От нулата до най-високото ниво


Н. Гавазов

От нулата до най-високото ниво

Едно от най-големите списания в света на футбола  - Football Business Inside, публикува на своя уебсайт ексклузивно интервю в две части с изпълнителния директор на ЦСКА 1948 - Добрин Гьонов.

Представяме ви първата част от интервюто, което бе публикувано на официалния сайт на "армейците".

Основан едва преди 5 години като наследник на фалиралия ПФК ЦСКА София, ЦСКА 1948 успява да се изкачи от четвъртото до първото ниво на българския футбол. С различен подход и фокус върху изграждането на марка новият клуб иска да се утвърди в най-високото ниво и да се бори за участие в европейските турнири. Football Business Inside разговаря с Добрин Гьонов, от януари 2017 г. изпълнителен директор на ЦСКА 1948.

Вие сте много млад клуб, основан през 2016 г. Бихте ли ни разказали историята на ЦСКА 1948?

Добрин Гьонов: Това е може би най-честият въпрос, който получавам, наред с този защо в София има два отбора с името ЦСКА - ЦСКА 1948 и ЦСКА-София.

През 2016 г. ПФК ЦСКА, най-успешният футболен отбор в България, фалира. Собственикът на клуба по това време притежаваше още един клуб, а именно Литекс (Ловеч). За да избегне плащането на дълг, възлизащ на 15-20 млн. евро, той взe решение да премести Литекс (Ловеч) в София, да смени името на ЦСКА-София заедно с цветовете на официалната екипировка и да обяви, че това е "новият" ЦСКА. Това обаче си оставаше същият Литекс (Ловеч), само че играещ на стадиона на ПФК ЦСКА и състезаващ се директно в първия ешелон на българския футбол.

Същото лято група привърженици на ПФК ЦСКА, включваща фенове, легенди на отбора, треньори, играчи от академията и т.н., се събраха във Военния клуб в София (мястото, където клубът е официално създаден през далечната 1948 г., на 5 май) и основаха нов отбор, наречен ФК ЦСКА 1948. Като новак, отборът на ФК ЦСКА 1948 започна сезон 2016-2017 г. от най-ниското ниво на българския футбол - 4-та дивизия, и за четири години успя да влезе вefbet лига, преминавайки през всички нива на българския футбол.

Вече втора година играете в първото ниво. Колко голям е клубът, колко души работят за него в частта, която не е свързана със спорта?

Бих определил ЦСКА 1948 като един от най-иновативните спортни клубове в България. Общият брой на служителите, включващ всички звена на клуба, е 90. Това може да изглежда голямо число, но ние силно вярваме в професионализма на всеки един човек, който работи за отбора. Опитваме се да съчетаваме ума и опита на утвърдени имена в бранша заедно с иновациите, които идват с по-младото поколение професионалисти. Що се отнася до отделите за администрация, маркетинг и продажби, бих казал, че в тези звена работят около 15 души. Освен това разчитаме и на "фрийлансъри" и подизпълнители за дните на мачовете.

Какъв е средният годишен бюджет на ЦСКА 1984 и как е разпределен той в различните пера, като спонсорство, мачове, телевизионни права и т.н.?

Бюджетът на нашия отбор е между 2,5 и 3 млн. евро, което според моите познания ни позиционира сред първите 5 отбора в страната, що се отнася до бюджет. Нещо повече, според мен годишните ни финансови параметри са близки до средните на отборите в първите дивизии в първенствата на Централна и Източна Европа.

Що се отнася до различните пера, в момента не разполагам с точни цифри, но спонсорството и мърчандайзингът са малко над 60%, телевизионните права са между 10 и 15%. Заради пандемията приходите от мачове не бяха високи през последните две години.

Когато се прави анализ на клуб с нашите размери, основните цели са участието в европейските турнири на УЕФА и реализирането на изходящи трансфери. Въз основа на тези цели трябва да се разработи стратегия и трансферна политика. Например Динамо Загреб за периода 2017-2021 г. е похарчил 26 млн. евро за приходни трансфери и е реализирал 118 млн. евро от изходящи трансфери.

Доколко е развито спонсорството във футбола в България?

За съжаление спонсорството в България не е много развито. Според мен това идва от факта, че продуктът "български футбол" не е добре разпознаваем. Всички клубове от efbet Лига трябва да работят усилено в посока промяна на това възприятие.

Kолко души средно посещават домакинските ви мачове? Какъв е средният брой в лигата и какви са тенденциите през последните години, като оставим настрана пандемията?

Като млад клуб ние сме в постоянен път на развитие в търсене на най-добрите решения за нашия отбор и за нашите фенове. Естествено, някои решения бяха приети добре, а други не чак толкова, което често се отразява на ентусиазма на нашите фенове да идват или да гледат мачовете ни.

Дори да оставим настрана пандемията, която оказва огромно влияние върху всеки спорт, несигурността и постоянните промени, които тя носи, не ни позволяват да направим категорични заключения и да проследим тенденциите.

Когато говорим за лигата като цяло, цифрите не са впечатляващи, дори бих казал, че през последните години те намаляват. Според мен има няколко причини за тази негативна тенденция и те включват факта, че повечето стадиони са стари и не се поддържат, ниското ниво на футбола и твърде многото хулигански сцени също са фактори.

Каква е ситуацията по отношение на телевизионните права в момента?

Като цяло телевизионните права играят важна роля във футбола. За българския пазар статистиката показва, че българската efbet Лига е по-гледана и следена от английската Висша лига. Въпреки че интересът е по-голям, телевизията плаща по-малко за него в сравнение с EPL. По мое лично мнение федерацията трябваше да се стреми към по-добри условия. Сега това ме води до друг много важен въпрос. Федерацията и професионалната лига трябва да бъдат разделени.

Казахте, че разделянето на федерацията и лигата на две отделни структури би било следващата голяма стъпка за българския футбол. Защо смятате така?

Защото професионалните клубове са лицето на българския футбол. В България имаме 600 клуба, но само 14 са в първа дивизия. Професионалните клубове трябва да се обединят и да работят заедно, за да повишат стойността на продукта "български футбол". Трябва да създадем по-добра комуникация с правителството, общините, спонсорите и телевизията, за да сключим по-добри споразумения за клубовете.

Федерацията трябва да се концентрира върху националните отбори, по-нататъшното развитие на младежкия сектор заедно с женския футбол, футзала и, разбира се, върху масовия футбол.

233