Ювентус загуби от Байерн Мюнхен. Без всякакви въпроси и варианти (изключвам попадението на Мюлер, който се намираше в засада, спестеният червен картон на Рибери). Доминирането на немците в мача няма как да поставим под съмнение, а толкова невзрачен Ювентус не бяхме виждали от времето когато Делнери водеше отбора. Каква е причината за тежкото поражение на "бианконерите" в Мюнхен? Още повече, че баварците не показаха нещо свръхестествено.

Липсата на опит в играчите

OЩЕ...

18.04.24 | 07:20

Анчелоти: Ставаше дума за оцеляване

Сериозен опит от участие в Шампионска лига в сегашния Ювентус имат само Буфон и Пирло. В останалите футболисти той е малък или въобще липсва, а в решаващи мачове като плейофите на най-големия европейски клубен турнир е много важна психологическата готовност на играчите. А тя се взима от поведението на човека до теб - едно е да излезеш на терена на "Стадио Фриули" (моите уважения към Удинезе), но съвсем друго на препълнения "Алианц Арена". Казаното по-горе се видя в играта на Бардзали - най-добрият централен защитник в Серия А в момента. На практика всички действия на Андреа бяха несигурни, нервни и създаваха предпоставки за несигурност и в останалите футболисти на Ювентус.

Провалът на лидерите

Тази причина е свързана с по-горната. Къде бяха Буфон и Пирло, които трябваше да вдъхнат увереност в благоприятния изход на мача? Андреа повече време отдели в организацията и решаването на проблемите на защитата, отколкото в конструирането на атаките на отбора. Освен това италианецът не бе достатъчно свеж и тук идва въпросът: имайки предвид възрастта на Пирло, в състояние ли е полузащитникът да издържи на високо ниво цял сезон, редувайки мач след мач за клуба си и за националния отбор на Италия? На всичкото отгоре Андреа се оказа притиснат между Густаво, Швайнщайгер и Мюлер, които не дадоха празни пространства на двигателя на Ювентус, а тук веднага правим следния извод за зависимостта на торинци от своя лидер: Не играе Пирло - не играе Ювентус. На практика, изключвайки Пирло, Байерн изключи възможността за остри атаки на италианците към вратата на Нойер.

В решаващия момент сбърка и Буфон. Вината на Джиджи обаче не е само в допуснатия гол, а и в няколко недобри действия преди това, които създадоха допълнителна нервност в защитниците.

От всичко казано по-горе, започна да губи контрол и железния Артуро Видал, който по чудо избегна изгонването си, извършвайки нарушение след нарушение. Третият централен полузащитник Клаудио Маркизио също загуби своя дух и способност да мисли трезво. Клаудио постоянно губеше мястото си и с право бе определен за най-слаб в състава на гостите.

Отсъствието на опит в Конте

Като треньор Конте е свързван с ролята си на джокер за Ювентус и който твърди това е прав. Но за наставника на италианския шампион този сезон е дебютен в Европа и оттук идват част от проблемите, колкото и тривиално да звучи това. При Конте няма да видим лукавството на Трапатони, хитростта на Анчелоти и Прандели, нито пък премерения и аналитичен ум на Капело или Гуидолин. Дни преди мача италианските медии намекваха на Конте да изостави схемата 3-5-2 и да използва 3-6-1, която щеше да неутрализира реактивните флангове на германците, но Антонио не прояви гъвкавост и не предложи нищо ново (признавам си, че моя милост също очакваше, че треньорът ще играе с един нападател - справка прогнозата за мача). Специалистът обаче заложи на двама тежки нападатели (!) - друг неочакван ход, което мога да си обясня само с това, че се търсеше преодоляване на отбраната на противника чрез статични положения - и на всичкото отгоре не пусна в игра Погба, който е изключително повратлив (нека си спомним какво правеше с играчите на Испания) и е дясната ръка на Пирло. На практика Конте стана заложник на собствената си схема, която има успех в Серия А, но това е Байерн! Едва когато Вучинич и Погба влязоха в края на срещата, а "Старата дама" премина към схема 4-4-2, "бианконерите" изглеждаха по-заплашително. Какво ли щеше да се случи, ако торинци бяха започнали второто полувреме с тази постройка? А самото начало на мача?

Тактическа победа на Хайнкес

Трябва да признаем, че Хайнкес прочете от А до Я всички намерения на Конте. Немецът прекрасно знаеше, че главното оръжие на Юве е Пирло. В резултат, около Андреа постоянно имаше двама германски футболисти, а с нападателите се заеха централните защитници, които с пресата си изключиха от играта Матри и Куялиарела. На практика, половината отбор на гостите бе вън от мача! И тук отново се връщаме на Конте - италианецът за миг не предположи, че опонентът му мисли по същия начин и от това следва да предложи друг вариант на играта. Ето в това е разликата между Конте и Хайнкес - опитът на немския специалист се оказа важен.

Казаното по-горе е в пряка връзка със следващата причина.

Самоувереността на Ювентус

Имаше ли Конте възможности за маньовър. Защо Лихтщайнер няма адекватен заместник? Защо отляво треньорът трябва да избира между централният полузащитник Асамоа, които има изключителни качества, но от месец не може да намери формата си и новобранецът Пелусо? А защо няма нито един нападател, който може да играе и на фланга?

В същото време за последната година кой ли не обсипа Юве с комплименти? Видя се обаче, че не е достатъчно да станеш шампион без нито едно поражение, да биеш Челси и Шахтьор и да се наслаждаваш на медиите, които твърдяха в един глас, че "Старата дама" е фаворит да спечели Шампионска лига. Нещата са други и през лятото Бепе Марота трябва да поработи по въпроса, ако иска Ювентус през следващата година наистина да бъде един от фаворитите в турнира.

Впрочем, нищо не е загубено все още. Ювентус все още се строи и в отбора има талант, а начело на клуба стоят разумни ръководители. Освен това хладният душ в Мюнхен е много добър и оздравителен, и казаното по-горе вероятно вече се знае и от Борда и от Конте.

Относно реванша, трудно ще е на италианците без Видал и без Лихтщайнер. Вероятно този път Вучинич ще започне начело на атаката, както Погба и Джакерини мача. Всичко ще зависи от това, дали "бианконерите" могат да вкарат бърз гол. Ако това се случи, немците ще започнат да нервничат - видя се срещу Арсенал в Мюнхен какво стана - и тогава може да се търси втори шанс. Вчера Бепе Марота каза, че това е турнир и битката е само 180 минути, т.е. нещата лесно могат да преминат от негативни към позитивни. В крайна сметка един 90-минутен нокдаун не значи нищо. Мачът продължава в следващия рунд.