
– Да, вече съм тук малко повече от месец. Всички в отбора и момчетата в съблекалнята ме приеха много добре. Семейството ми също вече е тук, така че постепенно се адаптираме по най-добрия начин към живота в Разград.
– Лудогорец има нов треньор. Успяхте ли да се напаснете и да разберете философията му за играта?
– Да, мисля, че идеите и разбиранията му са много ясни – както когато сме с топката, така и когато сме без нея. Всички работим здраво заедно. Голяма част от останалите футболисти го познават, защото са работили с него и преди. Лично аз съм щастлив и доволен от стила на игра, който ще практикуваме, както и от начина, по който тренираме и се подготвяме.
– Какво искаш да постигнеш с Лудогорец през този сезон? Колко големи са мечтите ти?
– Искам да спечеля всичко. Смятам, че това е нормалното мислене в Лудогорец. Наясно съм, че миналият сезон е бил доста разочароващ, но сега е време да се върнем на успешния път и да спечелим всичко.
– Защо избра номер 44?
– Няма нищо специално в този номер. Обикновено избирам номер 4, но сега беше зает, затова се спрях на 44.
– Брат ти е известен футболист, играл е в ПСВ, Марсилия, Севиля и други клубове. Какви са отношенията ви и какви съвети ти е давал?
– Първо искам да кажа, че съм много горд от това, което е постигнал в кариерата си досега. Той все още играе, но продължаваме да се чуваме много често. Понякога гледа моите мачове и след това ми казва къде съм можел да се справя по-добре или кое съм направил отлично. Съветите му винаги са били важни за мен и успяваме да си помагаме взаимно. Честно казано, научил съм много от него.
– Кой е Омар извън терена, далеч от мачовете и тренировките? Какво обичаш да правиш?
– Бих казал, че съм типичен семеен човек. Дори когато имаме почивен ден, предпочитам да се разходя или да пия кафе със съпругата си и нашето дете. Определям се като семеен човек.
– Разбрахме, че говориш седем езика. Вярно ли е? Кога и къде успя да ги научиш?
– Да, това наистина е така. Научавам ги, докато живея в различни държави. Когато отидох в Германия, не знаех немски. Той обаче е близък до майчиния ми език и успях да го науча бързо. Другото важно нещо е, че говоря френски. Когато знаеш френски, е доста по-лесно да учиш останалите романски езици, защото си приличат много.
– Следващият мач на Лудогорец е срещу ЦСКА – едно от големите дербита на българския футбол. Какво очакваш от двубоя?
– Със сигурност няма да бъде лесно, но мисля, че ще се подготвим много добре. Както вече казах, работим добре с новия треньор и вярвам, че ще бъдем напълно готови за този двубой. Знам, че българското първенство е добро и че има отбори, които играят в европейските турнири. Обикновено и Лудогорец е сред тях, но да се надяваме, че догодина ще се завърнем. Все още нямам достатъчно наблюдения, но виждам, че и като манталитет, и като класа футболът в България се развива в правилната посока.
Сподели
