Дон Кинг - легендарният американски промоутър в професионалния бокс - навърши 95 години през миналия месец. Същият онзи велик и страховит Дон Кинг с щръкналата във всички посоки бяла коса, неизменната пура в устата, знаменцата в ръце и прочутата фраза "Само в Америка“.

Дон Кинг е най-разпознаваемата и колоритна фигура сред боксовите промоутъри. Не толкова отдавна той бе най-влиятелната личност в света на професионалния бокс. Но времето е неумолимо и днес Дон вече се е превърнал в исторически герой от легендите и митовете.

OЩЕ...

03.09.26 | 08:32

Карлос Алкарас записа най-дългата победна серия в кариерата си на турнирите от Големия шлем

Дон Кинг е организирал повече от 500 мача за световни титли. Той поставя множество рекорди: плаща невиждани дотогава суми за излизане на ринга, организира събития, които събират рекорден брой зрители пред екраните, и печели невиждани дотогава пари от боксови срещи. Кинг работи с много от звездите на бокса, някои от които го обвиняват в измама.

Личността му е невъзможно да бъде описана само с една дума.

"Дон изглежда като чернокож, живее като бял, а мисли за зелено“, много точно отбелязва навремето Лари Холмс.

Именно това го прави толкова интересен – защото съдбата му представлява сюжет за истинска увлекателна кинодрама. Всъщност за него са заснети няколко филма. Самият Кинг веднъж казва на журналист:

"Истинският живот, момчето ми, е много по-необичаен от книгите. Кой би могъл да си представи живот като моя? Самият аз не мога да повярвам. Събуждам се всяка сутрин – и съм в шок от това, че съм жив!“

В затвора

Доналд Кинг е роден на 20 август 1931 година в Кливланд, щата Охайо, в бедно афроамериканско семейство. Той е петият от шестима братя, а в семейството има и една сестра. Когато Дон е на 10 години, баща му Кларънс Кинг, работник в стоманодобивния завод Otis Steel, загива при експлозия на кофа с разтопен метал в цеха.

Майка му Хети Кинг получава обезщетение от 10 000 долара и това ѝ позволява да се премести със семейството в квартала на средната класа Маунт Плезънт.

Хети изкарва прехраната си, продавайки пайове и печени фъстъци. Синовете ѝ разнасят стоката. За да увеличат продажбите, момчетата измислят хитър номер: слагат в пликчетата бележки с цифри, разчитайки на човешкото любопитство. Купувачите дори започват да залагат кой ще получи по-голямото число. В крайна сметка Кинг и по-големите му братя се включват в схемата със залозите.

"Възползвахме се от това и започнахме да се занимаваме с измами. Беше незаконно, но кой знаеше за тези закони?“, спомня си много по-късно нашият герой.

Именно тогава започва да се оформя бизнес талантът на бъдещия промоутър, съчетан с измамнически методи. След завършването на гимназията през 1951 година Дон иска да стане адвокат и постъпва в юридическия факултет на Държавния университет на Кент в град Кент, щата Охайо, но бързо е изключен.

Същата година по-големият му брат Кони го урежда на работа в нелегална букмейкърска кантора. В работата на Дон много му помага феноменалната му памет, заради която получава прякора "Царя на числата“. Първоначално той събира залозите, а впоследствие започва да има собствени пунктове за приемане на залози.

Когато дневният доход на Кинг достига 15 000 долара, местният мафиот Алекс Бърнс му предлага "закрила“. Според уговорката Кинг трябва да плаща на Бърнс, а мафиотът от своя страна трябва да му дава пари назаем при необходимост. Когато такава необходимост възниква, мафиотът измамва Кинг, а Дон отказва да плаща. В отговор в дома му е подхвърлено взривно устройство, а самият той е направен опит да бъде застрелян.

А самият Дон през 1954 година застрелва Хилари Браун, който заедно с двама свои съучастници се опитва да ограби един от неговите букмейкърски пунктове. Тъй като престрелката е взаимна, съдът оправдава Кинг, приемайки, че убийството е извършено при самоотбрана.

