На фона на войни, технологична революция и вечните екзистенциални въпроси, застанали пред човечеството, темата как да се оправи българският футбол изглежда незначителна, дори глуповата. Кървавите протести срещу ръководството на БФС през ноември показаха, че България продължава да е футболна нация и тази велика игра е способна да консолидира общественото недоволство и да изкара хората на протест.

Ако състоянието на футбола е еманация на болестите на нашето общество, то може ли футболна "Р-Еволюция“ да бъде лекарството ?

OЩЕ...

30.11.24 | 00:20

Илиев: Опитахме и успяхме да вкараме два гола

Далеч съм от мисълта, че имам отговор на този въпрос, но като всеки роден на нашите географски ширини, разбирам от футбол и политика.  В тази статия ще се опитаме да дефинираме част от проблемите в родния футбол, но и да предложим една различна посока за разрешаването им.

Футболът не е спорт, а бизнес

Футболът е преди всичко бизнес от десетилетия насам, но вероятно повратната точка, след която нищо нямаше да е същото е създаването на втория най-скъпоплатен продукт в спорта – Висшата лига. За периода 2025-2029-та клубовете от Англия ще получат малко под 7 милиарда британски лири за телевизионни права. Изпълнителният директор на Сити Груп – Феран Сориано обяснява това като "порочен кръг“, в който парите създават качество на продукта, а качеството на продукта носи повече пари.

Връщам се в България. Всичко това е доста далеч от нашата реалност, но поуката следва да бъде, че целта на футбола трябва да е да се превърне в продукт. На първо място осъществим и на второ атрактивен. Това може да се случи само чрез координирана работа на клубове, БФС, местна власт и бизнес. 

Футболният маркетинг е инструментът за създаването на този продукт. Не се изисква кой знае какъв финансов ресурс, но се изисква цел и стратегия.

Полезно за родните клубове би било да се запитат кои са нашите зрители? Какво харесват? За какво биха дали пари? Какво можем да направим, за да ги докараме на стадиона?

Може ли футболен отбор в България да съществува на пазарен принцип, а не изцяло от милостинята на местен бизнесмен? Отговори на всички тези въпроси има. Те се крият в креативност и добавена стойност, както при всеки успешен бизнес.

Ако това Ви звучи прекалено общо, ето няколко предложения.

Развитието на женския футбол в световен мащаб е факт. Нашите отбори са все още доста предпазливи в това отношение. Женският футбол е пазар, който тепърва ще расте и в него все още има място за по-малки страни като нашата.

По същия начин стоят нещата и с електронните спортове. Без значение дали ни харесва, това е бъдещето и инвестициите на спортните клубове в играчи и отбори по електронни спортове е индикатор за тази тенденция. За наша радост, има много талантливи млади българи в тези среди, които имат достъп до аудитория с милиони зрители от цял свят.

Ако това Ви звучи прекалено екстравагантно, ето нещо още по-шокиращо. Футболистът - инфлуенсър. Основен разход за всеки клуб са заплатите на играчите. По-високи заплати, по- добри играчи, по-добри резултати. Как могат играчите да вадят допълнително пари без това да натоварва бюджета на отбора? Футболистите имат ресурс, който често остава неизползван. Това са техните популярност и влияние особено върху младите. Не е нужно да имаш хиляди последователи в социалните мрежи,  всичко това работи и в малък мащаб.

Инвестиции в инфраструктура и човешки ресурс

Оправданието " Ние сме бедна страна и пари за футбол няма.“ не е актуално. Към днешна дата Кабо Верде, Албания, Буркина Фасо, Хондурас и много други страни с по-ниски икономически показатели са пред нас в класацията на ФИФА.  Проблемът е липсата на дългосрочна стратегия.

Нуждата от развиване и налагане на млади български футболисти е предъвкана, но задължителна тема. За да произведем поколение, което да ни изведе до  участие в голям форум, е нужен национален приоритет и поне 8-12 години последователна работа.  Талант има, но за развитието му са нужни условия. От спортни игрища в междублоковите пространства, през оборудвани тренировъчни бази (поне в областните градове), до лицензирани стадиони.  Не на последно място инвестицията в човешки капитал. Клубовете и футболният съюз трябва да поставят като приоритет инвестиране в обучението и развитието на подготвени треньори и спортно-технически кадри.

Страни, чиито пример можем да следваме са Хърватия, Унгария, дори и Сърбия. Последните построиха стадион бижу в 15 000 –ния град Бачка Топола. Стадионът е с капацитет 4500 зрители, козирка, лед пана, отопление на игрището, аудитория и хотелска част. Целият проект е на стойност 15 милиона евро.

Личното ми мнение е, че с помощта на УЕФА и ЕС, построяването на 4 или 5 практични, но модерни бази биха били много по-полезни от нов 40 000 национален стадион.

Футболът като социален феномен

Спортът и футболът в частност имат завладяваща сила и уникалната възможност да служат като обединител. Освен за забавление и бизнес, тази игра може да насочва общественото внимание към социално важни теми, да развива младите и да помага на тези в нужда.

В България вирее синдромът на моментната форма. Посещаемостта на стадионите е почти винаги право порпорционална на моментното състояние на дадения отбор, а не резултат от привързаността към клуба. Изключения разбира се има.

Някои ще кажат, че посещаемостта е резултат от качеството на футбола. Моят аргумент срещу тази теза е броя зерители на мачове от 3-та и 4-та дивизия в западните страни, където качеството на футбола е компромисно, а често над 10% от населението на града е на стадиона.

Тук идва ролята на футболния отбор особено в по-малките населени места. Най-важна и трудна е битката за интереса на младите. Привързаността към даден отбор се възпитава през поколенията, а да подкрепяш местния клуб  трябва да е въпрос на чест.

Всички отбори от първите 4 дивизии на Англия участват в обществено полезна организация (community trust). Целта е отборите да са свързани с местната общественост. Основни дейности са да се помага на хора в нужда, да се дава възможност на малки и средни бизнеси да печелят от работа с клуба, да се подпомагат местни таланти.

Позиционирането на футболните отбори в България като обществена кауза със социална отговорност ще ангажира местните жители с клуба, ще подобри имиджа на футболните клубове и ще привлече нови инвеститори.

През март предстоят избори за ново ръководство на БФС. Ако всичко написано до тук Ви звучи като предизборна кампания, сте в грешка. Все още няма да се кандидатирам. Все пак най-лесно се дава акъл отстрани. И както казва популярният български афоризъм "даването на акъл не е задължително свързано с имането на такъв“.

Шегата на страна. Без значение кой ще спечели футболните избори, успехът на новото ръководство минава през прозрачност, ясни цели  и обединение на все по-разединеното ни общество.

ХРИСТО ХРИСТОВ