Снощната домакинска загуба на Арсенал от Байерн Мюнхен в осминафинална среща от Шампионска лига съвсем основателно се намира в центъра на вниманието на днешната британска преса. Известният журналист и анализатор Стивън Хауърд в свой материал на страниците на популярния The Sun се опитва да обясни какво се случи на „Емирейтс" и къде се крие генезисът на неуспехите на Арсенал, и най-важното - защо Венгер трябва да си ходи. Статията е озаглавена „Без защита. Както обикновено" и FUTBOL TV предоставя пълният и превод на своите читатели.

OЩЕ...

01.01.70 | 02:00

Някои от феновете на Арсенал започнаха да напускат стадиона само след 19 минути игра. Кой би могъл да ги обвини?

Гледайки през рамото си, един почервенял от яд запалянко избухна: „2000 лири за сезонен билет, за да гледам този боклук. Те очевидно ни мислят за идиоти".

След два гола пасив и трима играчи с жълти картони отборът на Арсенал изглеждаше обречен. Както им се случва често в Европа напоследък. През 2009г. срещу Манчестър Юнайтед те бяха загубили с 0:2 в първата среща и само след 10 мин. игра губеха вече с 0:3 в общия резултат. Миналата година бяха размазани от Милан на „Сан Сиро" с 4:0. И вчера, не можеха да имат по-лош старт от този. Или всъщност, можеха. Можеха да губят поне с четири гола.

Още веднъж катастрофална защита, в която играчите на Арсенал не атакуват топката в наказателното си поле. Първо едно центриране, а след това и корнер доведоха до два гола от Кроос и Мюлер.

Преди мача заклетите вечни оптимисти, включително т. нар. експерти и специалисти, обсъждаха какво би трябвало да направи нападението на Арсенал, за да притисне защитата на баварци. Но, всеки друг знаеше, че е въпрос на време крехката и непостоянна защита на „артилеристите" да бъде разгадана отново.

В своята пресконференция преди мача Венгер изрично подчерта, че Арсенал ще се окаже в голямо затруднение, ако подходи с обичайното си слабо начало на мача, особено срещу завършен тим от ранга на Байерн. Той го знаеше, играчите го знаеха, но всички бяха безпомощни да направят каквото и да е. И това ни показва всичко, което трябва да знаем за мениджъра и играчите.

На първо място защитниците: Мертезакер, Косчиелни, Саня. Те не са достатъчно добри. И никога няма да бъдат. И кой, моля ви, ги купи?

Да, един гол беше върнат от Лукас Подолски. Да, имаше импулс след попадението - но, те трудно можеха да го пропуснат. Да, те можеха почти да изравнят, след като Томаш Росицки намери Тио Уолкът с пас от 60 метра, който центрира към Оливие Жиру, за да може последния да изпрати топката право в Мануел Нойер.

Но, дори това 20 минутно пробуждане разобличи Венгер и неговата тактика. Той избра да започне с Уолкът в средата и Рамзи отдясно. Две решения с обратен ефект. Уолкът се оказа изолиран, а Рамзи за пореден път потвърди, че не разполага с достатъчно умения срещу такъв добър отбор какъвто е Байерн. На мениджъра на Арсенал бяха необходими 70 минути, за да коригира това. Само, за да може Манджукич да оформи майсторското представяне на Байерн.

А сега накъде след подобен резултат, който поставя край на надеждите за Европейско господство и със сигурност води до осма поредна година на „глад"? И няма никаква основателна причина да смятаме, че през деветата те ще се почви някаква изненадваща промяна.

Ако, в края на сезона, Арсенал не успее да се класира за следващото участие на ШЛ това ще означава, че е време Венгер да се оттегли. Дори да не го направи, видно е че този момент е наближил.

Той говореше преди мача, че неговият тим притежава качество, отборен дух и вътрешна сила. Той подсвиркваше в тъмнината. Той, също така каза, че един ще разберем, че неговият отбор притежава невероятен характер. Вероятно срещу Саутхямптън, Рединг, Нюкясъл, Уест Хям. Срещу сериозен отбор обаче, Арсенал не е дори дразнител.

След последния провал, Венгер заяви, че Байерн е един от най-добрите отбори в Европа, ако не и най-добрият. Но, не много отдавна, „артилеристите" бяха победени с 2:0 от един друг немски отбор - Шалке. Който сега се намира на 27 точки за лидера в Германия и на осем места в класирането зад „баварци"-те. Вчера ние видяхме един водещ европейски тим и един посредствен такъв. Един с 15 точки аванс в Бундеслигата и друг, изоставащ на 21 точки от Манчестър Юнайтед. Единият, движещ се в единствено правилната посока в Европа, другият с един от най-долнопробните състави сглобени от Венгер за неговите 16 години управление в Арсенал.

„Лоялистите" все още проповядват за мантрата на Венгер и че „Венгер знае най-добре". Но, този велик някога човек, изглежда се е изчерпал от вдъхновение и идеи. Това се случва на всички тях - дори на знаменития Брайън Клъф. Всички те имат „срок на годност". И в много отношения това е резултата, от който Футболен Клуб Арсенал имаше нужда. Да им покаже точно къде се намират и да видя нещата в по-глобален план. И че все по-малко привърженици могат да бъдат смятани за глупаци. Особено за не по-малко от 2000 лири на сезон.

Джак Уилшиър заяви, че Арсенал трябва да играят като Челси, за да запазят шансовете си. Да, те го направиха. За съжаление, обаче, те бяха като отбора унижен с 1:4 от Атлетико Мадрид в мача за Суперкупата на Европа, отколкото като онзи, който триумфира в Мюнхен.