FUTBOL TV разказва за едно от най-скандалните, знакови и загадъчни съперничества в историята на тежката категория. Това е изключително увлекателна история, изпълнена с множество въпроси, на които и до днес няма окончателни отговори.

OЩЕ...

03.08.26 | 03:36

Шефът на „Сепанг“ разкри защо Малайзия все още не може да се завърне във Формула 1

Когато с генетиката не можеш да спориш

Първоначално всички го наричали Чарлз. Години по-късно майка му твърдяла, че той е роден през януари 1928 година, а не на 8 май 1932-а, както официално се смята. На преклонна възраст тя лесно е можела да обърка датите. Още повече че младостта ѝ не била просто тежка – била изтощителна.

Съвсем млада Хелън Баркен се омъжила за Тоуб Листън – арендатор на памучна плантация в градчето Форест Сити, щата Арканзас. Той пиел много, не умеел да управлява стопанството си и единственото, което правел наистина успешно, било да създава деца. От първия си брак станал баща на 15, а от втория – с Хелън – на още десет.

Чарлз бил предпоследният син на Тоуб, който гледал на децата си единствено като на безплатна работна ръка. Още от ранно детство те работели по десет часа на ден на плантацията, но живеели на ръба на глада и ходели с дрипи, защото баща им харчел почти всички изкарани пари за алкохол. В семейството царели сурови нрави – щом някое от децата сгрешало, Тоуб посягал към камшика.

Затова не е изненадващо, че на 13 години Чарлз избягал след майка си в Сейнт Луис, където получил прякора Сони (Sonny – "синко“). Само че има едно нещо – генетиката. С нея не можеш да спориш. За съжаление Чарлз наследил от баща си не само външността – малка глава, широки масивни рамене и дълги ръце – но и най-лошите му черти на характера.

Още като тийнейджър бил изключително дързък и агресивен. Не минала и година след преместването, когато Листън се превърнал в ужас за целия квартал, а перспективата да попадне зад решетките изглеждала напълно реална.

Точно това в крайна сметка и се случило.

На 17 години получил присъда за обир на бензиностанция. Именно тогава съдбата му поднесла огромен шанс. Докато излежавал наказанието си, на него обърнал внимание католическият свещеник отец Алоис. Това станало в затворническата спортна зала, където Листън с ярост налагал боксовата круша.

"Около него сякаш имаше някакво поле на опасност и дори аз изпитах страх, казвайки си, че този човек е дошъл от ада“, спомнял си по-късно Алоис, голям почитател на бокса.

Свещеникът направил всичко възможно Листън да бъде освободен предсрочно и да се посвети сериозно на спорта. Очакванията му се оправдали – новакът бързо се превърнал в един от най-добрите боксьори аматьори в САЩ, спечелил няколко национални турнира, включително "Златните ръкавици“, а през 1953 година станал професионалист.

Господин Самохвалко

През 1953 година Мохамед Али бил едва на 11 години и животът му протичал съвсем различно. Макар че при желание могат да се открият известни паралели между съдбите му и тази на Листън. Али също първоначално носел друго име – Касиус Клей.

Баща му рисувал табели и реклами в Луисвил, майка му чистела домовете на заможни хора. Семейството не живеело в бедност, а Касиус, ако изобщо работел като тийнейджър, го правел само за джобни пари или за да си купи нещо. Например велосипед – именно от него започнала прочутата история.

Още на втория ден велосипедът му бил откраднат. Клей се оплакал на полицая Джо Мартин и заявил, че ако намери крадеца, ще го пребие безмилостно. В отговор Мартин философски му казал, че преди да бие някого, трябва първо да се научи да се боксира.

Самият Мартин бил бивш боксьор аматьор и съчетавал работата си в полицията с треньорска дейност. Скоро Клей пристигнал в неговата зала. Според легендата обаче не за да си върне велосипеда.

Просто бил гледал по местната телевизия предаването "Бъдещите шампиони“, в което показвали възпитаниците на Джо Мартин, и решил, че ако започне да тренира бокс, ще стане известен. Още тогава се проявило огромното му честолюбие. И тук, както при Листън, генетиката също изиграла своята роля. Макар да рисувал рекламни табели, баща му се смятал за неоценен гений.