От 1951 до 1967 г. Дон Кинг е арестуван повече от 30 пъти. В 15 от случаите причината е била нарушение на правилата за движение. Но на 20 април 1966 г. Кинг пребива до смърт свой служител – Сам Гарет, който му дължал 600 долара. Гарет починал четири дни по-късно от тежка черепно-мозъчна травма, получена в резултат на многобройни ритници. Въпреки че Дон заявил, че е действал при самоотбрана, той бил признат за виновен в убийство втора степен. Адвокатите му успели да убедят съдебните заседатели, че става дума за непредумишлено убийство, затова Кинг бил осъден на лишаване от свобода за срок от една до двадесет години. В затвора Дон прекарал 3 години и 11 месеца и бил освободен предсрочно на 30 септември 1971 г.

По време на престоя си в затвора Мерион той започнал да се самообразова и прочел всичко, което успял да намери в затворническата библиотека.

"Научих всичко в затвора, като четях всичко, което можех да намеря. Това ми даде разбиране за живота, което се изразява в следното: "Не се ядосвай, бъди по-умен“, спомняше си Кинг.

След като излязъл на свобода, той буквално започнал да сипе цитати и афоризми – предимно от Библията и Шекспир. И без това красноречивият мъж се превърнал в ненадминат оратор. Журналистите обаче обръщали внимание на факта, че в продължение на десетилетия той повтарял едни и същи фрази, без да обновява репертоара си.

Две убийства зад гърба си – не най-добрата характеристика и не особено успешен старт за човек, който иска да постигне успех в живота. Но Дон Кинг успял да преобърне съдбата си и да достигне най-високите върхове.

Възход на черни крила

След излизането си от затвора 40-годишният Дон Кинг решил да стане спортен промоутър. В ученическите си години той се занимавал с аматьорски бокс, а в родния му Кливланд имал приятел – Дон Елбаум, талантлив треньор и промоутър, който му помагал.

Кинг веднага направил гениален ход: известният естраден певец Лойд Прайс го запознал с Мохамед Али, а Кинг убедил великия шампион да участва в благотворително спортно шоу, целящо да събере средства за една от болниците в Кливланд. Това било грандиозно събитие с участието на чернокожите звезди на естрадата Марвин Хейс, Уилсън Пикет и Лу Роулс, което в крайна сметка донесло 80 хиляди долара печалба.

Кинг извлякъл от това два важни урока: от бокса могат да се печелят огромни пари и трябва да се залага на хората от собствената му общност. Именно на расова основа той първо се сближил с Мохамед Али, а след това и с други велики чернокожи шампиони. Те му се доверявали като на свой човек, а той бил единственият водещ чернокож промоутър.

По това време Мохамед Али се борел да си върне световната титла – тя му била отнета през 1967 г. заради отказа му да участва във войната във Виетнам. През 1974 г. Кинг замислил безпрецедентно зрелище – двубой между действащия световен шампион в тежка категория Джордж Форман и бившия шампион Али. Заради невиждания дотогава награден фонд от около 5 млн. долара за всеки от двамата боксьори те се съгласили. Кинг буквално отмъкнал Али от тогавашния му промоутър Боб Аръм – юрист с диплома от Харвард, който преди това работел в Министерството на правосъдието.

С Форман се получило още по-интересно. През януари 1973 г. Кинг бил в свитата на Джо Фрейзър, когато той пристигнал в Ямайка, за да се изправи срещу Форман в битка за абсолютната световна титла в тежка категория. Кинг дори се хвалел, че пътувал в лимузината заедно със самия Фрейзър. Но когато Форман нокаутирал Фрейзър, Кинг се качил на ринга, горещо прегърнал новия шампион и напуснал Ямайка вече заедно с него.

Кинг нямал милиони за организирането на двубоя между Али и Форман. Но имал умението да се разбира с хората. Той убедил няколко компании да финансират събитието, а най-голямото му постижение станала договорката с диктатора на Заир Мобуту Сесе Секо. Идеята на проекта била красноречива: две чернокожи звезди да се изправят една срещу друга в сърцето на Африка за титлата на най-силния човек на планетата, при това далеч от американските данъчни власти. Това бил класически пример за "спортсуошинг“. Президентът на Заир не само осигурил средствата, но и настоял двубоят да се проведе в столицата на страната Киншаса, като осигурил на участниците настаняване, стадион и мерки за сигурност.

