Болезнен урок и голяма надежда: Арсенал след финала
Н. Гавазов
Отново второ място...
Арсенал завърши сезона като вицешампион в Шампионска лига, след като отстъпи на Пари Сен Жермен по най-болезнения възможен начин – след изпълнение на дузпи.
Сега пред отбора стои задачата да превърне това разочарование в двигател за развитие, да извлече правилните поуки от поражението и да измине последните метри до върха – да се превърне в тим, чието превъзходство няма да подлежи на съмнение.
Има сериозни основания да се смята, че това е напълно постижимо. В крайна сметка лондончани вече извървяха подобен път във Висшата лига, където след поредица от болезнени разочарования успяха да достигнат до шампионската титла под ръководството на Микел Артета.
Ако има нещо, в което Микел Артета е особено добър, то това е способността му да вдъхва увереност на играчите си и да ги мотивира за нови предизвикателства. Само минути след последния съдийски сигнал във финала наставникът на Арсенал вече говореше за желанието си да помогне на отбора да "достигне следващото ниво“.
Загубата от Пари Сен Жермен след изпълнение на дузпи не бива да засенчва впечатляващия сезон на лондончани. Клубът сложи край на 22-годишното чакане за титлата във Висшата лига и едва за втори път в историята си достигна до финала на Шампионска лига. Арсенал отстъпи на изключително силен съперник и го направи с възможно най-малката разлика.
"На най-високо ниво винаги е нужна и малко доза късмет“, каза Джош Крьонке преди седмица. В Будапеща именно този елемент липсваше на Арсенал.
Важно е обаче да се отбележи, че клубът се завърна в Шампионска лига едва през 2023 година. Оттогава развитието е впечатляващо. През целия настоящ сезон в турнира Арсенал е бил изоставащ в резултата само в рамките на 43 минути. Тимът доказа, че принадлежи към европейския елит и вероятно натрупа безценен опит за това какво е необходимо, за да се изкачи на континенталния връх.
Този успех далеч не е случаен. Макар основният фокус на клуба логично да беше насочен към битката за титлата във Висшата лига, в Арсенал са отдавали огромно значение и на амбицията да спечелят първи голям европейски трофей от повече от три десетилетия.
За подготовката на този материал, посветен на похода на "Арсенал“ към финала на Шампионската лига, източници са разговаряли с The Athletic при условие за анонимност, за да запазят професионалните си отношения.
След миналогодишното поражение от Пари Сен Жермен на полуфиналите в Шампионска лига, ръководството на Арсенал стигна до единодушен извод. Анализът на двата мача показа, че решаващият фактор се е оказала дълбочината на състава.
Достатъчно бе човек да погледне резервните скамейки на двата отбора. В реванша ПСЖ можеше да хвърли в игра футболисти като Усман Дембеле и Гонсало Рамош. Сред резервите на Арсенал пък личаха имената на младите Нейтън Бътлър-Ойедеджи и Джак Хенри-Франсис.
Предпазливото отношение на Микел Артета към наличните му опции личи и от факта, че петима играчи от тогавашната група – Нето, Киърън Тиърни, Александър Зинченко, Жоржиньо и Рахим Стърлинг – впоследствие напуснаха клуба.
Отговорът на Арсенал бе изключително активно трансферно лято, в което към първия отбор бяха привлечени осем нови попълнения. Шестима от тях взеха участие във финала в Будапеща, а умелото използване на смените позволи на лондончани да останат конкурентоспособни срещу по-свежия и по-малко натоварен състав на Пари Сен Жермен.
В продължение на няколко седмици след класирането за финала Артета и неговият щаб подробно анализираха трите двубоя срещу парижани от предходния сезон. Въпреки крайното разочарование от отпадането, прегледът на тези срещи е вдъхнал сериозен оптимизъм в отбора.
Футболистите и треньорите са стигнали до извода, че съперничеството с френския шампион не представлява непреодолимо препятствие. А предвид значителния прогрес на отбора през последните 12 месеца, разликата между двата тима е трябвало да бъде още по-малка. Именно това се случи – съдбата на финала в крайна сметка бе решена едва след изпълнение на дузпи.
Преди няколко години в Арсенал преразгледаха системата за бонуси. Основните премии бяха обвързани максимално с най-важните цели на клуба – спечелването на Висшата лига и Шампионската лига. В повечето договори е предвиден само символичен бонус за триумф в Купата на Англия, докато за успех в Купата на лигата изобщо не се изплащат допълнителни възнаграждения.
Постиженията на отбора през настоящия сезон донесоха сериозни финансови ползи за клуба. Шампионската титла във Висшата лига осигури на "Арсенал“ приблизително 199 милиона паунда приходи през кампанията 2025/26. Класирането за финала на Шампионската лига и завършването като вицешампион добавиха още около 125 милиона паунда. В тази сума дори не се включват допълнителните приходи от търговски и спонсорски договори, чиято стойност неизбежно ще нарасне след триумфа на лондончани в английския шампионат.