Само месец и половина след като усвоил джеба, Касиус спечелил първия си мач и заявил пред телевизионните камери, че скоро ще стане най-добрият. По-късно неведнъж ще повтаря пред цяла Америка, че ще бъде дори по-велик шампион от легендарния Джо Луис, който властвал в тежка категория между 1938 и 1950 година.

Скромността никога не била сред качествата на този боксьор. Не се притеснявал и да отправя гръмки реплики към съперниците си, включително към Листън, срещу когото излязъл като олимпийски шампион от 1960 година и с актив от 19 победи при професионалистите.

Господин Зло

По това време Листън вече две години държал световната титла на Световната боксова асоциация (WBA). И това никак не се харесвало на американците. Срещу мрачния Сони работела собствената му репутация.

Той често имал проблеми със закона и бил смятан за човек на Франк Карбо – един от най-жестоките гангстери в САЩ, който контролирал професионалния бокс. Говорело се, че Листън дори е бил замесен в убийства по времето, когато хората на Карбо разчиствали сметки със строителни работници. За суровия му характер и безмилостност се носели легенди.

Треньорът му Джони Тако разказвал, че дори сред останалите боксьори Листън приличал на "див вълк сред домашни кучета“. Малцина искали да спарингират с него, особено след като веднъж казал:

"Преди разбивах глави по задните улички и за това получавах белезници. Сега пак разбивам глави, но ми плащат огромни пари.“

В очите на Америка Листън бил въплъщение на злото. Като боксьор обаче бил уникален. При ръст 186 сантиметра размахът на ръцете му достигал 213 сантиметра – повече дори от този на почти двуметровия Владимир Кличко. Обиколката на юмруците му била 38 сантиметра – почти колкото тази на гиганта Николай Валуев.

Най-вече обаче удрял като чук, особено с левия си прав, въпреки че се боксирал в класическа стойка. Специалистите смятали, че не притежава особено богата школа, но компенсирал с невероятна издръжливост. Джони Тако си спомнял как на тренировките Сони в продължение на две минути удрял боксовия чувал така, че го задържал под ъгъл от 45 градуса.

Можете ли да си представите подобна мощ?

По пътя към световната титла Листън загубил само един от първите си 36 професионални мача – и то по доста нелеп начин. Съперникът му Марти Маршал дълго обикалял ринга, избягвайки ударите, а след това... му направил смешна физиономия. Листън избухнал в смях, отпуснал се за миг и дори не забелязал как юмрукът на съперника му се стоварва върху челюстта му. Това се случило още през 1955 година.

По-късно Сони си върнал на Марти – и то два пъти. Първо го нокаутирал, а в третия им двубой спечелил по точки. Тогава Маршал впечатлил с издръжливостта си, като издържал всичките десет рунда – нещо, което малцина успявали да направят срещу Листън.

Най-впечатляващ обаче бил разгромът, който Сони нанёсъл през есента на 1962 година на действащия световен шампион и любимец на публиката Флойд Патерсън. Истински мач практически нямало. Техничният Патерсън започнал да обикаля около претендента, но това продължило точно 126 секунди – два удара и шампионът се озовал на пода. Същото се повторило и в реванша, с единствената разлика, че този път двубоят продължил 130 секунди.

"Досадната муха“ и "голямата мечка“

Така двубоят за абсолютната световна титла между Сони Листън и Касиус Клей бил насрочен за 25 февруари 1964 година в "Конвеншън Хол“ в Маями Бийч.

Безспорен фаворит бил действащият шампион, който трябвало да получи и двойно по-голям хонорар – 1,3 милиона долара. От 46 анкетирани журналисти цели 43 уверено прогнозирали победа за Листън. Обозревател на Los Angeles Times дори написал:

"Единственото състезание, в което Клей може да победи Листън, е четенето на речник.“

Един от едва тримата журналисти, заложили на Клей, обяснил избора си така:

"Клей ще победи, защото може да се движи назад по-бързо, отколкото Листън напред.“

Безспорно олимпийската титла от 1960 година придавала тежест на 22-годишния Клей. А боксовият му арсенал впечатлявал – феноменални рефлекси, отлично чувство за дистанция, леки крака, невероятна скорост на ръцете, пластичност и техника.