Легендарният шампион, вярващ, бизнесмен: историята на многоликия Джордж Форман

Кинг дал на двубоя гръмкото име The Rumble in the Jungle ("Грохот в джунглата“, а на жаргон звучи като "Разпра в джунглата“). За събитието Кинг регистрирал собствената си компания Don King Productions.

Боят се състоял на 30 октомври 1974 г. Кинг отново превърнал събитието в истинско шоу, като се договорил, наред с всичко останало, за концерт на прочутия ансамбъл Fania All-Stars. 32-годишният Али, смятан за аутсайдер, победил с нокаут в осмия рунд 25-годишния фаворит Форман, който до този момент имал 40 победи в 40 мача. The Rumble in the Jungle бил гледан от повече от 1 млрд. телевизионни зрители по целия свят, което се превърнало в рекорд за бокса по онова време. А още през 1975 г. се състояло следващото голямо събитие, организирано от Кинг – "Трилър в Манила“, двубоят между Фрейзър и Али.

Кариерата на Дон Кинг излетяла нагоре. Той поставял един след друг рекорди в историята на бокса. През 1975 г. спечелил 1 млн. долара от телевизионните права за двубоя между Али и Рон Лайл, а през 1977 г. телевизионният канал ABC платил 2 млн. долара за правата за излъчването на боя между Кен Нортън и Джими Йънг. През 1980 г. двубоят между Лари Холмс и Али в Лас Вегас донесъл 2 млн. долара приходи от продажба на билети. Но през юни 1982 г. мачът между Холмс и Джери Куни в същия Лас Вегас донесъл вече 8 млн. долара приходи само от входни билети. Правата за телевизионното излъчване на записа били продадени на ABC за цели 3 млн. долара – също невиждана за онова време сума.

През 1981 г. Кинг станал първият импресарио, който платил на боксьор хонорар от 10 млн. долара. Тази сума получил Шугар Рей Леонард за двубоя си срещу Роберто Дюран. През 1982 г. Дон поставил рекорд за организиране на световни шампионски двубои – 23 мача за 12 месеца. През 1986 г. той подобрил собствения си рекорд – 25 двубоя, а през 1994 г. организирал цели 47 мача за световната титла.

През 1982 г. Кинг станал първият промоутър, основал собствен кабелен телевизионен канал – Don King Sports and Entertainment Network. На следващата година губернаторът на щата Охайо Джим Роудс го помилвал за убийството на Сам Гарет. Сред хората, които ходатайствали пред него за Дон Кинг, били, наред с други, видният афроамерикански политик Джеси Джаксън и вдовицата на Мартин Лутър Кинг – Корета Кинг. Това вече било пример за, така да се каже, персонален "спортсуошинг“.

През 90-те години Дон продължил да поставя рекорди. Например той бил промоутър на двубоя между Майк Тайсън и Ивендър Холифийлд през ноември 1996 г., който поставил рекорд по брой платени гледания – 1,6 млн. домакинства платили, за да видят прякото излъчване. Година по-късно същите боксьори се срещнали в Лас Вегас пред повече от 16 300 зрители, а приходите от продажбата на билети поставили нов рекорд – 14,2 млн. долара. Това бил онзи прочут двубой, по време на който Тайсън бил дисквалифициран, след като отхапал парче от ухото на Холифийлд.

През ноември 1999 г. Кинг отново подобрил собствения си рекорд: на втория двубой между Холифийлд и Ленъкс Люис дошли още повече зрители – около 17 000 души си купили билети, а приходите достигнали 16,86 млн. долара.

Дон Кинг превърнал в милионери не по-малко от 90 боксьори. До голяма степен благодарение на него боксовата индустрия се превърнала в такава, каквато я познаваме днес. Сред най-великите боксьори, които били под ръководството на Дон Кинг, освен вече споменатите, били Роберто Дюран, Феликс Тринидад, Бърнард Хопкинс, Хулио Сесар Чавес, Марко Антонио Барира, Крис Бърд, Вилфред Бенитес и други. Както виждаме – далеч не само тежки категории и не само чернокожи.

Но какъв всъщност бил той за боксьорите – добра фея или пресметлив грабител?

"Дон Корлеоне“

Дон Кинг е печално известен с многобройните си нарушения на закона. Спектърът бил изключително широк: фалшифициране на медицински данни, застрахователни и данъчни измами, манипулиране на ранглистите и т.н.