Макар публично Микел Артета да запазваше обичайното си спокойствие, хора, запознати с подготовката на отбора за финала, твърдят, че в частни разговори испанецът е бил убеден, че най-големият шанс за успех се крие в използването на инерцията и положителната енергия, породени от спечелената титла.
След церемонията по награждаването на "Селхърст Парк“ играчите, служителите на клуба и техните семейства се отправили към квартал Мейфеър в Лондон, където отпразнували шампионския успех. В речта си, част от която по-късно се разпространи в социалните мрежи, Артета се обърнал към присъстващите с думите:
"В събота ще станем шампиони на Европа.“
Арсенал отпътува за Будапеща от летище Лутън на 28 май, четвъртък, а след пристигането си тимът се настани в хотел Hilton. В дните преди финала футболистите получиха подкрепа и окуражителни послания от редица легенди на клуба.
Сред имената, които се обърнаха към отбора с мотивационни думи, бяха Тиери Анри и Патрик Виейра. На трибуните на "Пушкаш Арена“ присъстваха и някои от ключовите фигури от по-близкото минало на клуба. Сред тях беше и Еду, който между 2019 и 2024 година заемаше постовете технически и спортен директор на Арсенал и изгледа на живо както двата полуфинала, така и финала на турнира.
На финала присъстваше и Тим Люис – бивш изпълнителен вицепрезидент на клуба и дългогодишен привърженик на Арсенал, който беше на трибуните заедно със семейството си. Сред гостите беше и Арсен Венгер – легендарният мениджър на лондончани, водил отбора в предишния му финал в Шампионската лига през 2006 година. Малко преди началния съдийски сигнал французинът размени поздрави със Стен и Джош Крьонке.
В клуба са били особено доволни от първото място в основната фаза на турнира, тъй като класиране сред първите два отбора гарантираше домакинство в реваншите от всички елиминационни кръгове. Това ново правило беше въведено преди сезон 2025/26 и се оказа сериозно предимство за Арсенал.
Лондончани се възползваха максимално от фактора домакинство, създавайки специална атмосфера за най-важните двубои на "Емирейтс“. Впечатляващите хореографии се превърнаха в съществена част от усещането за голям европейски мач.
Преди реванша от четвъртфиналите срещу Спортинг Микел Артета покани фенската група, отговорна за изработването на хореографиите, в тренировъчната база в Колни. Привържениците получиха възможност да наблюдават тренировката на отбора и да разговарят лично с мениджъра. Дори в навечерието на толкова важен двубой Артета намери време да покаже признателността си към най-верните фенове на клуба.
Отборът на испанеца демонстрира най-силния си футбол именно в Шампионска лига, където съперниците често оставяха повече свободни пространства за игра. Категоричните победи над Атлетико и Байерн засилиха убеждението в съблекалнята, че сезонът може да донесе успех както в Англия, така и на европейската сцена.
Заради убедителното представяне в основната фаза последният мач срещу Кайрат от Алмати на практика нямаше значение за класирането на Арсенал. Наказанието на Деклан Райс даде възможност на халфа да получи принудителна почивка, въпреки че дори в дните преди срещата той продължаваше да тренира с характерната за него максимална интензивност.
Лондончани използваха случая, за да предоставят игрови минути на резервния вратар Кепа Арисабалага. Както често се случва по подобни въпроси, Артета се консултира с треньора на вратарите Иняки Каня.
Каня последователно защитаваше идеята и тримата вратари да получават игрова практика в първия отбор. Показателен пример беше появата на третия избор Томи Сетфорд, който се включи като резерва в 87-ата минута на двубоя срещу Уигън от четвъртия кръг на ФА Къп.
С течение на сезона групата на вратарите – заедно с Каня и помощник-треньора Тери Мейсън – се превърна в изключително сплотен колектив. В определен момент те дори организираха обща вечеря в италианския ресторант Per Tutti в Сейнт Олбанс, на която бяха поканени и младите Алексей Рохас и Джак Портър.
На финала обаче нямаше място за сантименталност. Под рамката застана Давид Рая.
Любопитен факт е, че Давид Рая се превърна в първия титулярен вратар на Арсенал, който пази във финал на голям турнир, след Войчех Шчесни във финала за Купата на лигата срещу Бирмингам през 2011 година. След онзи мач лондончани неизменно залагаха на резервните си вратари във всички големи финали, включително и във финала за Купата на лигата срещу Манчестър Сити през март.
Джош Крьонке присъстваше на двубоя срещу Кайрат. По време на януарското си посещение в Англия той също така подписа новия договор на Букайо Сака, чието подновяване бе официално обявено през февруари.
