На днешния ден (26 октомври), точно преди половин век, България достига до най-големия си връх на олимпийския футболен турнир. Родните национали играят финал на Игрите в Мексико, където губят с 1:4 от Унгария, след като реферът Диего де Лео гони от игра трима от нашите футболисти – Цветан Веселинов, Кирил Ивков и Атанас Михайлов. По всеобщо мнение решенията на съдията са били тенденциозни и са предопределили изхода от сблъсъка за златото, в който България повежда в резултата.

Навръх юбилея от един от най-славните моменти в историята на родния футбол, Българският футболен съюз публикува ексклузивни кадри от мексиканската епопея, превърнала тима на Георги Берков в легенда. Българският отбор по време на подготвителния лагер в Леон, по време на който побеждава с 10:0 Гана – неофициално най-голямата победа на наша представителна селекция в историята. На снимката българските футболисти са 10 (освен треньорът Берков) – отсъства Атанас Геров (по неясни причини).

OЩЕ...

24.04.24 | 09:50

Кокала: ЦСКА е в по-добра позиция преди дербито

Кадър от решителния двубой с Гватемала в предварителната група, който България печели с 2:1 след попадения на Аспарух Никодимов и Петър Жеков. Мачът се оказва директен сблъсък за първото място, тъй като до този момент нашите са победили със 7:0 Тайланд и са завършили 2:2 с Чехословакия, а тимът на Гватемала е спечелил и двата си двубоя.

Напечен момент пред вратата на Израел по време на четвъртфинала, в който България повежда с ранен гол на Георги Христакиев, но допуска изравняване минута преди края. По регламент във фазата на елиминациите при равенство в редовното време не се играят продължения, а директно се пристъпва към жребий. Фортуна ни се усмихва – монетата пада на правилната страна и България е на полуфинал. На снимката: Милко Гайдарски (с №4) ликува след изтеглянето на жребия.

На полуфинал тимът на Берков се изправя срещу домакина Мексико, а мачът се играе на препълнения стадион "Халиско“ в Гуадалахара. Стартът за нашите е феноменален – повеждаме с 2:0 след попадения на Жеков и Начко Михайлов. В края на първото полувреме обаче съперникът намалява, а в началото на втората част, подкрепян неистово от публиката, достига и до равенство. Въпреки умората и жегата (мачовете от турнира се играят по обяд), българите все пак намират сили за нов удар – макар и накуцващ, Веселинов стреля неспасяемо в противоположния ъгъл на мексиканския вратар, а топката остава оплетена в мрежата: 3:2 и класиране на олимпийски финал за първи път във футболната ни история. На снимката: Начко Михайлов (вдясно) пробива към мексиканската врата.

Решителният мач за златото се играе на 26 октомври 1968 г. на "Ацтека“ пред над 80 хиляди зрители – повечето от които стискат палци за нашия тим. България повежда на Унгария с попадение на Веселинов в 22-ата минута, но после в главната роля влиза мексиканският рефер Де Лео, който първо гони напълно необосновано Веселинов от игра след единоборство, а малко по-късно прави същото с Ивков. Останали с 9 души, нашите инкасират две попадения до почивката, а на път към тунела се случва още по-голяма неприятност – Начко Михайлов подхвърля топката и уцелва рефера Де Лео. Първоначално съдията не е наясно кой го е направил, но след консултация с един от помощниците си, отстранява и Михайлов…

С трима по-малко, българите нямат шанс за обрат и в крайна сметка губят с 1:4. Публиката обаче вижда тенденциозното отношение на рефера и излива гнева си, хвърляйки възглавници по съдийската бригада. Коментарите в световната преса са в същия тон – английски и френски авторитетни издания пишат, че името на арбитъра Де Лео ще остане записано с черни букви в историята на олимпийския футболен турнир.

В крайна сметка България остава със среброто, което и до днес е най-значимото постижение на родните национали на най-големия спортен форум. Героите са, както следва на снимката:

Прави: Меранзов (представител на Българската федерация по футбол), Стоян Петров, д-р Милко Милтядов, Ивайло Георгиев, Георги Берков (треньор), Милко Гайдарски, Георги Христакиев, Кирил Ивков, Атанас Геров, Иван Зафиров, Аспарух Никодимов.

Клекнали: Георги Василев, Михаил Гьонин, Стоян Йорданов, Цветан Веселинов, Георги Цветков, Евгени Янчовски, Атанас Михайлов, Петър Жеков, Тошко Кръстев, Кирил Станков, Янчо Димитров.

Ето още снимки от този паметен момент: