Мондиал 1950 Бразилия: Как бразилците мотивират Уругвай


Н. Гавазов

Мондиал 1950 Бразилия: Как бразилците мотивират Уругвай

Турнирът се завръща след края на Втората световна война, но вече с ново име "Жюл Риме". На 22 юни 1946 година в Люксембург се състои конгрес на ФИФА, който е първи след войната. Този път членове на Организацията стават и четирите британски национални отбора, които до този момент си дават вид, че никъде другаде по света не съществува футбол освен на Острова.

Вариантите за място на Световно не са много. Европа тъне в руини, като единствено Швеция може да приеме състезанието, но ФИФА се страхува от разкол, ако даде за трети път първенството на европейска държава. Поради това кандидатурите са три: Уругвай, Аржентина и Бразилия. Но първата страна вече приема състезанието, а аржентинците са жертва на организационен хаос, който спира футбола в държавата. Така бразилската кандидатура няма алтернатива. 

Трябва да отбележим, че първоначално 33 отбора подават заявка, но след това следват откази. Аржентина не иска да играе в Бразилия, въпреки увещанията на португалци и французи. Чехословакия и Шотландия също се отказват от участие, независимо от това, че успяват в квалификациите. Шотландците заявяват, че ще участват само при положение,че заемат първо място в своята квалификационна група, но то е заето от националния отбор на Англия в рамките на първенството на Великобритания. Най-куриозен е отказът на Индия, чиито футболисти са искали да играят боси в Бразилия, но ФИФА забранява това.

Турнирът е и с нов, абсурден формат. 13 отбора са разпределени в 4 групи, като два тима заемат места в една от групите. Победителите от 4-те групи ще определят една финална група, която ще излъчи шампиона. Този странен формат се провежда само веднъж в историята, а програмата така е направена, че да бъдат изключени всякакви случайност. Може да кажем, че за първи път е вкаран и комерсиален елемент във футбола. 

Домакините убедително печелят група А, а Уругвай побеждава в група D, която се състои от два отбора. Другите две групи шокират с това, че Италия губи от Швеция с 3:2, а Англия отстъпва на САЩ с 1:0. Пследният двубой се смята за недоразумение, защото англичаните имат голямо преимущество, но така и не успяват да вкарат гол. 

Така победителите в четирите групи - Бразилия, Швеция, Уругвай и Испания са разпределени в една последна група, в която трябва да разиграят трофея. Бразилия отнася Швеция и Испания, съответно със 7:1 и 6:1, а Уругвай прави 2:2 с "Ла Фурия" и побеждава с 3:2 скандинавците. Стига се до последната среща, в която домакините се нуждаят от равенство, за да станат шампиони. 

Заглавията на вестниците предвещават победата на Бразилия, а организацията е насочена изцяло към празненствата на бразилците с титлата след края на мача. Цяла Бразилия почти смята мача за формалност преди получаването на трофея. 

"Играйте спокойно и коректно. Помнете, че уругвайците прекрасно ни познават. Имаха проблеми в мачовете с европейците, но те неотдавна ни победиха в мача за Купа Бранко", съветва Флавио Коща своите футболисти. 

"Но треньор! Това се случи в Сао Пауло, а в Рио, на великия стадион ние сме непобедими!", отвръща пресата.

Никой не слуша наставника на "селесао" и не мисли за решаваща битка. Няма време - знатните гости започват да поздравяват домакините с титлата, а в деня на мача бразилските футболисти са лишени от пълноценен сън, тъй като рано сутринта са изведени за почетна обиколка на стадиона. 

Едва ли обаче някой по-добре е успял да настрои Уругвай за битка, както го прави вестник Mundo. Изданието излиза с голяма снимка на "сеелесао" на първа страница с надпис: "Това е световният шампион!". Тогава капитанът на "урусите" Обдулио Варела купува няколко броя от вестника, поставя ги в писоарите на хотела и издава заповед на съотборниците си: "Облекчете се над тях момчета!" 

Над 200 хиляди озверели бразилски фенове огласят постоянно от трибуните на "Маракана". Първото полувреме се играе пред вратата на Уругвай, а вратарят Масполи спасява своя отбор от разгром. В началото на втората част "Маракана" избухва след гола на Фриаса. Постепенно обаче уругвайците вземат надмощие и Скиафино изравнява резултата, а няколко минути по-късно Гиджа прави 2:1 за "урусите". Тишина. Шокът е огромен, като организаторите дори забравят да пуснат химна на победителите. Историята разказва дори за мъртви фенове на стадиона и в страната.

Така Уругвай става за втори път шампион, а чувствата на Бразилия в този ден и за много години напред се изразяват от един-единствен стон, прозвучал в тишината на най-големия стадион в света: "Това не може да бъде! Сънуваме...". 

В същото време едно малко момче казва на плачещия си от мъка баща: "Не плачи тате. Аз ще спечеля Световното заради теб". Осем години по-късно Пеле ще намери място в бразилския национален отбор и ще изпълни обещанието си. 

СТАТИСТИКА

Мачове: 22

Голове: 88

Средна резултатност: 4.00

Дузпи: 3 (3 отбелязани)

Зрители: 1 945 246

Средна посещаемост: 47 500

- Бразилия 121 936 зрители средно на мач (най-много), Уругвай 57 980, Югославия 53 614
- САЩ 9 387 зрители средно на мач (най-малко), Парагвай 16 857.

Голмайстор: Адемир (Бразилия) - 8 гола

 

140