Крьонке беше близо до отбора през цялата кампания в Шампионска лига, макар и не на всеки мач. Той изгледа и двата полуфинала срещу Атлетико, а преди първия двубой в Мадрид се обърна към футболистите с реч в хотела на отбора. За финала в Будапеща пристигна цялото семейство Крьонке.
Преди откритата тренировка в петък членът на борда на директорите Бен Уинстън излезе заедно с играчите на терена на "Пушкаш Арена“, за да огледа състоянието на тревното покритие. През 2006 година Уинстън беше на финала на Шампионска лига като обикновен фен на Арсенал, а днес е част от ръководството, което определя стратегическото развитие на клуба.
В петъчната вечер той присъства на шабат вечеря, чийто специален гост беше бившият защитник на Арсенал Еманюел Ебуе. Котдивоарецът беше сред множеството участници във финала на Шампионската лига през 2006 година, които пристигнаха в Будапеща. Клубът изпрати покани до всички футболисти от онзи състав, който за последен път преди настоящия сезон беше достигал до финала на най-престижния европейски клубен турнир.
Арсенал се отправи към решаващия двубой почти без кадрови проблеми. Единственият футболист, който окончателно отпадна от сметките за финала, бе защитникът Бен Уайт, въпреки че той пътува до Будапеща заедно със съотборниците си.
Особено голямо удовлетворение в клуба предизвикаха завръщанията на Микел Мерино и Юриен Тимбер. Когато през януари Мерино получи фрактура на ходилото, финалът в Шампионската лига и последвалото Световно първенство се превърнаха в основни цели по време на възстановителния процес.
Испанецът се сблъска с рядко срещана контузия – стресова фрактура в необичайна зона на ходилото. В клуба са останали впечатлени от упоритостта и професионализма, с които халфът работеше, за да бъде готов за финала в Будапеща.
Възстановяването на Тимбер премина далеч по-предпазливо. Тежка травма в областта на слабините го извади от игра за продължителен период. С наближаването на Световното първенство както самият футболист, така и клубът са били напълно наясно с рисковете от евентуален рецидив. В крайна сметка нидерландският защитник се завърна към пълноценни тренировки едва седмица преди финала.
Макар на официалната пресконференция преди финала Микел Артета да заяви, че Юриен Тимбер е готов да започне като титуляр, вътре в отбора са били наясно, че по-вероятният сценарий е защитникът да остане на резервната скамейка. Самото му присъствие в групата обаче се е възприемало като сериозен психологически стимул за състава и като допълнителен тактически въпрос, върху който "Пари Сен Жермен“ е трябвало да разсъждава при подготовката си за двубоя.
Артета е направил всичко възможно футболистите му да посрещнат мач от подобен мащаб в оптимално състояние. Постепенното завръщане на Кай Хаверц през втората половина на сезона е било планирано именно с мисъл за решаващите срещи.
Решението германецът да се появи на терена веднага след почивката в последния кръг на Висшата лига срещу Кристъл Палас бе ясен сигнал, че мениджърът разчита на него за финала. Хаверц оправда доверието, като се измъкна зад защитата и с мощен удар под напречната греда откри резултата.
Въпреки огромния залог на срещата Артета запази всички обичайни ритуали от подготовката на отбора, включително традиционната разходка в деня на мача. В същото време испанецът не спести похвалите си към Пари Сен Жермен и Луис Енрике.
"Според мен това е най-добрият отбор в света. Начинът, по който играят с топката, индивидуалните качества, които притежават – никога досега не съм виждал нещо подобно", заяви Артета.
В тези думи вероятно се крие и подсказка за следващата стъпка в развитието на Арсенал. Както и преди година, настоящото поражение може да се окаже ценен урок за клуба. А когато Артета беше попитан дали би искал неговият отбор да възприеме определени елементи от стила на ПСЖ, отговорът му беше категоричен:
"Да, разбира се. И такова ниво на индивидуално майсторство също. Но трябва да стигаш до решаващите мачове с наличен целия състав и всеки футболист в най-добрата си форма. Именно това е нещото, което трябва да подобрим.“
Преди шампионския парад в неделя футболистите на Арсенал отново се събраха в съблекалнята на стадион "Емирейтс“. А след това, заедно с женския отбор на клуба, играчите се качиха на открит автобус и преминаха по улиците на Ислингтън, получавайки поздравленията на десетки хиляди фенове.
Това бе празник на един забележителен сезон – кампания, донесла шампионската титла във Висшата лига и почти безупречен поход в Европа. Артета и неговите футболисти със сигурност се насладиха на момента, но много скоро мислите им отново ще бъдат насочени към това как да станат още по-добри и как да превърнат болката от загубата в двигател за бъдещ успех.
В крайна сметка това е Арсенал. А именно така винаги са постъпвали на "Емирейтс“ – използвайки разочарованията като основа за следващата крачка напред.
Да, отново втори. Но този път усещането е различно...
