Димитър Бербатов гостува в предаването "Седмицата на Дарик". В него той коментира множество теми от своя живот, като разказа за редица моменти от кариерата си и сподели как е преодолял трудностите, пред които се е изправял.

"Дезинформацията на моменти е много повече от реалната информация. Често казвам това на майка ми и баща ми, за да ги успокоя. Цялата общност в Европа се поддава лесно на дезинформация. Всеки си избира на какво да вярва, дали ще вярва на всичко, което прочете или чуе, или ще се замисли. Същото е сега с проблема с олиото и бензина. Това показва колко лесно могат да се манипулират обществените маси“.

OЩЕ...

26.04.24 | 22:12

Ботев Враца с важна победа в Благоевград, супер гол беляза мача

"Съмнението е полезно. Ако някой учен тръгва да прокарва теза и стига до откритие, по пътя съм сигурен, че се съмнява. Нещата, които аз правя, също ги подлагам под съмнение. В повечето пъти съм продължавал след такива моменти, базирайки се на ината си. Хората трява да виждат доводите и да стигнат до решение“.

"Може ли тази война да се обясни на децата ми, освен да им кажа, че е нещо отвратително. На моменти се чудя по тази тема какво да кажа на децата си, че това нещо е отвратително, но се случва. Средата, в която децата се развиват, е много важна. Ако детето ти не е в правилната среда, то може да израстне с принципи и виждания, далечни от твоите“.

"В моята глава, ако оставим настрана, че винаги съм седял далеч от политиката, никога не съм си представял, че толкова близо до нас ще се случи нещо подобно. Видяхме какво стана в Ирак, а ето сега е до нас. Започваш да си задаваш въпроси, да се съмняваш. Почва да се насажда лека паника и страх, да мислиш. Надявам се това нещо да свърши колкото е възможно по-бързо и никога повече да не се случва нещо подобно“.

"Преди Англия бях в Германия и това е много важно, защото отидох там на 19 години. Това е моментът, в който ако съм си милсил, че знам и мога всичко, попадам в тотално различен град и държава. Това е психически, физически, спортен и културен шок. Аз съм принуден да вляза в тази среда. Сам стигнах до извода, че трябва да се приспособя. Опитвам да си помогна сам на себе си, ако съм объркан много,  тогава търся съвет от другаде. Знаех, че ако не вляза в тази среда, тя ще ме изрита и ще трябва да се върна. Аз на моменти съм голям егоист и съм си самодостатъчен, но това ми е помогнало в тези моменти в кариерата си, когато съм бил сам в чужди държави. Ако не си спокоен сам със себе си, ще трябва да се върнеш“.

"Ако човек се е предал, значи не е устоял на това, което е трябвало да свърши. Аз като се връщах в България, беше по-лесно аз да променя ценностите на приятелите ми, а не те моите. Аз водех с пример и на терена, и извън терена. Показваш и водиш с пример хората около теб и те започват да искат също да пробват така. Исках хората, с които контактувам, да растат заедно с мен в развитието ми“.

"Хората, които срещнеш в друга държава, може да те накарат лесно да забравиш корените си и приятелите си. Но аз не исках да е така, исках с моите приятели да вървим нагоре“.

"Мъжкото приятелство и рицарството е процес, в който растеш и сам си налагаш морални ценности, за да се развиваш. Можех да не бъда лоялен към моите приятели, но не бях такъв. Така стигаш до етап, в който знаеш, че на тези приятели можеш да се довериш за каквото и да е. Когато можеш да покажеш, че можеш да си честен и откровен с приятелите си, тогава има истинско доверие. По-правилното е да не се притесняваш да говориш с другия“.

"Ако си кон с капаци, не можеш да растеш като човек и трябва да си отворен за нещата, които могат да ти помогнат да се развиваш“

"Баба ми успя да вкара в мен и брат ми чувството да вярваме в Бог. Не знам как да го опиша, но сигурно има нещо над нас. Аз си говоря за това с приятелите ми. Освен религиозно, вярвам в себе си, в знаците вярвам. Гледам обаче да не задълбавам, защото и това не е хубаво. Вярата и в себе си, и в друго, ти помага да преодолееш трудните моменти и след това да си дадеш сметка за това“.

"Моралният компас е много важен, особено когато си лидер. Ако хората около теб не са достатъчно силни с моралния си компас и взаимно да се държите, тогава има много съмнения. Това е екипна работа. Ние се опитваме това да направим с моя екип. На моменти е грозно, тъжно и разочароващо, но докато не ставаш такъв, както другите, срещу които се бориш, тогава няма проблем“.

"Когато любовта към това, което си правил или правиш, тогава моментите, в които мислиш да се откажеш, клонят към нула. За мен няма проблем някой да каже извинявай. Не харесвам хора, които не могат да казват "Извинявам се, не съм прав“. Аз самият съм имал такива моменти. Това са моменти, в които узряваш и психически, и физически“.

"В Германия се научих да съм човек и мъж. Въпреки че не ми се тръгваше, знаците ми показаха, че трябва да изляза от зоната си на комфорта. Мен ме беше страх, но отидох в Англия. Там продължих с надграденото от Германия и тръгнах към моя връх на планината. Когато го достигнах, бях много горд от себе си“

"Човешаката природа е такава, че негативните мисли на моменти преобладават. Това не ни прави повече лоши, мисля, че по природа. Средата, в която е човек, понякога го кара да е такъв, но ако той е силен, може да се справи“

"Социалните мрежи са полезни, но могат да бъдат и вредни. Аз съм късметлия, че докато играех не бяха толкова развити. Днес ако футболист направи един лош мач, един лош пас, и хората започват. Критиката отстъпва място на злобата. Идва расизъм, критицизъм, расизъм. Затова трябва да се работи по този въпрос. Младото общество е разгледано. Това обаче е реалността и трябва да се адапитаме с нея, както Сър Алекс правеше в Манчестър Юнайтед“.

"Социалните мрежи до някъде диктуват какво да се случва, но го правят повече към младото поколение. Аз ако тръгна да следвам даден път, който ми е показан от собствената ми интуция, дори всички да ми казват, че не е правилно, аз не спирам. Както когато напуснах Ман Юнайтед и вместо в Италия, отидох във Фулъм“

"Нещата, които те плашат, но ги правиш, тогава е правилно. Затова и аз опитвам винаги да заставам срещу трудностите“.

"Понякога като човек не съм чужд на чувства като злоба и отмъщение, но мога да прощавам. По пътя си съм прощавал много път и се надявам, че и хората на мен са ми прощавали. Не ти трябва празник, за да искат прошка от някого. Много хора се борят с това чувство“

"От самото начало има момент на страх, защото не знаеш какво ще стане, защото това е хем футбол, хем не. Но когато те е страх, ти трябва да го направиш. Екипът ми ми помага да се справя със страховете. Всеки в някакви моменти е бил глупав. Надявам се тези моменти да стават все по-малко и се старая да го правя“.

"Не трябва да мислим, че това, което се случва в България, го няма в другите държави“.