Въпреки това на хората им било трудно да повярват, че този, на практика още младок, може да победи страховития Листън, намиращ се в разцвета на силите си. Десетгодишният професионален опит и унищожителният удар на шампиона според мнозина тежали повече от всички качества на претендента.

Още повече че предишният двубой на Клей съвсем не бил убедителен. На "Уембли“ в Лондон той едва не загубил от Хенри Купър. В края на четвъртия рунд се озовал в тежък нокдаун, но до голяма степен се спасил благодарение на хитрост – по време на почивката секундантите умишлено скъсали ръкавицата му. Докато донесат нова и я завържат, минали около пет минути – достатъчно време боксьорът да се съвземе. В петия рунд Купър бил спрян заради тежко разсичане.

И най-изненадващото било, че симпатиите на публиката също били предимно на страната на Листън. Не само защото Сони вече имал семейство и правел всичко възможно да се дистанцира от връзките си с мафията. Просто много американци не харесвали поведението на младия Клей. Америка тепърва свиквала с неговата ексцентричност и все още не се била влюбила в него като боксьор.

"Ти, дебела купчина сланина, ще те нашляпам по-жестоко, отколкото баща ти!“

С подобни реплики Касиус непрекъснато атакувал Листън преди мача.

Веднъж претендентът дори се затичал към шампиона насред улицата, сочейки го с пръст и крещейки:

"Гледайте! Гледайте! Звярът е на свобода!“

Друг път Клей нахлул в залата, където тренирал съперникът му, и дълго викал:

"Голяма грозна мечка! Ще те... точно тук!“

С една дума, той буквално преследвал Листън. Дори една нощ устроил истински "котешки концерт“ под прозорците на дома му. А по време на официалното претегляне изпаднал в истерия – крещял заплахи, размахвал ръце и обикалял нервно из залата.

По-късно Клей признал, че цялото това поведение било внимателно режисирано с една-единствена цел – да извади съперника си от психологическо равновесие. Листън не се страхува от никого? Ами ако срещу себе си види напълно непредсказуем човек, който изглежда почти луд?

Външно обаче Листън запазил спокойствие. Първоначално опитал да отговаря, но скоро му омръзнала "тази досадна муха“ и шампионът лаконично заключил:

"Ще изляза на ринга, ще сваля халата си и той ще припадне.“

Танцът и унижението

Само че не стана така!

След последните инструкции на съдията преди началото на мача Клей се навел към съперника си и злобно прошепнал:

"Сега ще те накарам да танцуваш, глупако.“

А след това...

С първия удар на гонга Клей започнал да обикаля по часовниковата стрелка около Сони, който изведнъж заприличал на тромав и безпомощен боксьор. Шампионът опитвал да оказва натиск и непрекъснато нанасял удари, но всичко изглеждало така, сякаш напразно размахва ръце във въздуха.

От своя страна Клей не само майсторски избягвал огромните юмруци на Листън, но и постепенно намирал точната дистанция. Още към края на първия рунд той проведъл впечатляваща резултатна комбинация.

В третия рунд вече окончателно станало ясно, че двубоят се развива по сценария на Касиус Клей, който демонстрирал няколко великолепни серии.

"Удар, удар – и него вече го няма – така описа представянето на Касиус неговият лекар Фреди Пачеко. – Листън просто не смогваше. Той не знаеше какво да противопостави.“

На лицето на Сони се появило разсичане над веждата, хематомът започнал да се увеличава, а от счупения му нос се стичала кръв. В един момент, след насрещен ляв кроше на претендента, коленете на шампиона дори се разтреперили. Вярно, и той на няколко пъти успял да уцели съперника си, но ударите му не били достатъчно силни. Като цяло инициативата вече очевидно принадлежала на Клей.

И всичко вероятно щяло да приключи без особени сътресения, ако не била една странна ситуация в края на четвъртия рунд, когато Клей внезапно започнал да губи контрол над двубоя.

Оказало се, че има проблем... със зрението.

По време на почивката боксьорът непрекъснато мигал, сякаш очите му били пълни с прах, а сълзите се стичали по лицето му.