Но най-голямото престъпление на Дон били хонорарите, които не изплащал изцяло на своите боксьори, тоест ги ограбвал. Промоутърът съставял договорите с боксьорите по такъв начин, че само той можел да ги прекрати. Боксьорите били убедени, че след изтичането на срока на договора ще могат да се освободят от хомота. Но когато срокът наближавал края си, се оказвало, че в договора са скрити множество условия, според които боксьорът трябвало да плати на Кинг огромни неустойки, ако откаже да продължи договора.

Ето само три примера за нечестното му поведение – и то с най-големите звезди.

През 1982 г. Мохамед Али завел дело срещу Кинг заради неизплатени 1,1 млн. долара за двубоя му с Лари Холмс през октомври 1980 г. Кинг се свързал със стар приятел на Али на име Джереми Шабаз и му дал куфар с 50 хил. долара в брой, както и писмо, в което Али оттеглял иска си срещу Кинг. Дон помолил Шабаз да посети Али, който по това време бил в болница заради влошеното си здравословно състояние, и да му предаде куфара с парите, ако той подпише писмото. Али, който бил много болен и имал нужда от пари, подписал. Когато адвокатът му разбрал за това, той се разплакал.

Холмс твърдял, че Кинг, който ръководел почти цялата му кариера, го измамил с 10 млн. долара, като присвоявал част от хонорарите, спечелени от двубоите, включително 25% от наградните фондове като негов негласен мениджър. Холмс заявявал, че получил само 150 хил. долара от полагащите му се 500 хил. за двубоя с Кен Нортън и 50 хил. от 200 хил. долара за мача с Ърни Шейвърс. Той също така твърдял, че Кинг е присвоил част от хонорарите му за двубоите с Мохамед Али, Рандъл Коб и Леон Спинкс – съответно 2 млн., 700 хил. и 250 хил. долара.

Холмс завел дело срещу промоутъра, обвинявайки го, че не му е изплатил между 2 и 3 млн. долара от хонорара за двубоя с Джери Куни. Той подал иск и заради мача с Майк Тайсън, при който не получил 300 хил. долара. В крайна сметка Холмс уредил всички подробности с Кинг срещу 150 хил. долара, като също така подписал юридическо споразумение да не разпространява негативна информация за Кинг.

Майк Тайсън дълго време сляпо се доверявал на Кинг. Само за периода 1995–1997 г. той спечелил с негова помощ 140 млн. долара, но когато решил да провери банковите си сметки, за свое учудване открил, че практически няма нищо. След като прегледал документите, Тайсън установил, че според договора 25% от парите отивали при Кинг, а други 25% получавали мениджърите, назначени от Дон. Останалите пари също някак се били изпарили. Разяреният Майк при една от срещите, както се твърди, ритнал Кинг мощно отзад, но той приел това като дребно неудобство: ерата на Тайсън вървяла към края си и Кинг решил накрая да го ограби както трябва. Тайсън завел дело, а искът бил за 100 млн. долара, но Кинг вече бил свикнал с подобни неща. По това време той вече бил преминал през повече от 100 съдебни процеса и във всички или печелел, или се отървавал с изплащането на сравнително малки суми. Искът на Тайсън бил уреден извънсъдебно, като цената на споразумението била 14 млн. долара.

Тайсън веднъж казал, че Дон Кинг е причинил повече зло на чернокожите боксьори, отколкото всеки бял промоутър в историята.

"Защо започнах да работя с Дон? Защото знаех, че с него ще спечеля повече, отколкото с когото и да било друг. Честният промоутър ще ти обещае три милиона и в крайна сметка именно тези три милиона ще спечелиш. А Дон Кинг ще ти обещае десет милиона, ще открадне пет, но за теб все пак ще останат не три, а пет. Значи е по-изгодно да работиш с него“, обяснявал Лари Холмс сътрудничеството си с Кинг.

През 1996 г. братята Кличко проявили достатъчно мъдрост, за да отхвърлят предложението на Дон Кинг, който искал да привлече перспективните украински тежкоатлети в своята компания.