Той изпаднал в паника и дори поискал треньорът му да прекрати мача. Опитният Анджело Дънди обаче промил очите му и буквално насила го избутал обратно към центъра на ринга.

Какво точно се случило, така и не било установено.

Най-популярната версия гласи, че секундантът на Листън Джо Палино нанесъл върху ръкавиците на шампиона някакъв силно дразнещ мехлем след третия рунд.

Години по-късно един от приятелите на Листън разказвал, че веднъж, след няколко чаши уиски, Палино признал, че действително са използвали подобен нечестен номер.

Освен това още двама боксьори преди Клей – Еди Макен и Кливланд Уилямс – също се сблъскали със същия проблем в мачовете си срещу Листън.

До официалната истина обаче така и никой не стигнал.

Но нека се върнем в "Конвеншън Хол“.

Напълно разбираемо, в петия рунд на Клей му било изключително трудно. Вместо съперника той виждал само силует, затова действал почти изцяло по инстинкт.

Междувременно Листън хвърлил всички сили в атака и засипал Касиус с поредица от удари.

На претендента му се наложило да демонстрира невероятна подвижност и издръжливост, използвайки характерното си движение тип "махало“, бързите си крака и клинчовете, за да оцелее.

Клей издържал.

А когато зрението му постепенно се възстановило, отново започнал да диктува условията на ринга.

Не може да се каже, че шестият рунд се превърнал в жесток побой над Листън. Но превъзходството на претендента вече било безспорно. Личало си, че той спокойно може да изкара още много рундове, докато шампионът видимо започвал да се изтощава.

В продължение на почти четири години Листън не бил водил мач по-дълъг от три рунда, помитайки съперниците си със страховитата си мощ. И този път той очевидно не бил подготвен за подобен маратон.

Освен това Сони получил проблем с рамото – напълно възможно, като се има предвид колко много от силните му удари не намерили целта.

За следващия рунд той просто не излязъл, позовавайки се на травмата.

По-унизителна загуба трудно можело да се измисли.

Залата избухнала в недоволно освиркване.

А Клей започнал да тича из ринга като обезумял и да крещи:

"Направих го! Аз съм кралят на света! Задавете се с прогнозите си!“

Той наистина се превърнал в крал, оставайки в историята като един от най-великите боксьори на всички времена.

Но вече под името Мохамед Али, което приел още през същата 1964 година, след като приел исляма.

А Листън?..

След това поражение кариерата на Сони тръгнала стремглаво надолу.

През май 1965 година той излязъл на реванш срещу Али, но този път всичко приключило още по-зле – с нокаут още в първия рунд.

Листън паднал след удар, който на мнозина се сторил съвсем не толкова тежък – почти незабележим. Междувременно Мохамед започнал да обикаля около него с вдигнати ръце, без да позволява на съдията да започне отброяването.

После станало още по-странно.

Листън се изправил и двамата боксьори продължили двубоя, а съдията Джо Уолкът... се отправил към другия край на ринга, където главният редактор на списание Ring Нат Флайшър започнал да му обяснява, че Сони е лежал на пода цели 17 секунди и следователно трябва да бъде отсъден нокаут.

Едва тогава срещата била прекратена, а разгневени зрители се втурнали към ринга, убедени, че Листън нарочно е паднал.

Темата дълго време предизвиквала ожесточени спорове.

Едни твърдели, че Сони е бил заплашван от съмишленици на Али от организацията "Нация на исляма“.

Други уверявали, че е действал в сговор с нелегални букмейкъри.

Както и в много други моменти от живота му, доказателства така и не били открити.

След това Листън изиграл още 16 мача срещу предимно боксьори от средна класа.

На 30 декември 1970 година животът му приключил.

Съпругата му била заминала на гости при роднини, а когато няколко дни по-късно се върнала у дома, открила тялото на Сони.

Причината за смъртта на бившия световен шампион така и не била официално установена.

Появили се слухове за свръхдоза наркотици, въпреки че Листън винаги изглеждал по-скоро любител на алкохола и изпитвал панически страх от инжекции. Други говорели за отмъщение от страна на гангстери за стари грехове или неизплатени дългове.

Така историята на Сони Листън завършила така, както често протичал и животът му – в мрак, загадки и въпроси, на които никой така и не успял да даде окончателен отговор.