"Разбирахме, че Кинг, ако това му е изгодно, без колебание ще пожертва боксовите ни кариери – спомняше си Виталий Кличко. – Той имаше само един приятел, изобразен върху зелената банкнота – казва се Франклин. А що се отнася до човешките качества, при Дон никога не са били на особено високо ниво.“

"Дон Тръмп“

В личния си живот, както често се случва, Дон Кинг изобщо не съответствал на публичния си образ. Той бил добър семеен човек, любящ съпруг, грижовен баща и дядо.

През 1959 г. Дон Кинг се оженил за Хенриета. Това бил вторият му брак – за първи път той се оженил още на 20 години, но този брак не продължил дълго. Дон и Хенриета отгледали три деца – родната им дъщеря Деби и син Ерик, както и осиновения син Карл, който по-късно станал партньор на Дон в боксовия бизнес. Дон има петима внуци и правнуци.

През 2010 г. Хенриета Кинг починала от рак на 87-годишна възраст. Дон казал, че със смъртта на съпругата си е загубил най-добрия си приятел.

"Тя е жената, която стои зад всичките ми успехи и постижения.“

Семейство Кинг активно се занимавало с благотворителност. Дон неведнъж отбелязвал, че често правел дарения анонимно – както подобава на порядъчния вярващ човек. Злите езици обаче твърдели, че това било толкова анонимно, че никой не знаел дали изобщо се е случвало.

След като станал световноизвестна личност, Кинг се срещал с много известни хора извън бокса – с Нелсън Мандела, Леонид Брежнев, Михаил Горбачов, Йоан Павел II и Бенедикт XVI, Тони Блеър, Жак Ширак, Силвио Берлускони, Фидел Кастро и седем президенти на САЩ.

Изглежда уместно Дон Кинг да бъде сравнен не само с дон Корлеоне, но и с друг Доналд – Тръмп. Подобно на два пъти избирания за президент на САЩ Тръмп, Кинг се прочул с екстравагантната си прическа и епатажното си поведение; той също имал лоша репутация, която обаче не му попречила да достигне най-високите върхове.

Между другото, двамата Доналд се познавали добре още от края на 80-те години, когато се движели в обкръжението на Майк Тайсън. По онова време Тръмп бил съветник на Тайсън в продължение на няколко месеца и успял да изкара от него 2 млн. долара за своите съвети. Кинг разказвал в интервю за изданието Politiko, че многократно посещавал имението на Тръмп в Мар-а-Лаго, че има телефонния номер на президента и може свободно да му се обажда. Впрочем, Кинг през живота си е разказвал много неща. Но подкрепата му за Тръмп по време на президентската кампания през 2016 г. е неоспорим факт: Кинг агитирал за Тръмп в своя вестник Call and Post, изказвал се на Националния конгрес на Републиканската партия и представял Тръмп пред публиката на среща с избиратели в църква в Охайо.

Напълно естествено е, че Дон Кинг попаднал във фокуса на киното и телевизията – както в ролята на самия себе си, така и като персонаж, изигран от актьори. През 1997 г. за него бил заснет телевизионен биографичен филм, озаглавен "Само в Америка“, а известният актьор Уинг Реймс получил "Златен глобус“ за изпълнението на ролята на Дон Кинг.

През април 2016 г. град Кливланд преименувал участък от булевард Шейкър, разположен недалеч от централата на вестник Call and Post на Кинг, на улица "Дон Кинг“ в чест на именития си съгражданин. През септември 2016 г. градският съвет на Кливланд предложил това име да бъде дадено на участък от пътя на Сидар авеню. Предложението предизвикало противоречиви реакции, тъй като именно на Сидар авеню през 1966 г. Кинг убил Сам Гарет. В крайна сметка преименуването било отменено, но участъкът от булевард Шейкър продължава да носи името на Дон Кинг.

Сред професионалните отличия на Дон Кинг е включването му в Международната зала на славата на бокса през 1997 г.

Интересно е, че в списъка на 100-те най-велики афроамериканци в историята, съставен през 2002 г. в университета Темпъл във Филаделфия, попаднали трима боксьори – Джак Джонсън, Джо Луис и Мохамед Али, но за Дон Кинг място не се намерило. И това е напълно разбираемо – репутация. Неслучайно някога се шегували, че Дон имал такава прическа, за да скрие рогата на дявола.